Знам, че мразите часа на класа, затова реших днес да ви разкажа една история. Не, не ми се мусете, интересна е. Иване, изгаси айфона и се обърни напред.
Така. Става дума за едно малко циганче, родено преди има няма трийсетина години в гетото. Какво му е било предназначението? На касичка. Родителите му, непълнолетни, вземали детските му и го карали да проси.
Ходело на училище, но без учебници, понеже парите отивали за... бог знае за какво, защото нямали нищо, то износвало дрехите на трите си по-големи братя, ходело парцаливо и без топли обувки или дрехи за зимата. Всичко изпросено отново сякаш потъвало вдън земя. Когато поотраснало, започнало да ходи по казаните и в един намерило съкровище - десетина книги, нови-новенички. В училището имало един учител, който много го харесвал, и започнал да му помага да се научи да чете, като го препитвал за съдържанието, а по-късно и за посланията на книгата. За всеки верен отговор, получавало шоколадче. Когато завършило средно образование, родителите му казали, че му стига толкова учене, да хваща занаят. Това била кражбата. И тъкмо в деня, в който щели да му отрежат два пръста - малкия и безименния, за да може с трите малки да краде портфейли, то избягало. Скитало се седмици без да знае какво да направи. Тогава случайно видяло онзи учител, който му казал, че дава стая под наем и ще го подготви за университета. Било му изключително трудно, но то упорствало, намерило си работа като хамалин, за да плаща за квартирата и храната. И влязло.
Виждам, че времето напредва, деца, имате ли някакви въпроси?
- Господине, откъде знаете тази история?
Знам я, защото аз съм това момче, Хасане, и не виждам какво ти пречи и ти да успееш като мен. Разказах ви тази история, защото тя показва, че желанието и надеждата могат да надделеят над гена, възпитанието и средата. Няма невъзможни неща.
Така. Става дума за едно малко циганче, родено преди има няма трийсетина години в гетото. Какво му е било предназначението? На касичка. Родителите му, непълнолетни, вземали детските му и го карали да проси.
Ходело на училище, но без учебници, понеже парите отивали за... бог знае за какво, защото нямали нищо, то износвало дрехите на трите си по-големи братя, ходело парцаливо и без топли обувки или дрехи за зимата. Всичко изпросено отново сякаш потъвало вдън земя. Когато поотраснало, започнало да ходи по казаните и в един намерило съкровище - десетина книги, нови-новенички. В училището имало един учител, който много го харесвал, и започнал да му помага да се научи да чете, като го препитвал за съдържанието, а по-късно и за посланията на книгата. За всеки верен отговор, получавало шоколадче. Когато завършило средно образование, родителите му казали, че му стига толкова учене, да хваща занаят. Това била кражбата. И тъкмо в деня, в който щели да му отрежат два пръста - малкия и безименния, за да може с трите малки да краде портфейли, то избягало. Скитало се седмици без да знае какво да направи. Тогава случайно видяло онзи учител, който му казал, че дава стая под наем и ще го подготви за университета. Било му изключително трудно, но то упорствало, намерило си работа като хамалин, за да плаща за квартирата и храната. И влязло.
Виждам, че времето напредва, деца, имате ли някакви въпроси?
- Господине, откъде знаете тази история?
Знам я, защото аз съм това момче, Хасане, и не виждам какво ти пречи и ти да успееш като мен. Разказах ви тази история, защото тя показва, че желанието и надеждата могат да надделеят над гена, възпитанието и средата. Няма невъзможни неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар