Самоубиецът

На един от мостовете над реката, стоеше човек. Беше на около трийсет години и се държеше за парапета от външната страна.
- Господине, ще скачате ли? - попита едно момче, изскочило сякаш от нищото.
- Господи, изкара ми акъла! За малко да... - после човекът се сети за какво беше дошъл и продължи - По-добре си върви по пътя.
- Ами аз от няколко дни търся човек като вас.
- Като мен?
- Да, самоубиец... като вас. - момчето се усмихна странно. 
Сега мъжът се хвана по-добре за перилата и реши да го огледа по-обстойно. На пръв поглед обикновено хлапе - тениска, дънки и бели маратонки. Но в погледа и лицето му имаше нещо, нещо... май само странно беше точната дума. Изведнъж човекът осъзна, че то продължава да говори.
- ...защото, виждате ли, не искам да умра сам.
- Моля?
- И аз съм самоубиец... като вас. - незнайно защо, точно тези думи, изречени в този ред подразниха мъжа.
- Момче, всеки се ражда сам, и умира сам. Няма как това да се промени. Но само от любопитство, ти пък защо искаш да се самоубиваш?
- Майка ми ме е оставила при раждането, досега съм бил в три приемни семейства където се отнасяха с мен като с чужд. Никога не съм изпитвал любов.
- Но ти си млад, живота е пред теб... - човекът се замисли.
- А вие? Вие защо искате да...
- Ех, момчето ми, още си малък за да разбереш. Имах фирма, имах жена и деца. Фирмата ми фалира, жена ми ме напусна и спечели делото за децата.
- Лесно ли създадохте фирмата?
- О, при тази бюрокрация... Значи...
И мъжът започна да разправя за перипетиите си, за това как се е борил и колко пъти е бил на прага да се откаже и неусетно нещо в него се отпусна и пречупи.
- Кажете ми, господине, помирисвали ли сте някога люляк?
- Ъмм, да.
- Хубаво е, нали?
- Да.
- Ходил ли сте бос по тревата?
- О, да, всяко лято, с децата...
- Сега ми кажете едно нещо - вие сте силен човек, това е ясно. Но все пак сте готов да се откажете от всичко това - от залезите, от цветята, от росата, от снега, от цялото великолепие на живота, защо? Парите се печелят, така казваше един от приемните ми родители, но смъртта - смъртта е най-лошото, което може да ти се случи, особено ако си я причиниш сам, заради неясни причини. Питам ви още веднъж. Готов сте да се откажете от звездите, целувките, шоколада, сладоледа, защо?

Мъжът вече не знаеше.

- Ти си умно хлапе, знаеш ли?
- Това е преобладаващото мнение. - каза момчето и се усмихна странно - Ето ви един съвет от мен. Изправете се на краката си, след това поговорете с жена си и ви гарантирам, че ще се съберете. Тя ви напусна защото й трябва сигурност, а мислеше, че ще я повлечете надолу с дългове.
- Ей, откъде знаеш...?

Но детето вече го нямаше. 

Мъжът бавно се върна обратно на моста.