19 май 2016 г.

Хазарт

Нали знаете онези сладки сайтове, които ти дават 5000 точки, за да започнеш да играеш покер и по 10000 ако елиминираш играч? Не знаете? Е, нищо, сега ще разберете. Играя покер още от малък. И съм дяволски добър. Вземах всички дребни на децата и ядях сладолед на корем. Като пораснах, открих тези сайтове и бързо се пристрастих. Но там парите не са истински. Едно е да загубиш 2 стотинки за дъвка, друго е 10 милиона в едно раздаване. Докато се усетя, започнах да играя не само извън работно време. Уволниха ме, но на мен не ми пукаше. Вече смятах, че съм непобедим. И един ден ми се отвори прозорец, който ме подканяше да играя покер с истински пари. Поколебах се. Но имах такава вяра в силите си - и такъв глад в корема си - че просто кликнах на потвърждението. Играта беше брутална. Всички губеха и печелеха. Никой не беше елиминиран до петия час, когато вече умората взе да си казва думата. Но в правилата пишеше, че никой не може да напусне, докато един не е разорен, или друг не спечели всичко. Дойде ми хубава ръка и аз рискувах. Заложих всичко, включително и чипове, за които нямах покритие. И изгубих. Изгубих хиляди. Изгубих толкова пари, колкото струваше жилището ми, колата ми и всичко, което притежавах. Студена пот обливаше лицето ми, а в гърлото ми имаше буца. Някакъв шарен прозорец светна, но аз бързо затворих компютъра и изключих кабела за интернета. Айде парите, които бях вложил - добре, но да загубя ВСИЧКО! Запитах се дали могат да ме намерят по ip-адреса. Най-вероятно не са от вчера.

Минаха седмици.

Аз започнах да се успокоявам и дори си върнах навика да играя покер. Тогава получих писмо. Не имейл, обикновено писмо, в което ме подканяха най-учтиво да си изплатя дълговете. Бяха ме намерили! Това значеше край! Щях да изгубя всичко - жилището, колата, гаража... Продадох всичко и с парите се преместих в чужбина. Не знаех езика много добре, но английският е много разпространен. Покерът, разбира се, не го изоставих, но играех за малки суми, колкото да се препитавам. Все още бях много добър. И един ден съдбата ми прати втори тест. В един бар ме повикаха в задната стаичка с елитните играчи. Съдрах им кожите, но накрая, когато заложих всичко на добра ръка, изгубих. Бях толкова сигурен че ще спечеля, а те бяха толкова богати, че вложих всичко. После играхме на двойно или нищо и тогава положението ми стана безнадеждно. Не можех да се върна в родната си страна, защото дължах хиляди, а тук вече - около милион.
Дадоха ми една седмица. Не намерих парите. Нямаше и как да стане това, затова ми счупиха краката. Сега съм в болницата и чакам да ме довършат. Тук поне има интернет и съседът ми по легло ми дава таблета си да играя покер онлайн.

Няма коментари:

Публикуване на коментар