Баща ми ме пребиваше всяка вечер, докато станах на десет. Не се оплаквам, това кали характера ми. Една вечер се върна, вонеше на бъчва и посегна на майка ми. Тогава го пребих до смърт с бухалка. Остатъка от младостта си прекарах в изправителни училища и малко в затвора, след като станах пълнолетен. Там се сприятелих с едни симпатяги, които бяха сводници. "Защо пък не?", помислих си аз. След няколко години ни пуснаха за добро поведение и аз трябваше да си изкарвам хляба някак. Ясно е, че никой уважаващ себе си частник няма да пусне бивш затворник сред работниците си. С общинската работа нямах по-добър късмет. Тогава ми звъннаха аверите. Нека ви светна нещо. Курветата не растат по дърветата. Тях трябва да ги зарибиш, да ги хванеш с нещо. Да, става да ги опънеш, особено по-грозните, девственички, но говоря за дрога и за обещание за много пари, които на втората седмица, след като е на улицата и е твоя, можеш да орежеш до максимум.
Всичко вървеше добре, докато се натъкнах на едно по-упорито курве. Имаше много потенциал, но беше своенравно. Не вярвам в простотиите за любов от пръв поглед, но ме кефеше максимално, с късите, но не прекалено къси рокли, без грим. Вдишвах младата и плът, но щом я докоснех, тя ме удряше през ръцете и казваше, че е много рано. И аз изведнъж преживях младостта, която ми беше отнета от домовете. Ухажвах я, изпращах я след училище, подарявах й цветя и най-различни сребърни изделия.
Радвах се на усмивката й. Тя ми обещаваше нещо, което не бях имал и което, за нещастие, никога нямаше да получа.
Родителите й разбрали и се обадили в полицията и след няколко месеца бях с условна присъда за развращаване на непълнолетни.
Но знаете ли кое беше най-лошото - че аверите ми разбраха за това и решиха да поемат "правосъдието" в свои ръце. На следващия ден ми казаха, че се е молила за прошка. Пребих ги, за малко да ги убия, но се отказах - не си струваха.
Когато отидох в болницата, не ме допуснаха до стаята й, защото не бях роднина. Скоро съобщиха, че е починала.
Тогава заплаках за първи път след побоите на баща ми. Продължих с това, което правех, но в сърцето ми беше зейнала рана, която никакво количество кокаин и жени не можеше да запълни. Имам нейна снимка, която винаги държа до сърцето си.
Всичко вървеше добре, докато се натъкнах на едно по-упорито курве. Имаше много потенциал, но беше своенравно. Не вярвам в простотиите за любов от пръв поглед, но ме кефеше максимално, с късите, но не прекалено къси рокли, без грим. Вдишвах младата и плът, но щом я докоснех, тя ме удряше през ръцете и казваше, че е много рано. И аз изведнъж преживях младостта, която ми беше отнета от домовете. Ухажвах я, изпращах я след училище, подарявах й цветя и най-различни сребърни изделия.
Радвах се на усмивката й. Тя ми обещаваше нещо, което не бях имал и което, за нещастие, никога нямаше да получа.
Родителите й разбрали и се обадили в полицията и след няколко месеца бях с условна присъда за развращаване на непълнолетни.
Но знаете ли кое беше най-лошото - че аверите ми разбраха за това и решиха да поемат "правосъдието" в свои ръце. На следващия ден ми казаха, че се е молила за прошка. Пребих ги, за малко да ги убия, но се отказах - не си струваха.
Когато отидох в болницата, не ме допуснаха до стаята й, защото не бях роднина. Скоро съобщиха, че е починала.
Тогава заплаках за първи път след побоите на баща ми. Продължих с това, което правех, но в сърцето ми беше зейнала рана, която никакво количество кокаин и жени не можеше да запълни. Имам нейна снимка, която винаги държа до сърцето си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар