Мъжът ми ме малтретира. Ако бях казала тези четири думи по-рано, животът ми щеше да е много по-различен.
Когато се запознахме, той беше още в университета - весел, забавен, умен, красив и силен. Всички го искаха, но той избра мен. Завършихме. Той започна работа. Оженихме се. Родиха ни се близнаци. Но постепенно той започна да излиза с приятели, а аз оставах сама с децата. Не ми тежеше, защото бяха плод на любовта ни, но се притеснявах за него. Връщаше се пиян с някакъв налуден поглед и лягаше да спи. Не говореше с мен за това. Това продължи година. Понеже имахме общи приятели, аз попитах един от тях и той ми каза, че Петър мрази работата си, но се страхува да напусне, защото имаме ипотека и заеми.
Една вечер когато Петър се прибра, аз се опитах да поговоря с него за това. Той ми се сопна и ми забрани да говоря за това.
Минаха още месеци, не помня точно колко, но това се влошаваше.
"Петре, не виждаш ли, че пиенето те съсипва? Просто напусни работа!" Тогава той ме удари за пръв път. Ударът беше силен, с опакото на ръката. Паднах на пода и се разплаках. А той имаше същия налуден поглед, който имаше когато се прибираше от запой. Трябваше да кажа на някой. Всичките ми приятелки ме посъветваха да го напусна. Какво щях да правя сама с две деца?
На следващата вечер той... той... беше потен и мръсен и се чувствах не толкова любена, колкото изнасилена. Вече му нямах доверие и той го разбра. Запоите ставаха всяка нощ, той закъсняваше за работа и го изгониха. Това го озвери още повече. В деня, в който посегна на детето, аз се заклех да го напусна.
Събрах си багажа, взех децата и отидох при майка си. Тя ме посъветва да си взема адвокат, но аз непрекъснато си мислех за Петър и че той не е имал лоши намерения. Можех да му помогна.
Върнах се и му казах да прави с мен каквото ще, но ако докосне децата, ще го убия. Това явно го стресна. Записах го на психолог, но не вярвам в чудеса. Остави децата намира, но мен ме бие всеки петък и събота, защото сега си намери работа. Много приятелки ме съветват да го съдя и напусна. Давам им отговор, който давам и на вас - обичам го и съм дала обет да съм с него и в здраве и болест.
Когато се запознахме, той беше още в университета - весел, забавен, умен, красив и силен. Всички го искаха, но той избра мен. Завършихме. Той започна работа. Оженихме се. Родиха ни се близнаци. Но постепенно той започна да излиза с приятели, а аз оставах сама с децата. Не ми тежеше, защото бяха плод на любовта ни, но се притеснявах за него. Връщаше се пиян с някакъв налуден поглед и лягаше да спи. Не говореше с мен за това. Това продължи година. Понеже имахме общи приятели, аз попитах един от тях и той ми каза, че Петър мрази работата си, но се страхува да напусне, защото имаме ипотека и заеми.
Една вечер когато Петър се прибра, аз се опитах да поговоря с него за това. Той ми се сопна и ми забрани да говоря за това.
Минаха още месеци, не помня точно колко, но това се влошаваше.
"Петре, не виждаш ли, че пиенето те съсипва? Просто напусни работа!" Тогава той ме удари за пръв път. Ударът беше силен, с опакото на ръката. Паднах на пода и се разплаках. А той имаше същия налуден поглед, който имаше когато се прибираше от запой. Трябваше да кажа на някой. Всичките ми приятелки ме посъветваха да го напусна. Какво щях да правя сама с две деца?
На следващата вечер той... той... беше потен и мръсен и се чувствах не толкова любена, колкото изнасилена. Вече му нямах доверие и той го разбра. Запоите ставаха всяка нощ, той закъсняваше за работа и го изгониха. Това го озвери още повече. В деня, в който посегна на детето, аз се заклех да го напусна.
Събрах си багажа, взех децата и отидох при майка си. Тя ме посъветва да си взема адвокат, но аз непрекъснато си мислех за Петър и че той не е имал лоши намерения. Можех да му помогна.
Върнах се и му казах да прави с мен каквото ще, но ако докосне децата, ще го убия. Това явно го стресна. Записах го на психолог, но не вярвам в чудеса. Остави децата намира, но мен ме бие всеки петък и събота, защото сега си намери работа. Много приятелки ме съветват да го съдя и напусна. Давам им отговор, който давам и на вас - обичам го и съм дала обет да съм с него и в здраве и болест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар