Аз съм гей. Да, сега е някак си по-лесно да го кажа. Такъв съм откакто се помня. Семейството ми беше дълбоко религиозно, баща ми беше свещеник и сами се досещате колко нетърпелив бях да му кажа, че харесвам мъже. Опитах се да го потисна. Аз далеч не съм непривлекателен. Хващах си гаджета жени, правехме разни неща. Баща ми беше доволен. Но живеех двойнствен живот. Накрая намерих една мъжкарана и й предложих брак. Тогава... тогава баща ми откри списанията. Скандалът беше грандиозен. Баща ми премина през ярост, непримиримост, обида, пак ярост. Нарече ме изчадие адово и се отказа от мен. И до днес не си говорим. Майка ми беше по-снизходителна, но виждах укора в очите й.
Винаги съм се разбирал много добре с жените. Може би защото имаме общ интерес.
Това че съм гей далеч не означава, че игнорирам нежния пол. Напротив, както вече казах, ходил съм на срещи с тях - те са емоционални, нежни и любящи. Просто не ме влекат. Знаете ли, винаги съм се чудил какво е онова вградено ни от еволюцията нещо в мозъците, което активира половите органи когато видим мъжко или женско голо тяло и поражда желание. И защо обикновено е към противоположния пол. В природата също са известни хомосексуални връзки - например делфините от един вид влизат в полови отношения с делфините от друг, които са по-малки като самките на първия вид. Както и да е. Това, че баща ми ме изхвърли беше най-хубавото нещо на света. Бях на 19, завършил гимназия и постъпих в университет. Там се заклех да призная пред себе си - защото не го бях направил дотогава - че съм хомосексуалист и да не го прикривам. Ако мислите, че децата в гимназията са жестоки, почакайте да видите в университета. Бях обект на постоянни подигравки, някои от които съсипваха самочувствието ми. Имаха най-малко сто думи за хомосексуалист, които щедро споделяха с мен. А най-лошото беше, че бях още девствен. Да си намеря приятел просто и дума не можеше да става. Мислех много пъти да се оплача, но на кой му пукаше?
Но аз упорито преследвах мечтата си и завърших.
Сега работя като моден дизайнер в Париж. Изключително рядка работа, която изпълва душата ми, още повече, че се срещам с хиляди красиви модели всеки ден.
Това, което искам да ви посъветвам е - бъдете такива каквито сте, независимо от хорското мнение. Нещата ще се подредят ако сте честни със себе си.
Винаги съм се разбирал много добре с жените. Може би защото имаме общ интерес.
Това че съм гей далеч не означава, че игнорирам нежния пол. Напротив, както вече казах, ходил съм на срещи с тях - те са емоционални, нежни и любящи. Просто не ме влекат. Знаете ли, винаги съм се чудил какво е онова вградено ни от еволюцията нещо в мозъците, което активира половите органи когато видим мъжко или женско голо тяло и поражда желание. И защо обикновено е към противоположния пол. В природата също са известни хомосексуални връзки - например делфините от един вид влизат в полови отношения с делфините от друг, които са по-малки като самките на първия вид. Както и да е. Това, че баща ми ме изхвърли беше най-хубавото нещо на света. Бях на 19, завършил гимназия и постъпих в университет. Там се заклех да призная пред себе си - защото не го бях направил дотогава - че съм хомосексуалист и да не го прикривам. Ако мислите, че децата в гимназията са жестоки, почакайте да видите в университета. Бях обект на постоянни подигравки, някои от които съсипваха самочувствието ми. Имаха най-малко сто думи за хомосексуалист, които щедро споделяха с мен. А най-лошото беше, че бях още девствен. Да си намеря приятел просто и дума не можеше да става. Мислех много пъти да се оплача, но на кой му пукаше?
Но аз упорито преследвах мечтата си и завърших.
Сега работя като моден дизайнер в Париж. Изключително рядка работа, която изпълва душата ми, още повече, че се срещам с хиляди красиви модели всеки ден.
Това, което искам да ви посъветвам е - бъдете такива каквито сте, независимо от хорското мнение. Нещата ще се подредят ако сте честни със себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар