20 май 2016 г.

Самотна майка

Аз съм самотна майка. Бащата... Но нека почна отначало. Бях луда глава в гимназията. Правех винаги на въпреки на родителите си. Когато излизах и се млясках с Тошо, те подивяваха. Харесваше ми. Но един ден, когато бях на 17, направихме повече от това да се мляскаме, кондома се скъса и можете ли да познаете какво последва? Явно плувците на Тошо и моята яйцеклетка бяха неочаквано добра комбинация. Сега се шегувам, но тогава въобще не ми беше до смях. Когато му казах, страхливецът започна да ме убеждава да направя аборт. Пригласяха му и родителите ми. Аз бях млада и объркана. Не знаех какво да правя. Но когато чувах как бебето рита и сърцето му на ултразвука, осъзнах, че нося в утробата си ЖИВОТ. И отнемането му би било престъпление. Тошо избяга - прав му път. Но родителите ми, като всички родители, се съгласиха да помагат, но ако и аз правя нещо за себе си. За мен училището свърши когато на 18 си хванах работа. Бебето мина на сухо мляко, защото нямах време да го кърмя. Когато поотрасна, довърших образованието си на вечерно училище. После университет - задочно. И си намерих хубава работа. И когато всичко изглеждаше наред, познайте кой цъфна с букет от най-омразните ми цветя.
- Здравей, Ирина! Как си?
- Добре, не благодарение на теб! Какви са тия плевели?
- Това са лалета, нали обичаш...
- Виж, нямам време за глупости! Какво искаш?
- Искам да се видя със сина си.
- Първо, имаме дъщеря, и второ - тя е толкова твоя, колкото е на съседа. 
- Но...
- Кажи ми - беше ли с мен на раждането? Смени ли поне една пелена? Будуваше ли цяла нощ? Преобличаше ли я? Даде ли ни една стотинка?
- Но аз...
И все пак, мижитурката беше баща на дъщеря ми, затова му позволих да я вижда веднъж в седмицата.

Млади момичета, не допускайте глупави грешки с глупави хора, а ако все пак допускате, запитайте се дали наистина са грешки или са началото на нещо прекрасно. И давайте шанс на хора, които се връщат в живота ви, не се знае какво може да излезе от това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар