Поляни

поляни с приказни цветя
планини в далечината
тук минала е пролетта
сняг оставил е следата

щом видиш тези чудеса
въздига се душата
под модри чисти небеса
порастват ти крилата

От бог жесток

пътят ми е път далечен
от бог жесток
от бог жестоко бях обречен

ходя - кървави краката
от бог суров
от бог сурово бях наказан

сам съм - винаги ще бъда
от бог свиреп
от бог свирепо бях осъден

но всеки ден без теб
е истинската ми присъда

Бездната

отварям прозореца - Алпите
в мазето пък чакат ме талпите
поглеждам небето - съзвездия
отгоре чака ме бездната
излизам навън - там е езерото
всичко край мен е поезия

Несбъднати стихове

от всички несбъднати стихове
от всички думи неродени
избрал съм си само истински
да извират от мене

Война

през мъглата слънцето прозира
пръска бяла светлина
всички нас хипнотизира
а е време за война

слънцето отгоре вижда всички
то е огнен часовой
който мрази кой обича
и за туй отива в бой

щом засвети слънцето в червено
над кървавата ни земя
тогава всичко е решено
еднакво завършва всяка война

Път зелен

пътят зелен все напреде води
от двете му страни - дървета
отгоре свети небосвода
трева на него вечер свети

пеперуди и светулки нощем
осветяват този път
и ще ходиш ти по него още
чак до края на светът

Голямата чиния

наближавам голямата чиния
тя живот извън земята търси
как става туй - дали с магия
как не са ни те открили първи

влизам и отварям окуляра
вътре има две-три плаки
фотони милион години стари
да ги видя чакат

още нищо но пък как ли
разум чужд ще разпознаем
на интелекта запалените факли
из вселената играят

Защо си без бански

на морето бялата пяна
в бреговете се блъска
а силата й неразбрана
светла болка пръска

двама с теб се къпем
в нежните му ласки
но кажи ми скъпа
защо си без бански

Животът ни мачка

животът ни мачка
ние рухваме
на всяка крачка
живи трупове

животът ни удря
с юмрук по мутрите
той изсмуква ни
с души пропукани

ние рухваме
животът ни мачка
живи трупове
на всяка крачка

Чувства на белия лист

изливам чувства на белия лист
не зная какво ще излезе
дали ще е стих добър и лъчист
дали ще е поезия

но тези слова май знаят сами
какво в мен дълбоко живее
забиват в сърцето остри ками
и стих кървав се лее

Пиша

Пиша... не зная какво ще излезе.
Поезия? Лесно е?
Вдишвам... и ето че чувствата бликат!
Стихове! Отклик!
Всичко, което чувствам е на листа!
Мракът и светлата буря лъчиста!

Трупа се

Трупа се, трупа се белият сняг,
чувствата, чувствата гонят ни в бяг!
Празници, празници, време за мир,
празни сме, празни сме и сме сами!
Коледа, Коледа, с ярка Звезда,
молим се, молим се за любовта!

Обичайте

Честити празници на всички!
Желая ви едно - обичайте!
Независимо дали взаимно,
независимо дали интимно,
просто обичайте!

Обичайте свойте близки хора,
обичайте вие без умора,
просто обичайте!

Обичайте и всички непознати,
които докоснат ви душата,
просто обичайте!

И с тази обич всички ние,
света с магия ще покрием!

Джингъл белс

Джингъл белс, джингъл белс,
всеки втори джендър е!
О, каква радост е да се возиш
все във същи коловози!
Пенсиите малки,
бориш се за залък,
животът ни е жалък, но не бойте се деца,
идат златните ваксини,
чак от детските градини,
просим като милостиня - спасете нашите сърца!

Празници идат

Празници идат,
всички нащрек са -
намаления в Лидл,
на кола и кексове...

Пускат реклами -
с девойките секси,
промотират салами
и бирата Бекс, и...

Мила родна картинка,
искаш всичко да купиш,
но как без стотинка?
В екрана се цупиш!

Момиче от огън

момиче от огън и кръв и от страст
момиче на демони адски във власт
ела ти при мен и душата вземи
нека обаче да бъдем сами
защото подсъзнанието ти плаши
мене и всичките дяволи наши

Идва зима

идва зима и във мене
се надига ледна стена
с малко приятели
нямам жена

и заринат съм в проблеми


идва зима и за мене
няма бъдеще изглежда

с малко приятели
без надежда

знам че всичко се променя

Листата окапват

Листата окапват,
сезонът залязва.
Сълзите се стапят...

Защо ми отказа?


И всичко тъмнее,
и вече е зима!
А раната зее...

Така нарани ме!

Полята от червени макове

Полята от червени макове
светят алени в мрака.
Там, сред цветовете очаквам те,
но дали ти ме чакаш?

В езерото

във езерото оглеждат се дърветата
поезия са техните контури
във водата е потънало сърцето ти
далеч от урагани и от бури

Тигър

в тревата скрил се тигър
а сърничката пасе
това е без интрига
чака смърт или спасение

от тревата скача тигър
а сърничката - във бяг
дали ще я настигне
краят ще е ако да

в трева лежи сърничката
а тигърът се храни
живот това нарича се
щом Смрътта те хване

Легнала в изстиналата лава

легнала в изстиналата лава
плачеш за любимия си демон
тази мъка още продължава
няма времето
болката да снеме

легнала в изстиналата лава
плачеш ти за дявола от ада
тази мъка дълго продължава
още си млада
докога ще страдаш

По релсите

По релсите вървиме,
да, все по релсите!
Не знаеш мойто име,
нито адресът ми!

По релсите вървиме,
да, все по релсите!
Върхът непокорим е
без интересите!

По релсите вървиме,
да, все по релсите!
Мигът незабравим е.
Край на пиесата!

Двама с теб на кея

Двама с теб на кея -
смеем се и пеем.
Двама край водата,
пляскаме с краката!

Двама край морето -
твое е сърцето ми!
Двама с теб на кея,
всъщност сам съм с нея...

Двама воина

двама воина в двубой
тя и той
умора ги настига
интрига
двама воина в двубой
води кой
кого чака победа
той - леден

Принцесо

Принцесо, прелестна принцесо,
облегната на старото дърво,
убиха принца, който ти хареса
и ти натресоха
ужасно същество!

Момиче, прелестно момиче,
в одежди бели като сняг,
на богиня ти приличаш,
а трябва да обичаш
създание от мрак!

Лежа и гледам

Лежа и гледам
безкрайно небе.
Бях ти последен,
ти първа ми бе.

Лежа, разглеждам
пак облака бял.
В теб се оглежда
животът ми цял!

Високи ридове зелени

Високи ридове зелени,
надвиснали над мене.
Реката под тях криволичи -
снагата на момиче!

ПО AVRIL LAVIGNE - GIRLFRIEND

хей хей ти ти
не харесвам твойто гадже
хей хей ти ти
доста тъпа май е даже
в твойте мечти
кой е време ще покаже

хей хей ти ти
виж я тя е толкоз проста
хей хей ти ти
в твоя свят аз обич нося
с тебе почти
кой е това е въпроса

хей хей ти ти
трябва ти момиче ново
хей хей ти ти
за ролята съм готова
в мойте очи
блестят хиляди огньове

аз мога да ти бъда гадже
кажи какво ще кажеш

ПО ASSASSIN'S CREED

Аз убивам за пари.
Живота ви отнемам
без да мигна дори.
Нямам проблеми –
мъже или жени...
Малки, големи,
добри или пък зли...

Помнете, че убивам!
И тях, ала и вас,
при него пак отивам,
платилият това!

Стоманеният кон

Под мен - стоманеният кон,
със мощ - хиляда конски сили!
Тежи той повече от тон
и хора са го сътворили!

Животът ти е езеро

животът ти е езеро
от проза и поезия
и в него ти се давиш
животът ти река е
но пътя й не знаеш
и все пак продължаваш

Пътят край реката

лежи пътят край реката
увива се като змия
ходят двама за ръка
любов разцъфтяла у тях

дървета свеждат клони
ръсят жълтите листа
издава вятър стон и
идва вече есента

клекнал пътят край реката
присвива се като ловец
ходят двама за ръка
душите дивото зове

По полето

по полето вървя
по полето
от сърцето кървя
от сърцето

и душата лети
и душата
със крилати мечти
със крилати

а очите сълзят
а очите
в тях змиите пълзят
в тях змиите

Пътя дълъг

вървя по пътя дълъг
не зная накъде
лети над мене гълъб
и мислите краде

вървя по пътя тесен
не зная накъде
изобщо не е песен
за мъка съм роден

вървя по път безкраен
не зная накъде
завоят нейде таен
вън ще ме изведе

Гората

цял живот се лутам
из гората от въпроси
даже за минута
истината не докоснах

цял живот блуждая
из гората от проблеми
от любов в омая
всички те ми стават теми

цял живот аз крача
из гора от скрити рани
и кървя и плача
мила все за любовта ни

На края на света

стоя на края на света
и взирам се във бездната
не знам дали да полетя
в просторите беззвездни

разпервам своите криле
и скачам аз от гребена
под мен огромното поле
в което търся тебе

Няма чувства

Няма чувства. В мен е пусто.
Сам сред хора. В мен умора.
В мрака леден. Непрогледен.
Аз изстивам. И загивам.

По Lionel Richie - Lady

Мила...

Аз съм твоят рицар.

Сила...
Ти ми даваш много.

Скъпа...
Душата ти - птица!

Стъпвам...
На пътя от Бога.


Любов моя...
аз толкоз много те обичам!

И в двубоя...
с Живота ти си ми момиче!

Ти замина...
и ме направи на глупец.

Ден-година...
толкова дълго бях слепец.



О, момиче...
Един на друг принадлежим.

Теб обичам...
Бленът ми, знам, е достижим!

Чакам те

Чакам те. В Мрака си.
Рисувам кървави дракони.
Чакам те. Някоя.
И обич мъртва е знакът ни.

Чакам те. В Мрака си.
Детето първо проплака ни.
Чакам те. С млякото.
Смъртта по жътва нечакана...

Заседнала в гърлото

заседнала в гърлото

ледена топка

а раните кървави

парят при допир

когато и волята

смачкана падне

тогава чак полета

спира по пладне

когато мечтите ти

счупени вехнат

тогава очите ти

порти открехват

заседнала в гърлото

ледена топка

тогава преглъщаш ти

скрития вопъл

Растат ми криле

ле-ле-ле растат ми криле
мах-мах-мах със силен размах
ле-ле-ле над тучно поле
пях-пях-пях да литна успях

ри-ри-ри летя над гори
ни-ни-ни и над планини
ри-ри-ри но в мене гори
ни-ни-ни жад за добрини

аз-аз-аз но ангел съм аз
ро-ро-ро и правя добро
ас-ас-ас на вас и за вас
ок-ок-ок на лоши урок

Пресъхна реката

пресъхна реката на моята лирика
и сухи са листите
нецелунати от мастилото
пресъхна потока на мойта поезия
пустиня е езерото
и под слънцето в жълто блеснала

Окото на Бог

Слънцето е Окото на Бог
който взира се във земята
той е така безкрайно жесток
някой път светкавици мята

а Небето му е синина
и постоянно се подува
белег тя е от една война
от Зората е съществувала

дупки малки - звездните игли -
от изстреляните стрелички
по снагата му не го боли
даже не усеща ги всички

Кралица на дъжда

кралица ти си на дъжда
очите ти – елмази
и ръсиш бисерна вода
красива тя те пази

кралица ти си на дъжда
с ръце – талази бели
(желязо го гори ръжда
дори да е дебело)

кралица ти си на дъжда
могъщата стихия
и светеща като звезда
понесла в теб магия

В този свят

в този свят който реже нашите криле
в който всичко е от зле по-зле
и с отворена огромна паст
къса мръвки час по час
къса мръвки той от нас
колко лесно е да дариш капка любов
да подариш да бъдеш готов
с очи усмихнати добри
да си буден до зори
в огън буен да гориш

Огън в очите ти гори

огън във очите ти гори

заедно сме от зори
край нас земята силно пуши
а в мене ти се гушиш

пламък щом си ще ти бъда дим
и един до друг седим
край нас земята все изгаря
щом очите си отваряш

В хотел една нощувка

в хотел бъди една нощувка
и ще усетиш
вкуса на елфската целувка
далеч сърцето
е от гората ми любима
ти докосни ме
и нека слеят се в милувка
ръцете двете
вкуса на елфската целувка
ти ще усетиш
в хотела за една нощувка

Животът ми тъй кратък бе

на върха на планината съм
остава ми да полетя
и не зная аз дали е сън
пред мен царува чистота

на върха на планината съм
разпервам белите криле
и политам с шумен силен звън
все над огромното поле

на върха на планината бях
сега летя в това небе
откупих всеки земен грях
животът ми тъй кратък бе

Въпрос на перспектива

за мъжката муха
мухата женска е красива
човекът със ръка
е лош защото ги убива
затуй помни това
че всичко е въпрос
                на перспектива