Толкова много жени

Толкова много жени!
А нито една не е твоя.
В тебе се водят войни -
жестоки и тежки двубои.

Кой ли така наранѝ
сърцето ти нежно и тихо?
Паднаха тежки слани -
безбройни слова ги родиха.

Толкова много жени!
И всички живеят на листи.
Режат те остри винѝ.
Душата обаче е чиста...

Кой ли така те прокле -
да бъдеш самичък в затвора?
Трудно летиш без криле
и лесно те хваща умора...

Толкова много жени,
изпълващи с хубост живота.
Тъне духът в съсипнѝ -
докрай ли ще бъдеш самотен?

Човек като всички

Ти си просто човек - като всички -
защо ли обаче не вярвам в това?
Ако беше жена ти - безлична -
тогава защо ли са тези слова?

Ти си нещо различно - и чуждо -
на цялата злоба и мрак на света.
И във мене сега се пробужда
поляна, изпълнена с думи-цветя!

Имайте мечти

Над морета, океани, ние с теб летим
и от кървавите рани
на разкъсаните длани капе кръв и дим.

Над лъжи и над измами, истини творим
и от царския ни замък
иде огнения пламък - нов, непобедим!

Над морета, океани, ние с теб летим
и от нас дано остане
силно, искрено послание - имайте мечти!

Ръцете ти са моят замък

ПО ПЕСЕН


ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
докосна ли те пламва пламък
възможни стават всички чудеса

и пее цялото ми тяло
то твое е - изгаря цяло
за ласките ти нежни
ти носиш ми надежда

и зрее в погледа ми лято
аз твоя съм - от страст излята
в душата ми се ражда
към тебе силна жажда

ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
до теб да бъда искам само
в гори прохладни с вечни дървеса

Ослепял от светлина

Ослепял от светлина,
кървя от хилядите рани.
Оглушал от тишина,
протягам разранени длани.

И, запратен в тъмнина,
умирам в черните юдоли.
О, спаси ме - ти, Жена! -
от ада мой, горещо моля!

Хазарта

Не обичаш хазарта.
Той е игра за наивни.
Не играеш и карти.
Те са ти вече противни.

Не обичаш да губиш.
Но без залог не печелиш.
A хазарт е да любиш -
да хвърляш зарове смело!

Да заложиш душата
на бяло, черно, на нула?
Двеста хиляди в злато...
за десет скъпички пула?

Ако паднеш, тогава?
Стани, не казвай ни дума!
Отведнъж - знай - не става...
Дори с огромните суми!

Никога нищо не стига

Никога нищо не стига...
Разказ, стих или книга.
Винаги, с всичко препускаш...
После в тебе е пустош!

Винаги всичко без грешка...
Трудно и нечовешко!
Чувствата - силни и бързи...
Винаги необвързан!

Никога нищо не искаш...
Искаш само да даваш.
Пазиш си тайния изход...
Тъй обаче не става!

Нужно е всичко да сложиш
на игралната маса.
И ще изгубиш. Но може
да спечелиш миг щастие!

Кой разбира?

много е трудно когато
пълна е с огън душата
всичко наоколо пали
с погледи хората гали
ражда - красиви? - поеми
бърза живота да вземе
всъщност тя нищичко няма
само любов тъй голяма
целия свят че побира

кой ли обаче разбира?

Муза

Защо е толкова заета
все тази муза на поета?
Когато той я вика,
тя иде многолика...
Когато той зове я,
лукаво му се смее...
Когато той я търси,
тя идва, но за бързо...

Защо е толкова проклета
и лоша музата превзета?

Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Но смърт ти по отива

Черните очи са въглените живи.
Белите нозе - нозе на самодива.
Алено сърце по пътя кръв разлива...

Златните коси - узрял са клас на нива!

Живота носиш ти,
но смърт ти по отива!

Обичам ви човешки

Аз съм гол.
Дори и с дрехите.
Дори и със завивките.

Аз съм гол.
Блестят доспехите.
Искрят добри усмивките.

Аз съм гол.
Дори зад щори и пердета.
Дори зад зидове бетонни.

Аз съм гол.
Гори за хората сърцето.
Дори и никой да не помни.

Аз съм гол.
Зад всичките стени и вещи.

Аз съм гол.
И всичките обичам ви човешки!

Колко бързо

Колко бързо изчезна чувството наситено,
сякаш влезе във бездна докрай неизпитано!

Колко бързо копнежите нежни загинаха,
сякаш глътна ги паст безпощадна и зинала!

Колко тъжно живота човешки подрежда се,
щом ранена и кървава гасне надеждата...

Няма болка, но няма и радост във дните ми,
сякаш влезе във бездна любов неизпитана!

Надежда

срещал ли си ти човек
на който искаш да разкажеш всичко
да не можеш на речта да се наситиш
да нямаш срам
и да знаеш че ще те приеме
какъвто си - чепат и странен
нестандартен
всеки срещал го е знам
и когато във очите черни ти погледнеш
и докоснеш плах ръцете бледни
тогава цялата вселена се подрежда
и ражда се звезда-любов
надежда

Преграда

когато жената постави преграда
не можеш да я строшиш
и егото твое ти знай ще пострада
и все ще сгрешиш!

какъвто и план да съставиш
набързо да я свалиш
за нея си трън ти си плява
и все ще боли!

когато жената постави преграда
не можеш да продължиш
дали е на възраст или пък е млада
ще те унижи!

Nightcore - I wanna be your slave

Nightcore - I wanna be your slave
(може да се пее на оригинала)


Ах нека съм робиня
но да те притежавам
и да ти вдигам пулса
като влакче на забава
ах нека съм добричка
но и да бъда лоша
прощавам бързо всичко
но щом набарам ножа...
обичам те от скоро
не просто естетично
и искам твойто тяло
красиво, електрично
наричаш ме чудачка
и зная че те плаша
сълзите си изплаках
това е просто жалко
когато огладнееш
аз пак ще те нахраня
лицето твое грее
боя не ми остана...
и всички победила
да губя на площада
дори и клоун ще бъда
само за да те зарадвам
ще бъда с*кс играчка
ще бъда твой учител
и нека съм греха ти
молитви да прочитам
и щом ме заобичаш
тогаз да те зарежа
за тебе – Афродита
за мене ти си Парис

защото съм сукуба
която търси изкупление
и също адвокатка
която търси изкупление
и също съм убийца
която търси изкупление
аз съм проклето чудовище
което търси изкупление

Щом се завърнеш

щом ти се завърнеш отново
и видя две ясни очи
житейската жлъч и отрова
от мене ще се изличи

тогава ще седнем спокойно
на някоя пейка сами
и темите общи безбройни
ще чоплим до късни тъми

тогава ще бъдем тъй близо
по-близо от огън и дим
сърцето през бялата риза
забързано ще затупти

щом ти се завърнеш отново
и чуя пак нежния глас
в душата ми стари огньове
ще пламнат с изгаряща страст

Двама влюбени в нощта

сладко хубаво момиче
снощи спря до мен
каза ми че ме обича
и целуна ме
смутен
аз реших че се шегува
или загубила е бас
(би било шега жестока)
тя бе бледа черноока
и у мен роди се страст
за ръка ме хвана тя
тогава
и потънахме в забрава
- двама влюбени в нощта -

Към всички братя и сестри

протягам длани виртуални
към всички братя и сестри
в затворите кристални
на дните ви банални
аз зная - огън бял гори!

днес чувам тежките окови
те спират всеки порив смел
светът жестоко трови
другарства и любови
и няма смисъл всяка цел!

ах вижте истинските рани
прекрасни братя и сестри
с желязо са надрани
душѝ сърца и длани
угасват светлите искри!

помнете - ние сме човеци! -
а не машини без душа
да счупите решетките
на ледените клетки
навярно е последен шанс!

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

На баща ми

любими татко обичаш сладко
и нека бъде животът вкусен
за нас си важен и ще покажем
ти колко значиш със стих изкусен

любими татко съпруг и батко
родител силен добър човечен
за нас - опора от всички хора
желаем ние да бъдеш вечен!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Писна ми

писна ми от скръб и мъка
нито крал съм нито лъгал
с какво заслужих тази участ?
писна ми от кръв и рани
никой не протяга длани
и помощ няма да получа!

писна ми все сам да бъда
тежка е това присъда
с какво заслужих тази орис?
писна ми да съм обречен
черен - всеки стих изречен -
света описвам скрит в затвора

писна ми да съм различен
от всички други хора
да боли щом заобичам
а още повече -
когато свърши скоро!

Дали по-иначе може

когато обичаш боли
не любиш ли - отново
това е глупаво нали
ти просто си отровен

когато стих пишеш кърви
не пишеш ли - разкъсва
щом в слово мъка уловиш
душата ти се пръсва

когато обичаш боли
не любиш ли - по-лошо
навярно се питаш дали
по-иначе не може?

Без любов

дали е трудно без любов
или с любов - по-трудно?
светът е много по-суров
без любов
и всичко е абсурдно!

дали е лесно със любѝм
или пък без - по-лесно?
боли ужасно може би
две съдби
когато се пресрещнат!

дали си струва да кървим
за мигове безценни?
и без любов напред вървим
но уви
душата жално стене!

Има нещо

има нещо което дълбае
има нещо което боли
а какво ли това е
не зная
да се радвам
не ще позволи

и душата горката ридае
и душата ми тихо кърви
уж усетила рая
в омая
на провала
към пъкъл върви

Свобода

никога ли няма свобода
към момиче да изпитам
и за нея стих нов щом родя
всеки път да ѝ прочитам?

няма ли да е и тя сама
и с живота да се бори
и - избрала моята тъма -
измежду всички други хора...

---

... съдбата с моята да слее
защото в мен е вечно тъмно
(а вънка слънце ярко грее)
кога ли ще се съмне?

... несгоди грижи споделила
в дома ни вечер да почива
да бъде тя добра и мила
и двамата - щастливи!

Защо да се мразим?

защо да се мразим
ние всички сме хора
душите да пазим
на зло от затвора

да бъдем красиви
и отвън и отвътре
доброто е живо
дори да сме мъртви

защо да се мразим
ние всички сме грешни
душите прекрасни
да пазим човешки

Откъс по Chinchilla - Little girl gone

... вкуса на кръвта ти
по зъбѝте си харесвам
май малко твърде много
не помня колко пъти
съм пяла тази песен
а бил си ти отнесен
от мойта силна дрога...

Приятели мои

приятели мои
този стих е за вас
след всички завои
след всички двубои
научих това:
вие сте за мене
опора и светлик
хиляди вселени
във вечност и във миг
вие сте и котва
в буен океан
мечът мой и щитът
щом се заприготвям
за кървавата бран
последната защита
от злобните езици
и пак сред вас намирам
спътниците верни
и нежни хубавици

но всички тези рими
без вас са просто срички
приятели любими
ужасно ви обичам!

112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва

Колко стихове

колко стѝхове изписа
имаше ли смисъл?
пишеш всичките си чувства
а у теб е пустош!

колко думи разпилени
всички са за мене:
- обич силна към Човека -
вярната пътека!

Дай ми

дай ми болка
дай ми мъка
чувство някакво поне
твърде дълго
този пъкъл
срива ме на колене!

дай ми нежност
дай ми сила
нека се роди любов
и надежда
лекокрила
ме повика с птичи зов!

Какво от мен искаш, поете?

Какво от мен искаш, поете?
Поредната рана в сърцето?
Поредния белег в душата ти?
От нокътя мой отпечатъци?

Какво още имаш да губиш ти?
Още болка в очите учудени?
Разбери - ледено - словото -
сàмо налива отровата!

Какво от мен искаш, поете?
Вериги звънтят на ръцете!
Дали спасител? Палач ли съм?
Истинска само е Жаждата!

Звездичке

мила моя звездичке
огрей ме само веднъж
давам обич и всичко
да бъда звездния мъж!

мила моя звездичке
аз чакам от векове
капят бисер-сълзички
защото силно зовеш!

мила моя звездичке
ела при мене сега
стига вече игрички
подай ми нежна ръка!

Трябва да си

Трябва да си искрена,
трябва да си истинска,
а в очите - бистрите -
да усещам - близка си!

Трябва да си хубава,
в мене да си влюбена!
Да вървим задружно и
да си бъдем нужни!

Трябва да си приказна,
нежна, страстна, искаща!
Да делим и дните си,
сливайки душите!

От любов и родина

мракът бавно обгръща ни
душите после и къщите
не не ми говорете
вижте хора - прегръщат се -
различни уж но са същите
обич иска сърцето!

крачат бързо войниците
и ронят майки сълзите си
но това ще премине
вижте хора - събуждат се
че по е силна тя - нуждата -
от любов и родина!

Не ми се умира

СТИХ ЗА ТАЗИ, КОЯТО ТЪРСЯ

аз тебе търся девойко красива
за другите странна
очите твои са въглени живи
душата е рана!

аз тебe искам девойко прекрасна
и ти си ми нужна
копнея в обич страстта да прерасне
по пътя задружен

аз тебе чакам девойко любима
че ти ме разбираш
самичък в мрака замръзвам
- спаси ме! -
не ми се умира...

Дали една си обичал

МОНОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯ В ПАМЕТТА СИ


Не е трудно, нали?
За мене да пишеш.
Зная колко боли!
Аз помня предишните...

Тук са всичките, с мен.
И често говорим.
Но защо си смутен?
И наш е затвора ти...

Как се казвам, познай?
Мария? Иванка?
Питат - има ли край?
Богиня? И ангел?

Не е трудно, нали?
Когато почувстваш.
После с остри бодли
- макар и изкуствени -

ти ни пускаш кръвта,
която е нужна.
И "Любов", "Красота"...
Край! Всичко наужким!

Не е трудно, нали?
За нас ти да пишеш.
Но попитай дали
една си обичал?

От ума си те гоня

от ума си те гоня
а ти ми се плезиш
само хубави спомени
и капки поезия
от теб са останали
кръв капе от раните

от ума си те гоня
а ти ми се глезиш
пък светът тъй огромен е
и мъничка песен
за теб е останала
разказват я дланите

Няма любов

няма любов няма и похот
угаснаха всичките чувства
тръгнаха те както дойдоха -
душата отново е пуста

няма живот няма и смисъл
не виждам и капка надежда
Господ така лошо орисва
чадата любими изглежда

Пиявици

за всички които от мене отрязах
вдигам наздравица
не храня към вас нито капка омраза
мазни пиявици
остана в живота девойко прекрасна
мила красавице

Изворът в мене

извора в мене изчистих
от твоята алена кръв
текна в ума ми той бистър
и пуснах пак новата стръв

кой ли ще дойде не знаещ
дали ще е кон или лъв
клетият млекопитаещ
захапал примамката пръв

Кървава рана

исках да стане
и се получи
своята болка
в шкафа заключих
кървава рана
вече не пàри
нежните длани
давам ги даром

Протокола

зад стъклото те гледам
няма как да се покажа
знам - образа ти бледен
някой ден ще ме накаже
за моята измяна
и в мене има рана!

няма смисъл разбери
от Истината гола
теб ли?
мен ли?
убеждавам
или само продължавам
да следвам протокола

мене повече боли
- ти някога ще го узнаеш -
знай че щом се строполѝш
отворен тебе чака Раят!

Дали съм аз достоен

Жена! Дали съм аз достоен
за твойта хубост и любов?
И сред народа многоброен
дали дочуваш моя зов?

Жена! Навярно съм досаден
на всеки образ въплътен?
Живея само да те радвам,
от теб дълбоко покорѐн!

Жена! Не ме съди сурово -
за мене ти си дар свещен.
И в моя стих си с мен отново
и днес, и утре... всеки ден!

Мракът

мракът обгръща града
като черен воал на вдовица
свети там ярка звезда
- тънка бяла карфица -

мракът и мене мори
впива ноктите свои на птица
пàри плътта и гори
- с кръв е от дяволица -

силният зов на нощта
кара всичко на лудост дивашка
демони плюва пръстта
- и кошмари зли ражда -

Времето

времето лекува времето руши
всичко съществува и ще продължи
пламък във Безкрая в космоса следа
вижда се от Рая не една звезда

времето убива времето теши
спомени красиви в нашите души
пламват и изчезват - сън на Вечността -
раждат те поезия - храм на хубостта!

Храм

Гол съм. Пред теб.
По душа. Оголен нерв.
Виждаш вътре в мене.
Страх ме е. И срам.
Знаеш всичко:
Защо кървя.
Защо съм сам.
Гол съм. Пред вас.
Треперя. И нямам глас.
Словото ми ми изменя.
Страх ме е. И срам.
Знаете всичко:
Къде вървя.
Какво не знам.
Гол съм. Пред мен.
Виждам образа смутен.
"Творецът на вселени?"
Страх го е. И срам.
Знае всичко:
Ужасен звяр
той крие там.
Гол съм. Пред света.
Елате в моя храм.
Там болка има. Срам.
И толкоз красота!

Защо ще умра?

На Смирненски

Веднъж ли само се умира?
Оставил ли съм ясна диря?
Или ужасно много драскам...
Със цел и мисия неясна?

Веднъж ли само се живее?
Додето чакам да узрея...
Аз май ще капна от дървото.
Безкрайно сам. Докрай самотен.

Животът и смъртта са близки.
Животът не търпи капризи.
Смъртта жестока жал не носи.
Умираш с хиляди въпроси...

"Защо съм на тоз свят роден?"
не знае даже Поетът.
И всеки минути краде...
до края свой да докрета.

"Ще зная защо ще умра!"
оставил нам е декрета.
Да чувстваме всяка зора...
С очите и със сърцето!

Любов теменужена

любов теменужена
така си ми нужна
в нощта сребролунна
душата загубена
път да намери
към райските двери

любов нежноалена
искра щом запали
зора искрозлатна
душата открадната
пак ще се върне
по пътя си кървав

до мене
спасеният!

Болка

отнеха ми болката
просто я взеха
и толкова!
ще живееш добре
рекоха
млад да си вечно
и силен и смел
искаш ли?

никога!

прости им боже
невежи са
не знаят че
с болката вземат
надеждата!

без болка животът
безсмислен е
няма без зло
и добро
без лъжа няма
истина!

Роботиката

стане ли възможно
да създавам
(зная, дело е безбожно!)
жена такава
която всеки ден
да е различна
днес - дама
утре пък - момиче
днес - русокоса
утре - рижа със лунички
очите си да сменя
ежедневно
без лещи:
- електронно -
тогава ще я караме
двама монотонно
без срещи
в дни горещи

и хиляда стиха в месец
и животът ще е песен
ще издавам стихосбирки
ще отглеждаме мисирки
тя разбира се не хапва
а от книгите ще капват
и достатъчно парички
за да са доволни всички

и затова очаквам
напредък във роботиката
и още се оплаквам
от глад
самотност
безработица!

От вас не искам нищо

знаете ли
вие всъщност не ми трябвате
за да пиша

необходими са ми
капка от очарованието
цвета на очите ви
аленото на устните
овалът на лицето
топлотата на усмивката

нуждая се от
няколко часа присъствие
няколко думи във чата
да усетим същността си
взрели се в душите

вие всъщност не ми трябвате
за да пиша
от вас не искам нищо

но остава отворен въпросът
без диалог без среща
как да ви докосна

изглежда искам нещо?

Което е започнало

което е започнало
то скоро ще завърши
роден ли си - дни точат се
додето станеш мърша!

което не започне днес
то ще започне утре
животът щом нарочи те
ще смачка твойта мутра!

и вечно - само Нищото
ни се присмива злобно
и жертвата и хищника
ги чака зинал гроба!

Надежда тука всяка оставете

През пръстите процеждат се куплети...
"Надежда всяка тука оставете!"
Тук място е където вяра няма.
Където смърт остава само. В пламък.

И Хаосът в очите се събира...
"Надежда тука няма. Тя умира!"
А много бавно мъката убива.
Убий душата за да си щастлива!

Христос Воскресе

Христос Воскресе!
Бъдете здрави!
Срещнете с песен
тоз ден чудесен
без гняв и завист!
С любов е лесно
да Го прославим!

Кралице на Черната Нощ

Кралице на Черната Нощ
Сестрице на Светлия Ден
Изгрява Днес Твоят Разкош
Светът Е на Теб Отреден

Богиньо на Вечната Страст
Робиньо на Поривът Низш
Попаднал под Твоята Власт
Те Чакам да ме Покориш!

Ти всъщност не искаш

ти всъщност не искаш
да спре да боли
умираш за близост
затуй си потиснат
далеч е нали?

на теб не е нужно
да имаш и мен
и другите дружки
макар и на ужким
изглеждаш смутен...

ти всъщност не искаш
да спре да кърви
душата изстискал
ти все я притискаш
напред да върви!

на тебе ти трябва
добричка жена
парите - за хляба
любов не отслабва
щом Тя е една!

Когато гледам те

когато гледам те боли ме
дори не зная твойто име
красивото обаче пàри
извиква раните ми стари

когато гледам те умирам
в сърцето ми оставяш диря
родена в слънчевия блясък
лежиш на огнения пясък

Пазете се от мене

пазете се от мене
защото съм зараза
че мъката променя
и обич и омраза

пазете се от мене
река съм пълноводна
изтичат сто вселени
от раните прободни

пазете се от мене
защото аз съм вирус
и нося ви спасение
в душата то извира

Няма смисъл от сбогом

топли ме студът в очите ти
свети ми мракът в душата
мъчат ме сто въпросителни
вятърът гони листата

искам да забравя спомена
искам със зло да помогна
зная - светът тъй огромен е -
че няма смисъл от сбогом

Ти искаш да спреш

Ти искаш да спреш...
потока от тебе извиращ!
Вулканът горещ,
със лава, която напира!
Безкрайно море,
разяло брега на Всемира!
Река пълноводна,
Океан страховит...
Душата свободна,
когато кърви...
Пиши по-добре,
строши ли стена язовира!

Жена

... а не искам тебе всъщност
искам някой да ме разбере
аз не виждам вашта външност
плувам в буйното море
в море от чувства и емоции
в морето от ЧОВЕЩИНА
и там Кралица е една
вечната
великата
могъщата
ЖЕНА!

... и не искам аз плътта ти
искам твоя дух "кристален мраз"
както казал е Поетът кратко
но какъв поет съм аз?
сляп съм за човешките пороци
виждам само ДОБРОТА
а доброто строго варди
и там Богинята една
вечната
жестоката
прекрасната
ЖЕНА!

Никога

давай... мислите превземай...
обладай духа ми... твой съм...
и ще пиша... каквото наредиш ми...
и ще стена и кървя и вия...
моя ще е твоята магия...
но ще си остане чужда... винаги...
защото аз съм Никой... а ти...
а ти си ничия.... момичето...
което искрено обичах... никога...

Няма срок

дух жесток в ума загнезден
ражда ток в небе беззвездно
хвърля Бог в дълбока бездна
няма срок за миг поезия...

Когато омраза те хване

когато омраза те хване
със зъбите - сто остриета -
и капка любов не остане
протягаш ти кървави длани
със зейнала дупка в сърцето

когато жестокост те смачка
с юмрука си тежък от камък
и трудно напред е да крачиш
и жално и милно заплачеш
с душата изгаряна в пламък

тогава впрегни силна воля
света подчини на ума си
помни че си птица във полет
помни че след зимата пролет
ще дойде студа да разкъса

И ангели кървят

... и ангели кървят
кръвта се стича
жесток е този свят
на смърт обрича
и плод и пъстър цвят
младеж с момиче
дори да се обичат
застига ги смъртта
и времето изтича
на всичко що е живо
туй - истина горчива -
ти виждаш всеки ден
че днес роден
си утре - тлен!

... и ангели кървят
кръвта им - дъжд - потича
а аленият цвят
на изгрев нов прилича!

Душата на поета

търся Дявола за да му дам душата си
но той не я желае
смее ми се - не крада отпадъци
занеси я в рая

искам да горя във вечните огньове
но той се гаври
ето ти стотина токсични любови
с тъпи пачаври

нямам късмет и в това както и в другото
душата ми е чиста
даже Смъртта не предлага услугите си
и драскам по листа

Гробище

градът е гробище зловещо
на хора и на вещи
и къщи - грόбове -
съдби отровени
с ужасни грешки
съдби човешки
съсъд на злобата
и сгради - грόбове -
на хора и на вещи
градът е гробище зловещо

Многоточия

нещо в мен се променя
раснат листи зелени
в моите слепоочия
дългите многоточия
раждат днес изречения
нещо в мен се променя

Прокълнат

... и питате често
защо пиша много
за вас е зловещо
как малкото нещо
обличам във слово

понякога става
понякога - хич
защо продължавам
не пиша за кич

не пиша за слава

а просто така
защото във мене
потича река
на цели вселени
подавам ръка

в света да покълнат
подобно цветя
макар и прокълнат
да дам красота
додето помръкна

додето умра...

Хищник

Искаш с мен да бъдеш?
Тръгвай си по пътя!
По-далече ти избягай...
По-далеч от Мрака!

Искаш с мен да бъдеш?
Избор не - присъда!
Даже ти не доближавай...
В мен гори жарава!

Да си с мене искаш?
Няма смисъл. Откажи се!
Ако дойдеш близко...
Ще те срещне хищник!

Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

Ти си видение

ти си видение
без форма и плът
мое спасение
по дългия път

носиш животите
и всички душѝ
наши - самотни -
и щом ти решиш

пускаш в дълбокото
на грешния свят
удря жестоко той
без никакъв свян

ти си видение
и ангел си бял
всяко падение
поражда борба!

Късно е

късно е много е късно
вехне сърцето разкъсано
като есенно цвете

мъчно е много е мъчно
думи затихнали в глъчката
в тебе още щом светят

късно е много е късно
дълго сърцето е търсило
малко нежност в свят леден

Обич тържествена

ти обич тържествена
сюблимна велика
от фигура женствена
поезия блика

ти сила нечувана
всевечна могъща
безкрайно пътуване
пред нас се разгръща

живота променяш ни
и други сме вече
от теб покорените
ще стигнем далече

Изневяра

Живота съсипа, душата погуби -
какво още искаш?
Във тъмното хлипам, че още те любя
и моя си Изток!

Нали бяхме двама във болест и здраве,
защо днес ме мъчиш?
Не всичко е драма, но пак продължаваш -
със друга се пъчиш!

Обичам те много, а себе си мразя,
че в мен те поканих!
И кажа ли сбогом, по пода ще лазя,
с кървящите рани!

И ето - щастлив си, а аз съм нещастна,
какво още искаш?
Тя не е красива - таз кучка опасна,
но вече е близко!

Живота ми скапа, душата - в руѝни,
какво искаш още?
И сълзите капят, и тъй ще загина -
ридаеща нощем!

Адът

Адът е безкрайна поляна
с растящи мъртви дървеса
всяка твоя рана
там кървѝ раздрана
под мътни тъмни небеса

Адът най-дълбока е бездна
в която падаш ти вовек
там отиваш лесно
под небе беззвездно
защото грешен си човек

Адът е килия ужасна
и част от личния затвор
в него сам се тласна
нека да е ясно
ще плащаш черния позор

Какво съм?

оглежда се всичко във мене
но не съм огледало
улавям и дребни промени
и облаци в бяло
и части от цяло
във мене живеят вселени
но не съм огледало

лежа не задавам въпроси
само този:
какво съм?

Мърша

ние всички сме равни
без нас е живот невъзможен
при нас няма главни
да мислим не можем

един от нас премахнѝ
и няма животът да свърши
за всички ваши войни
вие бащите ни кършите

ние всички сме равни
и без нас света не издържа
и не сте меродавни
накрая сме всичките мърша

Животът е труден

животът е труден
така е нали?
но цяло е чудо
щом спре да боли
как новото чувство
разлива се в теб
и раждаш изкуство
то бързо расте
и в сивата пустош
дъждът пак вали!

животът е труден
дали?

По пътеката върви

по пътеката върви
и ще видиш красота
виж дървото как кърви
пак заронило листа
вятър щом сега изви

но ще мине есента
всичко ще се съживи

Интерес

дълго борих се за твоя интерес
до днес
но не знаеш ти че с този жест
злочест
аз създавам хомогенна смес
(от метафори и думи)
с процес
който носи помежду ни
лек превес
малко музика от струни
малко нощи сребролунни
и нощес
под лъчите пълнолунни
нежно аз да те целуна
ще бъде моя чест
и моля без протест
приеми ти мойте устни

Изневяра

Живота съсипа, душата погуби -
какво още искаш?
Във тъмното хлипам, че още те любя
и моя си Изток!

Нали бяхме двама във болест и здраве,
защо днес ме мъчиш?
Не всичко е драма, но пак продължаваш -
със друга се пъчиш!

Обичам те много, а себе си мразя,
че в мен те поканих!
И кажа ли сбогом, по пода ще лазя,
с кървящите рани!

И ето - щастлив си, а аз съм нещастна,
какво още искаш?
Тя не е красива - таз кучка опасна,
но вече е близко!

Живота ми скапа, душата - в руѝни,
какво искаш още?
И сълзите капят, и тъй ще загина -
ридаеща нощем!

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

Времето празно

боря се с времето празно
тръпки по кожата лазят
търся любов да намеря
спират железните двери
на храма-затвор
и пеят във хор
химните ангели бели
ябълки вече презрели
неотхапани
а излапани
пълнят живота със смисъл
тъй ме е Господ орисал
вечно да търся химери
все зад затворени двери

И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

Дърво самотно

дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги

дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни

Кръвта народна

което трябва - ще се случи
което не - то никога не става
живот - озъбено зло куче -
се зъби в злополучната държава

отгоре политици тъпи
съсипват си народа с лакомия
а става всичко много скъпо
и щом глада голям настъпи
ви питам - ще търпим ли ние?

което трябва - ще се случи
което не - то няма как да стане
не давайте вампир да смуче
кръвта народна от кървящи рани!

Листа празен

пред теб белее листа празен
но пак не знаеш как да почнеш
дали да лееш ти омраза
или любов - съвсем нарочно

пред теб белее листа празен
а имаш толкова да кажеш
не искаш тон вежлив да пазиш
ти искаш с реч да ни уплашиш

пред теб белее листа празен
не можеш сам да се излъжеш
поет да бъдеш - твоя казън -
да казваш истини си длъжен!

Камъни по стръмното

листът празен е един за всички
от нас зависи как ще го запълним
ний решаваме самички
дали да зреят в него мълнии

или любов или омраза - кълнове -
да раснат и да се развиват
дали в словата ни красиви
утрото е съмнало

или остават йероглифи
- камъни по стръмното -

Когато ти свирна

когато ти свирна
дотичваш при мене
любов ювелирна
живота променя

нощта щом загърне
града с наметало
и аз те прегърна
със дух не и с тяло

ти почваш да пишеш
любовни куплети
и думите нижеш
дошли от сърцето

но ти не обичаш
ни тях нито мене
и не в нас се вричаш
а в свойто спасение

Въздухът се движи

въздухът се движи
променя се светът ти
всички твои ближни
всички твои скъпи
почват да усещат
нещо ще настъпи
ще настъпи нещо
тръгнал си по пътя
въздухът се движи
смело ще пристъпиш
смачкал свойте грижи

пишеш във калъпи
но и вярно пишеш

Вечно си с мене

ти си вечно със мене
когато пътувам
когато лежа
аз много тъгувам
до тебе мъжа
с когото общувам
в заблуда държа
и всичко е само
голяма лъжа

До бяло

зная че си ти самичка
като птичка без ято
зная че обичаш всички
човеци на земята

зная че си нямаш никой

сама си като гара
като прашна малка книга
забравена и стара

самичък аз съм също
и мъчно е и тежко
без някой да прегръщам
това е нечовешко!

но как да станем двама
едно-едничко цяло
когато силен пламък
изгаря ни до бяло?

Странен стих

пробуден от внезапния ти интерес към мен
и да призная - лекичко смутен -
ти пиша този странен стих
и - трябва да го знаеш - бих
платил цената тежка аз
за твойта страст

бих се мъчил като грешник клет
и както всеки мил поет
бих ти писал стих след стих
и - сигурно го знаеш - бих
те носил нежно на ръце
с разкъсано сърце

Кому е нужна слава

"Изкуството е вечно!
Изкуството свещено!"

а кой ви каза че не може
да пишеме безбожно
а кой ви каза че не бива
творбите ни красиви
да бъдат тренировки
любовни
философски
за други подготовка

а кой ви каза че не може
да пишем много лошо
а кой ви каза и че трябва
стихът експерт да грабва


И сигурно ще ни забравят...
Но кому е нужна слава,
щом може да се забавлява!?

Стихче малко

под ръката се криеше стихче
и когато я вдигнах открих че
то иска навън да излезе
и мило се плези
бръмбазъчето иска поезия

влез сега куплетче малко
право в мойта химикалка
от писеца измъкни се ти
да те видим всички искаме!

Ти бе ми опора

не знам какво да сторя
да уредя дълга си кръвен
че ти ми бе опора
когато всички хора
искаха ме мъртъв

не знам какво да сторя
дължа на теб живота жалък
отново ще повторя
ти беше ми опора
даде сетен залък

не знам какво да сторя
че ти светец си и месия
спаси ме от затвора
помогна ми със взора
изход да открия!

Навярно съм досаден

навярно съм досаден
връзка щом не задържах
поет треторазряден
тънещ в глупав страх

"кажи ми днес затвора
още ли държи те в плен
и впил се в същи хора
караш ден след ден?"

навярно съм и странен
повече от всеки друг
душата пълна с рани
кървав сак с боклук

"кажи ми ти кога ще
тръгнеш смело пак напред
и в твойто настояще
мракът ще умре!"

навярно имам сили
греещи във мен слънца
решетките стопили
стигат те сърца

Малко близост

понякога ви идвам "твърде много"
да се излекувам от това
не мога
и макар и само със слова
притискам
да престъпвам своите права
не искам
понякога ви идвам "твърде много"
простете
ако съм създал тревоги
свидетел
ми е ангелът на Бога
не храня лоши мисли

а искам само малко
само малко близост

Тайнствената непозната

тайнствената непозната
плени сърцата наши
взор - студен
коси от злато
да вдигнем чаши!

тайнствената непозната
нощта запълни с чувства
болката
неосъзната
роди изкуство!

тайнствената непозната
загнезди се в душите
и заби
във тях камата
уби мечтите!

Орхидея

красива жълта орхидея
сред поля от бурен
какво ли е да бъдеш с нея
на брега лазурен?

какво ли е да бъдеш с нея
слънце щом залезе
любов когато ви огрее
в истинска поезия

любов когато ви огрее
силна и безумна
цвета ще скъсаш орхидеен
нежно и безшумно

Хаос

Хаос е твоето име
и всички пред теб коленѝчат
нявга живота спаси ми
но днеска светът е различен

Хаос е твоята същност
и никой не може да схване
болка за теб е присъща
лекуваш я с кървави рани

Хаос си ти завещала
на своите мънички рожби
носят те мъката цяла
световна и много заложби

За клуба по фантастика

какво за нас си мислят
на кого му пука
клубът ни прави близки
и друго

все чуждото и непознато
влекат ни магнетично
въпроси раждат се в душата
и сложни и етични

фантастиката е могъща
побира тя Живота
понякога назад ни връща
но все напред ни води

какво за нас си мислят
никому не дреме
защото търсим истини
големи

Девойката от съня ми

красива девойко родена в съня ми
ти мъчиш ме денем и нощем по тъмно
докоснах те нежно и ти се отдаде
насищаш ума ми с огромна наслада

красива девойко създадох те с мисъл
и носиш ми страсти откак те поисках
дали ще ме срещне с теб нейде съдбата
с очи - изумруди
с косите от злато

По MAD TSAI - KILLER QUEEN

ти красива си като богиня
и оазис търсен сред пустиня
устните ти нежни алени
те огньове са заспали
а очите изумрудени
много хора са погубили

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

Адът

по билата пада здрачът
да прикрие - негова задача
снеговете бели чисти
да почерни Мракът силно иска
и додето зрее тъмнината
Адът властва над Земята

Когато егото ти те поглъща

когато егото ти те поглъща
и уж различна си
а си една и съща
когато искаш да си най-велика
така изглежда но
от теб отрова блика

когато егото те заслепява
блести пред тебе тя -
жадуваната слава
когато егото ти те поглъща
един е само който
разбира те и те прегръща

Затвор

намирам се в затвор
затворът който сам избрах
избягвам всеки спор
и крия се в позорен страх

намирам се в затвор
затвор невидим от лъчи
вериги - твоят взор -
решетки - счупени мечти!

Девойката в бяло

розови изгреви пак обагрят душите ни
те пеят и пият с обич наситени
танците бални се вият в зали кристални
с красиви принцеси с устни пленителни

кървави залези от жестокост запалени
орисници лоши с погледи алени
в кралството цяло търсѝ девойката в бяло
магия погубена
и двама са влюбени

Душа-затворник

душата моя упоена
в замъка държиш от лед
кървѝ от болка
наранена
с разкъсани криле

не мога даже да помръдна
без ти да позволиш
ужасна е това присъда
да стена
без да ме боли

душата моя притежаваш
нямам воля никак аз
отдавна сам ти дадох право
да имаш пълна власт

Смъртта е забавна

смъртта е забавна
само я виж
точка отправна
откакто си жив

някога плавна
идва за миг
причина главна
да бъдем сами

Ноктюрно

облаци нежни бели мъгли
празни надежди много боли
северни бури преспи от сняг
всичко разтури черния мрак

извори чисти сини води
спят аметисти кой ги родѝ
камъни скални волни орли
роклите бални дрипи били

дупки дълбоки в земната гръд
поглед жесток и бързата смърт
повеи снежни млечни мъгли
мъртви надежди много боли

Морето

морето днес е божествено
а твоето тяло - тъй женствено
и нека замлъкнат езиците
свободни сме ний като птиците

защо са ни нужни и дрехите
хвърляй ги заедно със чехлите
и нека попиват телата ни
лъчите горещи на лятото

Демон зъл

демон зъл духа разкъсва
нокти алени чертаят фигури красиви
артерии и вени той прекъсва
фонтани бликват като изворите живи

зъбите са остри и отровни
впиват се в сърцето нежно и любовно
и мускули тресат се в треска

ще бъда мъртъв до нощеска

Дали жените плачат

дали жените плачат
но просто ей така
когато падне здрачът
и зине в тях тъга

жените ли ридаят
пролее ли се кръв
щом дойде бързо краят
на губещия пръв

дали жените плачат
прегърнали деца
когато с меч палачът
разкъсва две сърца

дали жените плачат

Демон (Аз нямам душа)

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Когато реша твоята ще взема
в Царството подземно.
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Но твоето място човешко
на мига ще приема.

Защото бездушен осъден съм вечно
без чувства и мисъл
да бродя из трите вселени
и всичко е близко
и всичко - далечно

Защото бездушен не мога да милвам
нищо живо нищо красиво
и годен съм вместо туй само
без край да убивам
с очите от пламък

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Живота руша. И твоето време
ще дойде. Трепери човеко!
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Ще гориш в огнени пещи.
Но знай - от мен по ти е леко!

Погледни в очите

погледни в очите
там ще видиш мрак
няма ги сълзѝте
чувството умря

погледни в очите
там ще видиш смърт
тръгвай без да питаш
хващай своя път

погледни в очите
там ще видиш тлен
пламъкът убит е
черен - всеки ден!

Страхуваш ли се

Страхуваш ли се от мене ти?
Не? А трябва!
След всяко сътворение
Мрак остава!

Страхуваш ли се от взора ми?
Не? А трябва!
Душата ми затворена
Той отслабва!

Страхуваш ли се от бъдното?
Не? А трябва!
Делиш ли с мен присъдата
тя ограбва!

Как искам да бъда

как искам да бъда
орел разперил криле
монах много мъдър
трева в широко поле

как искам да бъда
номад без грижи и цел
злодей без присъда
добряк набожен и смел

как искам да бъда
загинал във бран
от ада изпъден
и в рая прибран

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Сред всички сте една

от вас извира светлина
сега я виждам ясно
изпълнена сте с добрина
отива ви прекрасно

в очите огънят гори
с безкраен топъл пламък
и може той да покори
лъжец крадец измамник

даряват думите покой
и тиха нежна кротост
и всеки вътрешен двубой
решавате в живота

от вас извира тишина
сега усещам ясно
сред всички вие сте една
без вас ще е ужасно

Погледни в мен

гледай в очите ми право
там ще видиш смъртта
нищичко тя не оставя -
само пръстта

гледай в душата ми черна
там ще видиш ти мрак
мрак от дълбока каверна
в земна кора

гледай в сърцето ми мъртво
там ще видиш тъма
в рана от удара кървав
с остра кама

Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

Фар

фар самотен на ръба
туй е твоята съдба
но голямата вълна
щом удари те (Жена!)
ще узнаеш ти това -
да я покориш живя!

Питон

пътят се извива
като тяло на питон
ходиш ти щастлива
(със причини - милион)

знам ли аз къде си?
щом науча - ще умреш! -
бързо се изнесе
взе бижутата... и беж...

моя сейф разби ти
и опразни го с финес
барабар с мечтите
нищо не остави днес

пътят се извива
като дълъг макарон
крачиш ти щастлива
(със причини - милион)

На Краси уикенда

хората почиват си
уикенда
ходят на морето
или на театър
някъде на вятър
някъде на светло
питаш ли ме мене
в таз аптека тъпа
само да пристъпя
и хиляда души
този киха
друг запуши
на сърцето тихо
ударите слушам
тях като изключим
нищо тихо няма
и макар обучен
персоналът само
може да трепери
пред хиляда дзвера
които ни обграждат
камерите нази гледат
някой горе ще съзре
от големите говеда
но дали ще разбере
че изобщо не е редно
да се бачка с часове
да се бориш с бесове
под луната бледна
хората почиват си
уикенда

Клечката

драсна клечката
и душата ми запали
тъй полечката
няма мъки и печали
няма Вечности
нито мигове разбра ли?

драсна клечката
и душата ми запали
няма пречка
нито кой да ме пожали!

Звяр

из тъмните дебри на душата ми
се крие Звяр могъщ
понякога в сняг са запечатани
друг път вали отровен дъжд

в дълбоката пустош на душата ми
се крие Звяр жесток
резците раздирали са раните
на място дето търсех Бог

не знам дали доброто свети ви
но зная - Мрак пълзи
където ми тупти сърцето
Той рони кървави сълзи

Желая те!

Желая те! Не знаеш колко...
До кръв. До смърт. До болка!
Копнея те! Отровно цвете.
И мил съм. Зъл. И двете.

Желая те! А ти ме късаш
със ноктите. Нахъсана.
Изгаря болката. Убива.
Ти огън ми преливаш.

Желая те! Душата вие -
тя вълк е бял. Не крия.
И чака тя на черен камък,
в очите с ален пламък.

Желая те! Не знаеш колко...
До край. До ад. До болка!
Копнея те! Опасен хищник.
Ще свърша аз. Но нищо.

Искам да те нацелувам

искам да те нацелувам
додето устните ти прокървят
може би така рискувам
целувките ми да те покорят

искам да те забавлявам
додето сълзи бликнат - цял поток! -
как ще можеш ти тогава
да мразиш хората света и Бог?

искам да ти дам душата
душата моя - светлина и мрак -
пък оплаквай си съдбата
защото тя ще ти покаже как!

Красавицата и Звяра

нещо в мене скрито дебне
с нокти чака плът да гребне
чака тебе!
и когато то те хване
а това ти - знай - ще стане
дай му длани!
всеки звяр е сам-самичък
и намери ли момиче
го обича!

Демон

Демон. В душата гори.
С нокти плътта ми разкъсва.
Демон. Пробуден в зори.
Плача, но вече е късно.

Демон. Нашепва за грях.
Мислите мои обсебва.
Демон. Най-после разбрах:
Пратеник той е от тебе!

На Новата

в сърцето ми нежно нахлу
и трябваше да бъда
сляп и глух
за да не видя и не чуя
тихата ти красота
която ме обзема
без да се натрапва
без да се превзема
дълго те очаквах
толкоз дълго време
и ти дойде
видях те чух те
ти и дните ти нахлухте
с радостите
и с неволите
и едно-едничко нещо
моля те
с очите си горещи
в мен леда стопи
моля те човешки
мъката изпий
душата ми вземи
в далечните земи...

Блудница

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме прелъстяваш?
Съсипа всичко в мене. Чудя се
защо ли продължаваш.

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме обладаваш?
Душата ми е цяла лудница,
но кой съм аз тогава?

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме покоряваш?
Ще дойде миг и аз - пробудил се -
ще търся свойта слава!

Муза

Какво от мене искаш, Музо!
Бъди проклета!
Умът ми да контузиш? Давай!
Счупи сърцето!

Ти шепнеш ми за слава...
И даже викаш!
Какво от мене искаш, Музо!
Сълзѝте бликат!

За кеф ме обладаваш...
Лежиш в куплети.
Хранѝ ме със илюзии? Давай!
Бъди проклета!

Без муза

ужасна седмица измина
без нито ред
без нито знак
небето все тъй беше синьо
а в мен цареше мрак

но ето музата пристигна
и хвърли лъч
към моя лист
а после мило ми намигна
и спря да ме боли

Когато на възел

когато на възел
увит си и стенеш
съдбата е пъзел
и нямаш миг време
ти път да намериш
от болка трепериш
и мъка зловеща
а рани разкъсват
плътта ти злочеста
но вече е късно
и няма надежда
отдавна си мъртъв
жив само изглеждаш

Приятел

кому е нужен днес приятел
бих казал аз - на всеки
когато духа силен вятър
по дългите пътеки
когато раните в душата
не можеш да прикриеш
тогава твоят скъп приятел
лекува те с магия

Летят ята

летят ята от прелетни птици
над ниви с ръж и пшеница
лъчи наливат сок в класовете
тук-там цъфти нежно цвете

щом скоро дойде знойното лято
ще жънем ние житата
и смлени на брашно както трябва
на нас донасят те хляба

Ниагара

пада водата от десетки метри
всеки види ли - трепери
силата на водопада
мощна
вечна
млада

пада водата от десетки метри
сякаш райски бели двери
силата на водопада
носи
страх и
радост

пада водата от десетки метри
иде отдалеч реката стара
тук ли си? ти днес намери
Ниагара!

Вървим през гората

вървим през гората
по хълма стръмен
струи светлината
съмва се

лъчите докосват
нежно лицата ни
тревите росни
милват нозете

вървим през гората
избухват чувства
струи светлината
утро е

Планини

планини високи с назъбени била
снегове жестоки и бури и мъгла

там живеят волно и реят се орли
и гнездят на голите ледени скали

върховете остри проболи свода син
карат всеки облак да рони с плач сълзѝ

планини огромни - те вечни са били -
снеговете помнят сред бури и мъгли

Времето свършва

дърветата с клони оголени:
- остри и черни игли -
шият те бели мъгли
в завивки огромни

листата удавени в езеро:
- цветни корали - блестят
нежен и жив е светът
от Бога поезия

и птиците песни подемат си:
- звън на камбанки звучи -
всичко се къпе в лъчи
но свършва ни времето...

Остров

в мрака син тъмнее остров
от водата се подава
- удавник във море дълбоко -
небето черно е жестоко
и агонията продължава

в мрака син тъмнее остров
или сянка е на Господ

Къщурка

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в дълбока дъбрава
нека отидем самички любима
и света да забравим

ще ни грее там любовта ни
(но най-вече дървата)
и от устните ще се храним
(но предимно с халвата)

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в гори тилилейски
само любов ни е необходима
(и пари европейски)

Само лъч

лъч светлина се просмуква
в мрака
и тъмнината пропуква
и злото хуква
да бяга

само лъч е нужен
мрака да промуши

само лъч необходим е
светлина да има

И ангелите плачат

дори и ангелите плачат

сълзите техни много значат
щом крадем или излъжем
или някого направим тъжен
тихо на небето те ридаят
и дъжд вали
скърби Безкраят

а щом помагаме на ближния
дори отгоре те го виждат
щом обичаме и пазим
не таим в сърцата си омраза
ангелите бързо ще узнаят
и чака ни тогава Раят

Хербарий

като красив хербарий
листи много са опадали
край язовира пък рибари
мрежите си са нахвърляли

вият се мъглите - млечно-бели
облаци се мръщят
небеса високо горе спорят
за тези непослушни хора
жалки и могъщи
които без умора
убиват се и се прегръщат
създават и рушат

дали грешат?

като красив хербарий
хора много са се сбрали
край света им боговете
зов отправят безответен

Ледът по листата

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
пропива бавно във клетките
с докосване ледено

и плачат тъжно листите
че раничко дошла е зимата
преди да навлекат палтата
и да се скрият под земята

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
и се превръща във водата
от която ще пият птици

Пътят

по пътя върви - все по пътя
който се вие в съня ти
по пътя - тревите зелени -
дѝри отгоре
на чуждите хора

по пътя върви - все по пътя
той е отдавна отъпкан
по пътя - кърви ти душата -
капки ефирни
по малко умираш

по пътя върви - все по пътя