Писна ми

писна ми от скръб и мъка
нито крал съм нито лъгал
с какво заслужих тази участ?
писна ми от кръв и рани
никой не протяга длани
и помощ няма да получа!

писна ми все сам да бъда
тежка е това присъда
с какво заслужих тази орис?
писна ми да съм обречен
черен - всеки стих изречен -
света описвам скрит в затвора

писна ми да съм различен
от всички други хора
да боли щом заобичам
а още повече -
когато свърши скоро!

От бог жесток

пътят ми е път далечен
от бог жесток
от бог жестоко бях обречен

ходя - кървави краката
от бог суров
от бог сурово бях наказан

сам съм - винаги ще бъда
от бог свиреп
от бог свирепо бях осъден

но всеки ден без теб
е истинската ми присъда

Ти не си жена

Ти не си жена.
Ти си светлина!
Гориш, но не грееш.
Цъфтиш, но не зрееш.
Поне за мене.

Другиму обречена...
Дума неизречена...

Ти не си жена.
Носиш ти война.
Млада си, но мъдра.
Пада Троя в кърви.

Другиму обречена...
Дума неизречена...

Ти не си жена.
Огнена вълна!
Париш, но не палиш
чувствата заспали.
Поне за мене.

Яма

Помийна яма е душата ми,
пълна с трупове разкапани –
на надежди, някога разлистени,
оплетени в лъжи и полуистини;
на мечти, копнежи неизречени,
кървящи и на смърт обречени;
на думите, безжалостно прахосани,
с печат на безразличие дамгосани;
на жестове напразни и излишни,
изхвърлени на мрачното бунище
като трупове разкапани.
Помийна яма е душата ми.