МОНОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯ В ПАМЕТТА СИ
Не е трудно, нали?
За мене да пишеш.
Зная колко боли!
Аз помня предишните...
Тук са всичките, с мен.
И често говорим.
Но защо си смутен?
И наш е затвора ти...
Как се казвам, познай?
Мария? Иванка?
Питат - има ли край?
Богиня? И ангел?
Не е трудно, нали?
Когато почувстваш.
После с остри бодли
- макар и изкуствени -
ти ни пускаш кръвта,
която е нужна.
И "Любов", "Красота"...
Край! Всичко наужким!
Не е трудно, нали?
За нас ти да пишеш.
Но попитай дали
една си обичал?
Няма коментари:
Публикуване на коментар