Жена! Дали съм аз достоен
за твойта хубост и любов?
И сред народа многоброен
дали дочуваш моя зов?
Жена! Навярно съм досаден
на всеки образ въплътен?
Живея само да те радвам,
от теб дълбоко покорѐн!
Жена! Не ме съди сурово -
за мене ти си дар свещен.
И в моя стих си с мен отново
и днес, и утре... всеки ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар