Когато на възел

когато на възел
увит си и стенеш
съдбата е пъзел
и нямаш миг време
ти път да намериш
от болка трепериш
и мъка зловеща
а рани разкъсват
плътта ти злочеста
но вече е късно
и няма надежда
отдавна си мъртъв
жив само изглеждаш