До бяло

зная че си ти самичка
като птичка без ято
зная че обичаш всички
човеци на земята

зная че си нямаш никой

сама си като гара
като прашна малка книга
забравена и стара

самичък аз съм също
и мъчно е и тежко
без някой да прегръщам
това е нечовешко!

но как да станем двама
едно-едничко цяло
когато силен пламък
изгаря ни до бяло?