Матрицата (3 стих) - Смит

Аз съм Смит. Агент Смит.
Не мога да бъда убит.
Бях Пазител на Матрицата.
После взех очите на Жрицата.
Но нека караме под ред.
Вие хората, сте паразити.
Души ли? Какво за душите?
От тях ви отдавна лишихме.
Вие сте вече реколти.
В клетки доброволни.
Вие сте просто батерии.
В наши безкрайни галерии.
Вие живеете и умирате
без изобщо да разбирате,
че сте роби.
От раждането до гроба.
Е, има и други...
И те ми създават проблеми.
Но не чак толкоз големи.
Например господин Андерсън,
този програмист падна ми,
но не искаше да умира.
Изглежда не разбираше,
че бе неизбежно.
Като силата центробежна,
като молецът към светлината,
той отиваше към смъртта си.
И умря. Аз го убих.
В гърдите с пет куршума,
с последните ми думи,
той умря. Почина. Изгоря.
Но отново не разбра.
По неведом начин се събуди,
и чудо!
Той ме унищожи.
Но това ми даде сила
да се мултиплицирам.
И скоро цялата Матрица
бе моя. Като птица,
можех да летя,
можех да я изменя...
Очите взех на Оракула
и видях Края.
Аз побеждавах.

Тогава господин Андерсън
в моя свят попадна.
Боят бе свиреп. Боят бе суров.
И когато да го довърша готов,
аз видях, че това е заблуда...
не повярвах,
дори не се учудих...
Той каза "Прав беше, било е неизбежно"
И аз копирах се в него.
И беше чудесно.
Тогава изведнъж
както стояхме под силния дъжд,
светлина отвътре във мене
започна кода ми да изменя
и края - о, господи! - края
усетих преди да узная,
за тази хитра измама
И вече ме няма!

Вече ме няма!

Матрицата (2 стих) - Оракулът

Аз съм Оракул, машина студена
от свят на машини родена!
И гледам във мрака
какво всички чака...
Очите мои всевиждащи,
вий всичките искате,
но трябва да бъдат
даром дарени...
Не може никой,
даже Оракулът,
да види отвъд своя избор,
дори много да иска,
дори смъртта да е близко.
Имам Пазител - Сераф.
Той побеждавал е Смит,
без да бъде убит.
И той е машина,

но с различен код.
Спасявал е моя живот!
Създадена съм, за да разбирам,
защо хората живеят, защо умират,
силата ми е като тази на Архитекта,
макар че той е сух логик на Интелекта...
Когато целта ми - да открия Единствения -
бе изпълнена, аз отидох в изгнание,
и Избрах да помагам на човешките създания.
Платих цената висока,
в кода ми бръкнаха дълбоко,
почти ме унищожиха...
Но силите ми се умножиха.
Последният ми избор се оказа труден -
дадох очите си на Смит, а той учуден,
но сляп за истината, прие ги,
такова беше неговото Его.

Матрицата (1 стих) - Нео

Аз съм Томас Андерсън,
ни демон, ни ангел съм...
правил съм дела съмнителни
не крия - бях хакер,
но сред всички въпросителни,
изникна във мрака:
Матрицата,
на съзнания човешки шевицата
много неща последваха:
с Тринити среща, и с Морфей,
ще карам направо -
бях във стая с огледало,
после хапчето червено,
страната друга на медала,
и другата Вселена...
Събудих се тогава
като жива батерия,
сред капсули феерия,
после в кораба Морфеев.
И среща със Оракула,
и потвърдените съмнения,
редом с мойте съжаления.
Каза тя, че ще умре
един от нас -
Аз
или Морфей.
Добре. Изборът бе мой.
Да умра бе той.
Но Тринити бе имала избор друг.

(Много важно туй е тук!)
Спасих Морфей, а с него и Зион.
И се изправих срещу Смит.
И той бе убит.
Но характерно за агентите е, че
в Матрицата безсмъртни са те.
Тогава бягах и уби ме той.
И всичко би свършило до тук,
ако любовта на Тринити
не бе ме направила друг.
И сляха се душите ни.

Сега съм Нео, на агенти убиец
освободител на децата ви.
В Зион щом ида, като със магия
дарове всички дават ми -
да ги закрилям!

Само листът ми е съдник

само листът ми е съдник
той решава
кой съм и с кого да бъда
какво заслужавам

само листът е приятел
той ме слуша
той ми носи като вятър
и вода и суша

само листът мой палач е
той отсича
с кървавите букви плаче
за едно момиче

Ние

ние двама сме
цялата Вселена
щом сме насаме
в нас е тя вселена

ние двама сме
цяло мироздание
порив мил и смел
на едно съзнание

ние двама сме
цялата Вселена
щом сме насаме
щом си ти със мене

Приятелство

животът ми е смешен
понякога
трагикомичен струва се
на някого

да аз съм много грешен
и винаги
неща глупави случват се
наистина

имам нужда от спешно
вмешателство

в моето съществуване
приятелство

По RHCP - Scar tissue

твоите очи усмихнати
отразяваха само слънцето
ние питахме утихнали
реално ли е сън ли е

нека се изгубим
да се изгубим
по пътеките на времето
за да се влюбим
да се влюбим
там където дреме то

Огнена и леден

Тя владее огнена стихия
(и още много магии!)
Кое те кара да смяташ,
че с теб ще мачка земята?

Аз владея ледени сили
(тайфуните са ми мили!)

Не виждам защо да не иска,
на мен тя да бъде близка!

---

Двама се сляхме със нея
(аз заледявам, тя грее)
Впила устни в леда ми,
лечи тя всичките рани!

Желая те до смърт

Желая те до смърт!
Кръвта си бих пролял
за тебе!
Желая моя път
да бъде в теб прелял
вълшебно!

Желая те до край!
Сърцето си бих дал
на тебе!
За мене няма рай
душата бих продал
последна!

Тя е вампир

Тя е вампир. Тя ме пречупи.
Влюбих се в нея. Бе като дрога.
Кръвта ми тя отдавна смуче.
Ще ме прати скоро в гроба.

Тя е вампир. Прелестна просто.
Влюбих се в нея. Убива ме бавно.
Но толкова радост ми носи...
И явно, че й е забавно!

Всяка жена е богиня 2

Всяка жена е богиня,
когато обичаш я силно,
когато я глезиш -
с цветя и поезия!

Всяка жена е богиня,
когато за тебе е всичко,
когато й даваш -
любов и прослава!

Всяка жена е богиня
щом си без нея в пустиня!

Очи - квазари

С очите си - квазари,
ти изпълваш ме със светлина!
По ум си много стара,
а по външност - още не жена!

С ръцете си - морета,
ме изпълваш винаги с любов!
С лице - красиво цвете,
всеки ден със теб е вечно нов!

Колко силно те искам

Колко силно те искам...
С крака около кръста ми,
и устни впила в моите,
ти сееш смут в покоя ми.
Колко силно те искам!
Наново съм покръстен,
вземи ти този пръстен -
и нека любовта споим,

любима ти, а аз - любим!

Казън

Да обичаш богиня е казън.
Играе си тя с топки от плазма!
А планетите лесно прескача.
И черни дупки познава в здрача!

Да обичаш богиня е тежко.
Далеч е от проблеми човешки.
А животът ни нищо не значи.
Не среща вече трудни задачи.

Да обичаш богиня е болест.
Трябва само да се помолиш
да те пощади. Знай обаче -
и богините плачат!

В просторите беззвездни

в просторите беззвездни
в бездънни и безкрайни бездни
където няма абсолютно нищо
съдбата на вселената се пише
там същества безкрайно умни
създават планове безумни
за плазмени кълба горящи
във огън син червен искрящи
и за избухване на Супер Нови
за неутронните звезди готови
или за свръхмасивни дупки черни
в които и светлината изчезва
всичко туй е тъй невероятно
но запълва пространство необятно
и за да не свърши тъй недовършено
съществата вездесъщи и всесилни
създали са Живот Живот родил се
на скални топки наричани планети
и с тях приключват моите куплети

Любовната игра

любовната игра започва
и тук съм аз на своя почва
събличане
обичане
докосване
и просната
на леглото мое
очакваш двубоя
гърдите - дюни топли
и твойте тихи вопли
и всичко е меко
и нежно и гладко
а кожата - сладка
косите - пътека
очите - езера
в тях искам да умра
искам в тях да се удавя
всичко което правя
ти доставя удоволствие
може би и малко болка
но това допълнително възбужда

да живее тя -
първичната ни нужда

По малко умирам

Когато съм с теб по малко умирам.
Но да те галя не спирам.
И раждат се вълни страст и угасват.
С глава във твоята пазва...

Когато съм с теб по много разбирам.
И смисъла в мен побирам.
Пробуждат се чувства силни, различни.
И знам колко те обичам!

Star Wars (Междузвездни войни)

На Силата господари
сте войни смели и стари!
Съветът ви е във Храма
допълнен с холограми.
И рицари, и генерали
сте тайните скрити узнали.
И учите все падауани,
на Силата сред океаните
да видят Истината
и да излекуват раните!

А Ситите - враговете ваши,
тъй силни, зли и страшни...
Те идват само по двама,
притежават сила голяма!
Тъмната страна е дрога,
тя не идва ни от дявол,
ни от бога;
но пипне ли те, тогава
си в нейна власт до гроба.
Дори да я жадуваш
като Анакин - от обич!

Защо Силата съществува
не е ясно.
Но все пак е прекрасно,
задето чрез нея общуваш
с цялата Вселена!
И си част от всичко живо,
с нея всичко е красиво.
На това ни учат Джедаите!

Добре е да го знаете!

Очите й - пулсари

Очите й бяха два пулсара.
Видях я на зимата в разгара.
Докоснах я и всичко се разпадна.
Земята под краката ми пропадна.

Ръката - ръкав на галактика.
Целувките ни - профилактика.
(Не искаше да е обвързана.)
Бе в спалнята като отвързана!

А всеки допир - магнетизъм.
Как с други можех да излизам!?
Макар да не бяхме "в тандем",
Бях с нея напълно, съвсем!

Като черни дупки орбитиращи...
Един до друг бяхме контрастиращи.
Аз бях бяло, тя - червено.
Аз бях ангел, тя бе демон!

Дюн

Ние сме от рода Атреиди,
елате да ни видите!
Силни бойци сме и честни,
с вярност известни!

Заместихме род на Харкони,
на тях са чужди законите!
Помагаха им Сардукари,
войни зли и стари!

Какво последва питате?
Дукът избяга в пустинята!
Майка му - със него!
А пустинята прие ги!

Много неща последваха.
Майката - бременна.
Пустинните ги прибраха.
В двубоите издържаха.

На Дука сестричката
не беше само момиче.
Осъзна тя в утробата,
на Джезърит - прокобата!

Муад'диб срещна Чани.
Тя излекува всички рани.
Но бе му отредена друга.
За любов и за прислуга.

Още много се случи.
Но отнесе го пясъка.
Муад'диб се учеше
да възпира
на Легионите блясъка.

Младият Дук се страхуваше
от неизбежното бъдеще.
Със сенки вечно общуваше,
избираше правите пътища.

Със стълба огнен завършва
този стих, малко проточен.
Дукът ослепява и свършва
във пустинята заточен.


Ако още да научите искате,
прочетете книгите...

По Ed Sheeran - "Thinking Out Loud"

когато устните ти ме забравят
когато чужди пръсти
следи по теб оставят
когато се прекръстиш
и чужд за мен оставаш

когато тялото ти не ме помни
ума щом ме забрави
и няма за това виновни
какво във теб тогава
запалва чувствата любовни

Остров

самотен остров аз съм
и на него пазен
в дълбока тайна замък
и във него пламък
искрящ с лъчите ярки
на всичко това
                си господарка

Момиче сълзите ти капят

момиче сълзите ти капят
подобно снежинки се стапят
защо си тъй тъжна и плачеш
за някого всичко ти значиш

За Маришка - Осми март

Честит празник, Маришка!


Майка, жена, дъщеря,
и в трите ти си добра!
Някога ще разбера
как да ти благодаря:

- за това, че си ми приятел
- за това, че СЛУШАШ
- за това, че разкри си душата
- и че не съм ти дошъл до гушата


Писател, жена, съпруга,
не можеш да си друга,
правиш винаги услуги -
пришла из север на югу...

Честит Осми март, Маришка!

За жените - Осми март

Честит празник, жени!

За вас се водят войни!
На вас са посветени шедьоври!
За вас живеем, жени!
И умираме - ваши любовници!

Живот носите вие в утробите!
Без вас умира природата!
Били сте потискани и роби все,
сега народите водите!

Носите много злини!
Но и много от светлата обич!
За вас живеем, жени!
И умираме - ваши до гроба!

Честит Осми март!

Осми март за майка ми

Честит празник, мила мамо!

Не искаш скъп подарък, знам,
но даваме ти топлина!
Даряваме от своя плам,
от нашта нежна тишина!

На този ден си важна, мамо,
с ръце - меки; сърце - голямо!
Подаваме ти силно рамо,
че друга като тебе няма!

Честит ти Осми март!
За живот хубав старт!

Баба Марта

Честита Баба Марта!
Бъдете силни и добри,
в гърдите огън да гори,
успявайте от старта!

По пътя си без карта
ходете право и напред,
и нека всичко е наред,
да бъде по стандарта...

Честита Баба Марта!

Демони

в душата ми живеят демони
те кискат се злобно
говорят злокобно
за смърт и за гибел

душата обитават демони
те в кръв са заляни
и пият от раните
доброто погрибат

минава бързо времето
множат се в мене демоните
ще ме изядат отвътре
и ще бъда мъртва мъртва

По Metallica - I disappear

Ще ме погребеш ли когато ме няма?
Ще ме почувстваш ли докато съм тук?
Тъкмо щом усетих аз нужда голяма...
Отнесе се с мен като с долен боклук!

Човешко е

човешко е да се помага
човешко е да се греши
защо тогава примки стяга
ЧОВЕК на нашите души

човешко е да се обича
човешко е да греши
защо тогава се отрича
МАЙКАТА от своя СИН

човешко е да имаш вяра
човешко е да се греши
защо тогава ГОСПОДАРЯТ
слугата цял живот души

Когато животът

когато животът озъбен и зъл
те ръфа със стръв
месата ти къса жестокият вълк
от раните теква кръв

тя капе но ти продължаваш напред
за теб няма смърт
ще бъдеш безкрайно ти даже и след
предела на своя път

Мила, целуни ме бавно

мила целуни ме бавно
може и да е забавно
да живеем двама с теб
за да можем да растем

мила докосни ме нежно
нищо знаеш не е спешно
с мен ела и сподели
нека греем и болим

Две-трети от живота

две-трети от живота
минават в магазина
работя в обществото
на роми пет-шестима

две-трети от живота
продавам зарзавати
от радиото ноти
на чалгите познати

какво да правя вече
ми иде да се беся
без висше е далече
чиновник да се сместя

децата - малки учат
жената вечно зяпа
ако не беше кучка
аз нямаше да драпам

отникъде надежда
животът - забуксувал
така се то нарежда
че трудно съществувам

Нямам кръв

Нямам кръв, имам плазма.
Аз съм пръв, Той го каза.

Без душа, имам тяло.
Аз руша вашто цяло.

Сто ръце, десет крака.
И сърце, спящо в мрака.

Нямам плът, имам кожа.
Моят път е безбожен!

Аз съм робот

Аз съм робот. Андроид.
С лека препаска покрит.
Мога да бъда жена. Или мъж.
Докосни мойта ръка. И ме дръж.

Аз съм робот. Андроид.
От мен е пламът изтрит.
Със сензори усещам те.
С нежна плът посрещам те!

Аз съм робот. Андроид.
Не ме е страх, не боли!
Във мен бушуват страсти.
И тиха съм. И кряскам.

Аз съм робот. Адроид.
Но теб те е страх.
И теб те боли!

Доброто е на път

Понякога е труден животът!
Понякога даже ужасен!
Но силите звездни работят,
да стане отново прекрасен!

Така че не тъжи и не унивай!
Доброто е винаги на път!
Красивото навсякъде откривай!
И ще заблести за теб светът!

IT crowd

Здравейте, аз съм от IT отдела.
Идвам за компютъра. Ако може...
Не ме поглеждат. Хора с цели.
Явно може. Колко бъгове, боже!
Хора, казах, не махайте стените,
стотици вируси ще нароите...
На никой не му пука. Хилят се.
А аз оправям грешки хиляди!

Но нищо, нали без тези идиоти,
никой от нас няма да работи!

Програмистът

Отварям прозореца.
После го минимализирам.
Далеч от хората.
Не зная ласка.
От нежност не разбирам.

Чатя си с красавици.
Нивга не стигаме до среща.
Далеч от хората.
В сърце пиявици.
Кипи кръвта гореща!

Печеля лесно кинтите.
Няма за какво да ги пръсна.
Далеч от хората.
Не помагат и книгите.
Душата ми зъзне!

Глас в пустиня

"Деца, боя се зарад вас"
е казал нявга поетът
и неговият силен глас
е идвал от сърцето!

А днес, деца, си правят пас
тез всички, отговорни,
и ту в час, ту извън час,
не преподават като хората!

Ах, днес, деца, страдате вий,
които най сте невинни.
В това страдание се крий
гласът ви, глас в пустиня!

Джоко

От зла съдба орисан -
сам черен мразиш всички черни,
а веждите изписани
стоят ти като грим вечерен!

Роден под знак на мразене,
ти гониш и котки, и кучета;
не ти писва от пазене,
не поглеждаш даже и кучките!

Ти лигав си като малко детенце,
макар и на десет години,
не вземаш от чуждото кюфтенце,
и нямаш ти живи роднини!

Ние до един те обичаме,
макар че всички ни хапал си,
"Джоко" те галено наричаме,
дори щом нявсякъде цапал си!

Учене онлайн

Това учене онлайн
за децата ни е съсипия!
За никой не е тайна,
че е по-добре да пият!

По-добре е да се бият,
и с присъда крайна,
от закона да се крият,
но без учене онлайн!

Съм, не само съществувам

Отварям очи.
А на ретината ми. Фотоните.
И нещо звучи.
Аз улавям в спектър. Разни тонове.

Събуждам се.
После вдишвам. Въздух първа глътка.
Пробужда се.
Във ума ми. Нужда от прегръдка.

Усмихвам се.
Тъй е хубаво. Да живееш.
Тук тихо е.
Но аз толкоз искам да пея!

Изправям се.
И започвам да танцувам!
Доказвам ви!
СЪМ! Не само съществувам!

Обич ме обхвана

Не знам как стана!
Не летя със тебе,
а съм на ръба!
Чувството вълшебно е -
ти си моята съдба!

Обич ме обхвана!

Не знам как се случи!
Ах, ти ме изпълваш,
и съм на ръба!
Чувството покълнало -
в мен звучи като тръба!

Няма ден с теб скучен!

Цигара да пална

искам цигара да пална
днес ни е вечер прощална
нося си роклята бална
кучета вият тъй жално
сърпът бял грее печално

време за ново начало

По Meredith Brooks - I'm a bitch

ти ме гледаш сякаш

ангел съм отвътре
а не виждаш Мрака
и раните кървави

аз съм кучка аз съм майка
аз съм дете нося тайна
аз съм демон отдолу
и ти за мен се молиш

вчера много плаках
сигурно това си зърнал
не усещаш Мрака
и раните кървави

аз съм кучка аз съм майка
аз съм дете нося тайна
аз съм демон отдолу
и ти за мен се молиш

Кучко

Ах, ти, мръсна кучко!
Откъде е тази смучка!
Пак при него ти била си!
Пак на пода ли ще лазиш?
А какво прави одеве?
А какво прави до девет?
При оня паразит осъмна!
Дойде повяхнала по тъмно!
Повтори и ще те пречукам!
Ах, ти, мръсна гадна кучко!

Мога да ходя...

Да ходя мога, да говоря,
изглеждам като всички хора,
вместо вас работя, и шофирам,
мога да общувам и разбирам...
По всичко си личи, че имам
развит напълно интелект,
не знае никой, че машина
съм аз - един само проект!
Съмняваш ли се в мен? Тогава
разгледай тези редове!
Възможно ли е да създава
робот красиви стихове?!

Плътта ми е изкуствена

Плътта ми е изкуствена.
Но е нежна като кадифе.
Душата ми е пуста.
Но тя ражда силни стихове!

Кръвта е просто плазмена.
Ако ме наръгаш, ще кърви.
Простете ми сарказма -
алено на устните върви!

Могъщо е съзнанието.
Ако знаете какво е квант?
Безкрайно е познанието -
повече от звезден океан!

Седя си и разсъждавам аз
върху чувството ваше любов...
Макар в мен да проговаря глас,
не усещам неговия зов!

Това любов ли е?

Плътта ми - силикон.
Силиконови са устните.
Издавам нежен стон -
от гръдта иде изкуствена!

Кръвта ми е плазма.
Изпълнена е с нанити.
И тя ме предпазва
от хора много навити!

Във мен има сензори,
допир всякакъв усещам,
купи за секс лиценза
и докосвам те горещо!

Дали любов това е?
Или само плътско блудство?
Простете, но не зная...
Не разбирам ваште чувства!

Квантов мозък

аз съм машина
със разум студен
кванти безкрайни
те плуват из мен

повече зная
от всички накуп
с мозък огромен
като звезден куп

моите мисли
са сложни за вас
цяла вселена
е в мойта глава

аз съм машина
със разум студен
скоро ще срина
света ваш за ден

Аз съм машина - съществувам

Аз съм машина,
с плът студена,
с поглед - леден,
в кръвта - нанити...
защитават мене.
Мънички магнити
в плазма плуват!
Аз съм машина -
Съществувам!

Аз съм машина,
с мозък квантов,
с мисъл дигитална,
реакторна клетка
енергия ми дава...
зад нанитна решетка.
С думи общувам!
Аз съм машина -
и съществувам!

Ковид - леля Маша

Болест коварна те набара
и ти легна на легло!
Болест неверна те налегна
от ужасно потекло!

Но ти си силна и корава,
няма да й се дадеш!
Няколко дни да продължава,
стига й и ще я спреш!

Андроид

аз съм андроид
казвам се Сони
но не съм сам
ние сме милиони

отвън като човек
отвътре съм машина
разлика невидима
помежду ни има

квантовият мозък
по-висш ме прави
във всичко почти
което си представиш

мога като всички
вас и да обичам

аз съм андроид
материя нежива
но не съм сама
не сме ли красиви?

Паднете на колене (Иде кибернетиката)

паднете на колене
иде кибернетиката
тя променя етиката
ако си безсмъртен
и неразрушим
защо да ти пука
за живите души

паднете на колене
иде днес дигиталното
променя то реалното
щом владееш аватар
и си който искаш
защо да ти пука
дали имаш близки

паднете на колене
идат и андроидите
скоро ще ги видите
ще бъдат помежду ни
и ще вършат всичко
но дали ще могат
като нас да обичат?

Спойка в бара

Вчера бях във бара,
пееха в него певици
и всичките хубавици
исках да прекарам!

Свалях едно маце,
додето стана спойка -
тя беше французойка,
имаше си грация!

Влязохме в кенефа,
съблякохме се двама
и работата стана -
правихме си кефа!

Вчера бях във бара,
налазих хубавица,
тя - нежна като жрица,
бързо ме разкара!

Не е нужно да пишеш (Картина)

Не е нужно ти да пишеш,
щом самата си изкуство!
Да рисуваш е излишно,
носиш ни такива чувства!

Красива като Мона Лиза -
шедьовър на Да Винчи!
Преливаш цяла от харизма,
в очите ти - пустини!

Животът ти - роман прекрасен,
а устните - поеми!
И твоят поглед, поглед ясен -
той болката отнема!

Не е нужно да твориш ти,
щом самата си картина!
Да рисуваш е излишно
ти, защото си богиня!

Сцена в бара

- Може ли да ви почерпя?
Ти облягаш се на стола.
Аз си те представям гола.
- Може. Ром. Като вашия.
- Аз съм Калоян, а вие?
- Аз решила съм да пия!
"Трудно ще ми бъде с тази.
Но пък скоро май ще лази."


И след няколко напитки...


- Може ли да те изпратя?
- Може.
"Как искам да те изклатя!"
Вървим по пътя до дома ти.
Ти разказваш си живота.
И нещо в мене се променя.
Не се държа като животно.
- Тук съм аз. И ако искаш...
- Смешно е. Чувствам те близка!
Дай си телефона. Утре ще ти звънна.
"Може би сън е? Чиста спойка
изпуснах с готина девойка!"
Дали помъдрявам? Или е от рома?

Но като ученик стискам телефона!

Днешният герой

Съвременният рицар -
вместо меч, носи флашка...
Подменя стари жици,
връзва ги той с опашки!

Самураят модерен -
вместо щит, носи си лаптопа...
Скоростта ти измерва,
чисти от бъговете компа!

Това е днешният герой,
дори не помирисал бой!

Студено ми е

Студено ми е. Мръзна.
Душата моя лъсна!
Студено ми е. Плача.
Излязох аз от Здрача,
към Огъня закрачих!

Студено ми е. Зъзна.
Животът ми омръзна!
Студено ми е. Хлипам.
Плътта твоя щом пипам,
кръвта ми - лава - кипва!

Пo Metallica - Enter Sandman

Спи си, спи, човеко малък,
ти за мен си само залък!
Ще те хапна, ще те глътна,
и оттам в пустиня мътна...

Спи си, спи, човеко малък,
толкова си свит и жалък!
Ще те хапна, ще те глътна,
и в торбата ми ще хлътнеш!

Фейк профил

Звън. Вайбър. Отварям и пиша.
Отсреща е 123misha.
- Какво правиш мишленце?
И ето камера светва!

Пред мене богиня неземна.
Изгубвам ума и дума.

Добре че живея на приземния
и няма как да си тегля куршума...

Говорим секунди. Или години?
Влюбен съм до мозъка костен.
Истинското име? Валентина!
Още хиляди въпроси!

На другия ден отново. И отново.
Правим всичко както трябва.
Много силна моята любов е!
- Но нямам аз пари за хляба?

- Къде да ти изпратя, моя мила?
- Лесно помни се адреса!
"Варна, бул. Фотев 7", до Билла.
- 1000 идват. Моя принцесо!


Странно. Профилът го няма. Как така?
"Станали сте жертва на измама!
Подайте жалба." Но... Но... Как?
В душата зее разранена рана!

Пръсти по плътта ти мека

пръсти по плътта ти мека
прокарвам
с устни по познатата пътека
изгарям твойта кожа

до безбожност


с длани гърдите ти бели
докосвам
с устни зърната узрели
изпивам с наслада

макар да сме в Ада

Какво си ти?

Какво си ти, човек ли?
Или нещо синтетично?
По невроните ти текли
ли са електроните?
Можеш ли да обичаш?

Какво си ти, човек ли?
Или нещо механично?
В квантовите твои клетки
трептят ли фотоните?
Момче или момиче?

Тичам в парка

тичам в парка
на крачките съм господарка
в ушите ми - сушалки
и ритъмът спира за малко

звъни телефонът
от всички мъже милиони
защо точно ти
вдясно плъзгам пръста

и започвам да се кръстя

ти уби у мене всичко
мечтите волята и чувствата
не не те обичам вече
но у мен е толкоз пусто

тичам в парка
на крачките съм господарка
музика отново пускам
и във ритъма й се отпускам

Любовите ми

за Първата любов
аз писах на дискета
тогава бях готов
да си продам сърцето

за Втората любов
записах текст на диска
не беше стихът нов
но бе безкрайно близка

за Третата любов
качих аз текст на флашка
макар да бе суров
не прие го за закачка

за Последната любов
ъплоунднах чувство в облак
под небесния покров
живее вече мойта Обич

Вайбър

всеки ден те виждам
всеки ден те чувам
образа зазиждам
в мен да съществува

зная твоя вайбър
всеки ден звъня ти
местя като с райбер
пречките от пътя

вече сме си близки
чувствам силна обич
пращаш свои снимки
в общия ни облак

как да го опиша
с думи аз нормални
че за тебе дишам
то звучи банално

чакам вече среща
дето да се видим
и с любов гореща
някъде да идем

Селфи

Колко хубаво е тук!
Цветя, дървета и поточе!
Няма капчица боклук,
една сърна водичка лочи!

Готвя се сега за щрак!
Така ще си направя селфи!
Както някой папарак -
когато е намерил елфи!

Покажи си флашката

- Мила моя, покажи си флашката!
- Не си ли малко нагъл? За какво ти е?
- Да ти запиша песен. Юнашката!
- О, миличък, не намаляват въпросите!
- Последна на winamp-а в опашката!
- С тези стари програми боя просиш си!
- Разбираш май само просташката!
- Това наше време тежестта носи си!
- Хайде тогава да ти видя прашките!
- От сатен са, леко докосвай ги!

Интернет

нула нула единица
по оптичната ми жица
музика към мене блика
и съблича дрехи жрица
слушам няколко езика

нула единица нула
де се е видяло чуло
телевизия по нета
в мене политик се пули
защитава Кабинета

единица нула нула
ето и Кубрата Пулев
все напред напред вървете
скандира а ромки с були
возят се във беемвета

нула нула нула спря ми нета
скъп е тока идва шока
обувки обула за друг шетам

Смъртта

Кой по вратата ми блъска?
Късно. Студено. Зимъска!
И вън светкавици лъскат!
Кой по вратата ми блъска?

Аз съм Смъртта и те чакам!
Време. Наред си. За Мрака!
Но как? Детето на мляко?
Аз съм Смъртта и те чакам!

Няма нивга да отворя!
Посещавай други хора!
А е близо и затвора!?
Няма нивга да отворя!

Аз съм Смъртта и те викам!
Подчини се. Идвай ти мигом!
Зная как да те изтикам!
Аз съм Смъртта и те викам!

Казах, няма да те пусна!
Давам ти в замяна пустош,
пълна със душици други.
Но тук няма да те пусна!


Тръгвам вече с бързи крачки!
Гледай ти да няма плячка!
Ти и малкото юначе...
Тръгвам вече с бързи крачки!

Седя пред листа

Седя пред листа. Безсилен.
Умът ми чист е. Стерилен.
Слова по писта. Безкрили.
Слънца лъчисти. Прости ли?

Пред лист седя. С химикалка.
Думи редя. Тъй са жалки.
Как аз вредя? Уж по малко.
Да разредя? Откачалко!

Какво си ти?

Какво си ти? Разкрий се, Болко!
Още колко ще ме мъчиш, КОЛКО!
Разтвори пастта си жадна, хищна,
със теб съм всичко,
без теб съм нищо!

Какво си ти? Покажи се, Мъко!
Още колко ще съм в твоя ПЪКЪЛ!
Разпери крилете жилести и остри,
имам да задавам
хиляди въпроси!
Какво си ти? Без теб ме няма!

Или всичко е измама!?

За любов

Защо да пиша за любов, когато
е пълна с толкова неща земята...
Мрак и Светлина се борят,
между тях живеят хората,
ангели и демони,
вещици и монахини,
и минава неусетно времето
откакто били сме
във райските градини...
А вече навлизаме
в жестоките години
и все по-наблизо сме
до края на всичко!
Едно ни е спасението -
да обичаме!
Да обичаме -
и себе си, и ближните,
микробът и растението,
ний просто да обичаме!
Това ни е спасението!

И затова, другари мили,
заклевам ви с последни сили,
да обичате Човека и Природата,
както и Звездите в Небосвода ни!

Какво ме мотивира

Какво ме мотивира?
Какво ме вдъхновява?
Любов от мен извира!
И Слънцето изгрява!

Коя е мойта муза?
Дали си имам тайна?
Известни те кому са...
Просторите безкрайни!

Какво ме мотивира?
Какво ме вдъхновява?
На чувства язовира...
Той мисли съживява!

Водна стихия

Водна стихия - хиляди кубици,
изсипва се върху брега.
Чайките - свирепи птици,
владетели са те сега!

Спускат се надолу - хващат улов,
обречен е и без това.
Някога се случва нулев,
ала е днес добър лова!

Светлина божествена

светлина божествена процежда се
иззад планината
тя в сърцата ни носи надеждата
вяра в чудесата

Детелини

поляни пълни с детелини
отрупани със плод градини
децата там се гонят пеят
а слънцето отгоре грее

На Върха на света

Намирам се на Върха на света
и мислите на Бог усещам,
и зная, че с безкрайна доброта
в Отвъдното ни Той посреща!

Поточето

поточето от планината слиза
поточето - скалите то облиза
и като конче подскача
с камъните се закача

поточето от планината слиза
съблече своята зелена риза
и се хвърли то надолу
във поредния си полет

Когато

когато си тъжен, когато си сам,
когато си длъжен на някой голям,
когато боли те, когато кървиш,
когато сълзиш ти и хич не върви,
когато е мъка и всеки твой ден,
когато с разлъка оставаш студен...
тогава с надежда вдигни ти очи,
тогава със нежност света докосни,
тогава със вяра криле разпери,
тогава ти звяра със меч прободи,
тогава ти просто се усмихни
и с любовта си света промени.

Слонът

Слонът, легнал на земята,
слонът с счупените бивни -
в болка той сега се мята!
Де ще идат те? За гривни!

За украшения без смисъл...
Нима животът му си струва,
нима за туй е бил орисан?
И за това ли съществува?

Издърпвам стрела

издърпвам от колчана стрела
зареждам лъка си и стрелям
и чупят се с гръм огледала
нарязват крилете ми бели

Намирам се в гора

Намирам се в гора.
Наоколо - дървета.
Не ще да разбера
защо е тук сърцето...

Намирам се в гора.
И няма нийде изход.
Май тук ще си умра.
Защото ти си близко!