Музика

музика от теб струи
на чувства силни водопада
облива не една наслада
на твойта буйна дива младост
чудните лъчи
изгряват като две комети
и пеят все за тях поети
за красотата на сърцето
в честните очи

Самота – на една приятелка

Колко чувствам се сама -
във дома ми тишина
като река се е разляла!
Самота съм цяла.

Колко чувствам се сама -
като цвете във тъма
съм неспособна да живея!
Самота в мен зрее.

Самотата ме убива,
тя изцежда в мен живота...
Нито миг не съм щастлива,
младостта ми си отива
като тиха нота...

Моята молитва

Боже мили, който си на небето,
погледни ми право във сърцето -
мама, татко, да са здрави, живи,
а децата като мен - щастливи,
нека всеки има храна и подслон,
и не просто къща, а дом!
Нека има и зрънце любов...
а за мене? Аз съм готов
да понеса което ми е писано.
Да бъда силен. Друго не искам!

Мъжете - антиода

Не ми ги хвалете
мъжете...
С ножовете остри
в ръцете...
Те режат до кости
плътта ти...
Не ги величайте,
а знайте...
Мъжете поглъщат душите
така причиняват сълзите!
Мъжете, невинаги лоши,
понякога режат със ножа...
Мъжете...
Не ми ги хвалете
мъжете...
С ножовете остри
в ръцете...
Ампутират красотата
и остава пустотата.

Не остана любовта,
вече само празнота...

Любовта е нещо трудно...

Любовта е нещо трудно, сложно,
а понякога и невъзможно...
Но покрива тя живота наш
с пурпурния си любовен плащ!
Не всеки побеждава в любовта,
у всекиго остава тя следа...
Желая ти обаче от сърце,
когато с него сключите ръце
да усетиш сладка тръпка,
след това и втора стъпка...

Живея на село

Живея на село
и много съм смела.
Не ми трябват момчета -
не искам игрички,
играят ги всички...
Те са просто кутрета.
Те искат с парички
да купят момиче.
Но това е престъпно!
Не съм се оплела,
нито пък приела
тъй опасната стъпка!

Стиховете мои

Стиховете мои са искри
от душата ми горяща.
Ще ги пиша винаги, дори
щом са раните кървящи...
Ще ги пиша късно нощем
или пък по ранните зори
със очи душа следящи;
щом е подтикът тъй мощен
стават думите зовящи,
силни, убедителни, добри,
лее се стихът разкошен;
сричките - цветя цъфтящи,
букви - в тях и огънят гори -
сякаш са във жар растящи,
сливат се във вечните искри!

Колко струвам, скъпи, зная...

... О, скъпи, аз съм толкоз млада,
на тялото ми шоколада
едва ли ще усетиш ти,
не, недей сваля ми звезди,
недей кръсти се и моли,
че зная де те теб боли...
... Скъпи, така съм обиграна,
ще усетиш първо катрана
от цигарите ми ти,
недей глупости шепти,
не казвам даже "Може би",
че зная аз де те сърби...
... Скъпи, потърси си друга,
опитай малко по към юга,
там дири си ти съпруга,
там със ралото и плуга,
за селяните диви рая...
... Колко струвам, скъпи, зная...

Рутина

Всичко е едно и също -
рутина.
На училище и вкъщи -
с теб у нас.
Но щом съм с тебе всеки час,
времето минава,
времето минава,
опитвам се да пея с глас.
Всичко е сега различно -
светлина
грее всеки ден частично
върху нас.

Мисля колко те обичам
във захлас...
Времето тъй бързо тича -
губи власт.

Сънувам твоята усмивка

Сънувам твоята усмивка,
бълнувам,
дай ми миг почивка -
слънца греят във очите ти,
топлещи, палещи, искащи...
Огън струи от ръцете ти,
парещи, галещи, молещи...
Сънувам твоите милувки,
бленувам,
чакам аз целувки...

Сърцето ми на клада

когато съм със тебе
и болка и наслада
когато съм със тебе
сърцето ми на клада
докосване вълшебно
душата се разпада
целувката целебна
на чувства водопада
когато съм със тебе
не искам да те пусна
когато съм със тебе
ме парят твойте устни
докосване вълшебно
не мога да пропусна
целувката целебна
тя толкова е вкусна

когато съм далече
тогава е проблема
че не издържам вече
е ясно като лема
когато съм далече
аз искам да си с мене
ти сутрин обед вечер
а и по всяко време

Дар от Вселената

Ти си за мен наркотик,
който навлиза във вените...
Сякаш съм пак ученик,
влюбен в една от големите.
Искам парченце любов,
взета като от поемите.
Зная, за ней съм готов -
дар ми е тя от Вселената...

Когато

когато докосвам те нежно
и двама в морето безбрежно
се носим
когато целувам те леко
се чуват със тихия екот
въпроси
кажи обичаш ли я
защо си с нея още
тя единствена ли е
нима те буди нощем

на всичките въпроси
отговарям
да
тя за мен е
храна
и вода
в дни студени
подслон
топлина
тази жена
нейният лик
е за мене
дом
покой и
светлик

Ти рисуваш...

Ти рисуваш, аз чета ти,
двама легнали в кревата...
Ти рисуваш, аз си мисля
колко много ще ми липсваш,
нещо случи ли се лошо -
дето не оправя прошка.
Ти рисуваш, аз мечтая,
цял живот в едничка стая
(може и да бъде малка тя -
пълна щом е с хубави цветя!)
ние да делим живота свой,
даже и да бъде тежък той...
Ти рисуваш, аз чета ти
и безкрайно сме богати!

Какво научих за една година?

Какво научих за една година?
Красива си като картина!
И умна си като академик.
И влюбена си до уши
в твой съученик.
Нека малко поговорим
за вашата любов...
Рядка е сред хората
по сила и по зов...
слива сякаш вашите души!
Но за теб е този стих,
а малко аз се отклоних.
Печелила си тон награди -
а още толкова си млада! -
но във тебе има жажда -
в тебе нещо се поражда,
което те влече нагоре,
и те кара да се бориш...
Нещо сякаш все не стига -
четеш ти книга след книга,
обожаваш писаното слово,
но отклонихме се отново!
Въпреки всички успехи
ти се оценяваш ниско,
плачеш почти без утеха;
понякога глупости мислиш.
Чуй, момиче младо,
във теб гори Божествен огън...
В бъдещето радост
и успех да видя мога!
Запази във себе си искрата -
нека винаги да свети...
и ще е изпълнена съдбата ти
със герои и сюжети!

Книга след книга

Книга след книга,
просто не стигат...
не чета, а изяждам,
сякаш мъчи ме жажда!
Книга след книга;
вътре - интриги,
герои, сюжети -
добри и предвзети!
Чета и не спирам...
Направо умирам!
Не ми се сърдете!

Ще празнуваме заедно, момичета!

Ще празнуваме заедно, момичета!
Забравяме днес за мъжете ни!
Ще разцъфнем ние като кокичета!
Игри ще играем, лудетини!

Ще празнуваме заедно, момичета!
Пък нека им липсваме мъничко!
Ще говорим ние тайни и истини!
Да се лъжем вече е късничко!

Ще празнуваме заедно, момичета!

Рождество

как мога да направя Рождество
най-приятно
за моето любимо същество
непонятно
да й подаря прескъп подарък
вероятно
ще си го получи от другари
тя навярно
ще иска нещо искрено и лично
като вярата
че безрезервно я обичам
че е мое момиче
и че за нея бих позволил
и кръвта ми да изтича
и отрова бих пил

Само за бъдеще моля те!

Скъсани дънки,
голо коремче,
черна блузка,
риза каре,
ще те схрускам...
мойто момиче,
колко обичам
само да те гледам,
знаеш ли
колко съм ти предан?
Знаеш ли,
че за тебе всичко давам?
Знаеш ли,
да плямпам продължавам!
Ами спри ме -
устни притисни към моите!
Разбери ме,
само за бъдеще моля те!

Когато си отиваш...

Парфюмът ти по мойте пръсти,
очите с тоновете пъстри -
всичко в мен е запечатано...
край ли е или зачатъкът
на нещо още по-красиво?
Топло е сега в душата ми.
Сега, когато си отиваш...

Случайност?

Случайност ли?
Не мисля!
Случайно ли вали?
Дали случайно
раждат се звезди?
Ти си с мен,
защото те поисках...
В очите твои - изгрев!
Такава те измислих,
но Бог те сътвори...
И нека всички мои листи
една любов да изгори!

когато те гушна

когато те гушна
цял свят изчезва
и думи ти шушна
сякаш нетрезви
сме с тебе двама
пием от устни
колко са вкусни
по-меки няма

щом аз те целуна
във нощ сребролунна
превръща се света
в градина със цветя

докосна ли те нежно
изпълвам се с надежда
светът - скучен и сив -
става мигом красив

Храм.

Душата ми е храм.
Допускам те във него.
И нож ти давам сам -
да режеш мойто его.
Във жертва да дадеш
ти всичко, що е гнило...
Да може да расте
доброто с нови сили.

Отварям ти вратите -
да бъдем двама там.
Споделяме съдбите...
В душата моя - храм.

Аз съм Всемира

Аз съм Всемира
със сили безкрайни;
всичко разбирам
и пълна съм с тайни...

Аз съм Всемира,
владея Живота -
той се простира
навред в небосвода.

Аз съм Всемира,
пред мен се смирете...
Всичко умира,
освен синовете ми!

Допри ухо до гърдите ми...

Допри ухо до гърдите ми,
чуй сърцето ми -
то за тебе само бие...
Обгърна ще със ръцете си
раменете ти,
от света зъл ще те скрия...

Докосни със пръсти моите,
за да се стоплят
от студа навън ужасен...
В едно сливат се душите ни -
без стон, без вопли -
във мелодия прекрасна...

Когато те докосвам

Когато те докосвам,
гърдите пълни мед,
когато те целувам
топи се вечен лед
в душата.
Когато те прегръщам
сърцето ми препуска.
Когато си говорим
препълвам се със чувства.
Съдбата
събра ни -
нас двама
със рани,
тя блаженство обеща ни
с дни щастливи и желани...

Ти си всичко за мен

По стиха на Валери Петров:
"Тя си посипва главата с пепел"

Ти си всичко за мен:
ти си птица, хубав сън,
ти си песен, нежен звън,
ти - звездица и луна,
свод небесен през деня,
ти си жрица в любовта,
ти - с чудесна красота...

Да, ти всичко си това -
вечно в моята глава.

Сега, надявам се, разбираш,
без всичко туй - без теб - умирам,
просто спирам да живея,
ослепявам и немея,
спирам даже и да пиша,
не мога дъх да си поема,
целуни ме, в мене вдишай,
наркотика да си взема...

Двама творци (Нявга някъде видели се...)

Нявга някъде видели се
най-умните двама творци;
поговорили в пределите
на приказните си дворци...
Разменили си идеи те,
на заем взети от предци.
Но когато се видели те
най-после и наживо;
и ръцете се допрели, те
за миг един щастлив, о,
зародили се вселените,
в тях и всичко живо!
После двамата погледнали
си заедно в очите -
там, в дълбокото, прогледнали,
видели си съдбите:
как били на тях преплетени
завинаги душите...
После двама се оттеглили
във свойте си палати
и във техните предели те
се чувствали богати.

Цигарен дим

Цигарен дим.
В нощта вървим.
Звезди бестят...
край нас светът
е тъмно син.
В нощта вървим.
Навън вали,
а в мен боли.
Цигарен дим...
слова редим
един на друг,
вървим на юг.
Цигарен дим,
дали вредим
един на друг?
Сега сме тук -
пред твоя дом.
Целувам, щом
ще си вървим.
Цигарен дим.
Дали боли?
Май не. Нали?

По устните ми...

По устните ми още има
следи от твоите устни,
в ума ми пълно е с картини.
Те няма да ме напуснат!

По пръстите ми още има
следи от твоите пръсти,
в ума ми стелят се години:
красиви, весели, пъстри!

Мълвя със трепет твойто име...

Искам да се сгуша

Искам да се сгуша
в малкия ни свят -
там се чувствам силен,
там съм и богат.
Искам да послушам
сладкия ти глас
(сладък като биле!)
Слушам те в захлас!
Ставам в миг послушен
щом докосна теб.
Сякаш упоили
са ме и расте
в мен ужасна суша.

Мойта жажда утоли,
влей ми нови сили...
Знай, че всеки миг боли,
далеч от твойте устни!

По STARSTRUKK

трябва да се науча
да правя любов
със нещо невинно
отваряме вино
чаршафът е нов
не ще ни бъде скучно

трябва да се науча
да целувам нещо чисто
без да го очерням
хвърлил съм ти мерник
право в устните - мъниста
целувки ще получиш

трябва да се науча
да докосвам нещо бяло
без това да бъде мръсно
но дали е вече късно
в мен дали е оцеляла
любов след всички случки

Красива ли съм?

- Красива ли съм?
- Не питай очите.
Питай сърцето.
Добра си, значи си красива.
- А умна ли съм?
- Не питай ушите.
Питай душата.
Докосваш ли я, значи си умна.
- Обичаш ли ме?
- Не ме питай днес.
Питай ме утре,
ако с мене останеш.

Ние пушим много

По GWENDOLYN BROOKS

- Ние пушим много...
Не щем да сме дебели!
Яденето строго,
до минимум сме свели.
С гаджетата сбогом
отдавна сме си взели.
Не щеме момчета
без пари и без цели.
Скъпи БМВ-та
пред даскало са спрели.

Ние мислим малко...
Не знаем що е труд.

- А в душите жалки
цари ужасен студ.

Ръцете ти разгарят пожари

Ръцете ти разгарят пожари,
но ти изобщо не париш...

Нима в студ ме завари?


В очите ти се раждат Вселени,
с никого несподелени...

Защо страниш от мене?


А тялото ти е олтар свещен,
от никой недокоснато...
Но зная, че ще дойде ден
да отговориш на въпросите!

Обичам те - шега

Обичам те.
Точно теб!
Повече от сладолед.
Повече от шоколад.
- Повече от бира?
Е, че то се подразбира!

Желая те.
Точно теб!
Повече от крем брюле.
Повече от мармалад.
- Повече от водка?
Стига, с моята походка!

Искам те.
Точно теб!
Повече и от суфле.
Повече от баклава.
- Повече от уиски?
Еее, ти вече много искаш!

В очите ти греят звезди

В очите ти зреят звезди,
на гроздове от светлина,
там, в синьото им се роди
пречистата сълза...
Сълза за всички болни хора,
сълза за животните в беда,
сълза за тези без опора,
за всички по една звезда!

Ще ти подаря усмивка

Чувствата от мен извират
като лава от вулкан,
в мене атоми се сливат -
в плазмен океан...

Сякаш скоро ще избухна
подобно Нова звезда
всичко в мен за миг ще рухне,
ще се преродя...

И във новата обвивка -
на джудже или пулсар,
ще ти подаря усмивка
късно през нощта...

Принцеса

Ти прекрасна си като принцеса
от стара приказка
жалко е, че принцът те хареса
жалко, наистина...

Ти красива си като богиня
от някой древен мит;
за нас, бедните, е милостиня
да зърнем твоят лик.

Ти изящна си като кошута
от стара някоя дъбрава
и не съм помислял за минута,
че някога ще те забравя!

Момиче звездооко

Защо обичам тебе
момиче звездооко
с душа като на лебед
и чувстващо дълбоко?
Защо? Та ти си тъй невинна,
с усмивка нежна и чаровна,
целувката ти - скъпо вино
в квартирата любовна...
Защо обичам тебе точно,
кокиче тънкостебло -
защото... може би нарочно,
съдбата ми е с тебе!

Обичам те каквато си

Обичам те каквато си,
обичам твоите коси,
обичам твоите очи,
в тях същата обич личи...
Обичам те до болка, до край -
ти си ми ад и ти си ми рай!
Обичам всичко, което си ти,
макар че времето за нас лети,
на забвението
няма нищо да оставя...
нито кичур от косите,
ни сълзица от очите,
нито зрънце от душата...
Няма никога да те забравя!
А ако животът раздели ни -
този стар и зъл циник...
Винаги ще помня твойто име,
ще ценя с теб всеки миг!

Тишина

Тишина.
Звездите капят
като зрели плодове.
Там, отвъд летят
милиарди светове,
напъпили от цвят.
Взирам се в мрака.
Някъде там...
Някъде чакат
първата крачка да сторим...
Защо?
Дали защото сме хора?
И трябва първо да пораснем?
Или просто са много далеч
в космичното пространство?
Тишина.
Звездите падат тихо,
с дирите от светлина...
Рисуват щрихи
по листите черни
на нощта...

Едно дете умря

Едно дете почина...
Едно дете умря...
След мъки от години
от болка изгоря...

Едно дете почина...
Едно дете умря...
Почина във чужбина...
На негови роднини
голям се дълг събра...

А сега не стигат малко,
да върнат тялото дори...
Мислите ли, че е жалко,
че само тях от туй боли?

Едно дете почина...
Едно дете умря...

А колко ли умират на година?
Помогнахме ли им в беда?

Всички вие

Всички вие, с очилата черни,
всички вие, кучета неверни!
Знаете ли какво е страдание?
Чуйте сега нашто послание:
ние сме бедни!
ние сме болни!
децата ни страдат!
отиват си млади!
но ние сме СИЛНИ!
през кръв ще се вдигнем!
до вас ний ще стигнем!
до вас, във колите,
до вас, без душите,
ръце ще протегнем,
гърлата ще стегнем,
да сетите болката,
разменяме ролите -
без въздух да дишаш,
без думи да сричаш
какво е,
сега ще усетите!
без смях да живееш,
без дух да копнееш,
какво е,
четете в куплетите!

Рана вдясно

Преди години ти проби
в гърдите рана
преди години ти разби
света и стана
едничката от две съдби

Кръвта ми всеки ден изтича,
по снега рисува картини,
ти говориш ми... говори ми
твойте красиви лъжи,
че съм твое момиче,
ах, кръвта ми изтича...

Днес раната зарасна.
Имам белег. Вдясно.
Помогна да порасна.

Не мога да те мразя...

Пламъкът угасна.

Пламъкът угасна.
Аз ли сторих нещо?
Стихове горещи
набързо изгоряха,
така ли сухи бяха?
В теб ли нещо липсва?
Може би ти писнах...
Пламъкът угасна.
А раната зарасна,
кървяща по листа...
Картина бе прекрасна!

Започвам начисто!

Аз съм никоя

Аз съм никоя...
не че не съм от великите
дето ги пишат по книгите,
не че не съм от големите,
дето възпяват в поемите...
никоя съм, понеже
не съм направила безсрамен клип,
не съм преспала с някой мазен тип,
нито пиша глупости с претенции,
нито пък крада тъпи сентенции...
аз съм никоя...
но знаете ли какво?
в това диво общество
май е по-добре да си никой,
но съвестта ти да е чиста.
Имам чест.
Друго не искам.

Принце с кобила бяла

Никога не съм ревала
от бебе
за щяло и не щяло...
И като дете
за глупости не плачех...
Аз, "Малкото юначе"
ридаех само
когато някой ме рани,
криех се встрани,
и сълзи тихо ронех.
Днес съм голяма -
в гърдите яма,
душата раздира,
и вече едвам
сълзите си спирам.
Никога не съм ревала
за тебе
принце с кобила бяла,
и пак съм оцеляла...

Кама

В гърдите ми кама заби,
кръвта навсякъде изби,
заръфа после със зъби
и всичко свърши,
последен гърч и
вратът прекърши...

В очите ти...

В очите ти - целият спектър,
в очите ти светят пулсари,
в очите - сияние меко...
Очите ти пълни са с вяра!