Поглеждам в очите

поглеждам в очите
и всичко е ясно
до края на дните
са слети съдбите
със тебе - Прекрасна -

но ти си далече
мъглата те крие
река бързотечна
съдбата ни пречи
със свойта магия

и много боли ме
защото те няма
до мене любима
но Вярата има
и сила голяма

тя времето спира
тя влюбени сбира

когато повярват
в тях зрънце покарва

Звездите

когато изстиват звездите
те свиват се и ги боли
но светят и парят сълзите им
родени в магнитни мъгли

когато изстиват звездите
не помнят какви са били
на звездни системи родители
с децата им туй ги дели

Как може

как може да бъде
годината - век?
в затвор без присъда
да гние човек?

как може да няма
любов без сълзи?
в душата ти пламък
без страст да пълзи?

как може да пишеш
без Муза и план?
да бъдеш излишен
докрай неразбран?