Искам да пиша силни слова,
слова, във които да дишат
утеха, надежда и радост,
но как мога да ги напиша?
Прикован съм със вериги,
на железен леден стол,
ръцете ми въжета стягат,
и на стола аз съм гол.
И студът пропива в мене,
в костите се утаява чак,
и изтича мойто време,
скоро, знам, ще падне мрак.
Скоро, знам, ще падне мрак,
и очите Тя ще ми затвори,
тогава кой ще помни как
години с него съм се борил...
слова, във които да дишат
утеха, надежда и радост,
но как мога да ги напиша?
Прикован съм със вериги,
на железен леден стол,
ръцете ми въжета стягат,
и на стола аз съм гол.
И студът пропива в мене,
в костите се утаява чак,
и изтича мойто време,
скоро, знам, ще падне мрак.
Скоро, знам, ще падне мрак,
и очите Тя ще ми затвори,
тогава кой ще помни как
години с него съм се борил...
Няма коментари:
Публикуване на коментар