Заложникът

- Назад! Назад или ще я застрелям! - крадецът държеше младото момиче пред себе си, така че нямаха ясна видимост за изстрел. - Хвърлете оръжията си и ги ритнете към мен!

По-младият полицай изпълни нареждането, но по-възрастният каза просто:

- Не! Пусни я и делото ще бъде само за обир, не за отвличане или убийство.

- Абе ти глух ли си? - пистолетът щракна, готов за стрелба. - Хвърли шибания пистолет!

- Не. Ти хвърли своя.

Младият полицай започна да нервничи:

- Джак, прави каквото ти казва иначе ще я убие!

- Тя така и така е мъртва, както и той. - след тези думи той стреля в момичето, а патронът премина през него и засегна сърцето на нападателя.

- Линейка на осма и Медисън, бързо!

- Притискай тук. - каза сержантът на момичето, хвърляйки унищожителни погледи към партньора си. - А ти... ти защо го направи?

- Проведох симулация на възможните изходи и във 90% от тях, всички умирахме, освен нападателя. Проверих жизнените му показатели - дишане, пулс, разширени зеници, той беше надрусан. Нямаше намерение да я пусне. Щеше да я убие, а после и нас.

- Не можеш да си сигурен.

- Ще видим на Оценката.

***

- Полицай Роджърс, моля станете! По обвинения за колебание и подчиняване на волята на психически неустойчив индивид, нерационално поведение, ви освобождавам от служба.

- Но, но...

- Моля, отведете господин Роджърс и му вземете значката и служебното оръжие. Комисията вече има достатъчно доказателства, за да замени изцяло бранителите на реда с андроиди. Някакви възражения?

Не се чу нищо, освен тихото бръмчене на охлаждащите системи в квантовите компютри на андроидите от Комисията.