София

София.
Бетонен звяр
със паст - разтворена вечно.
По вените му пъплят
милиони стоманени мравки,
в непрестанно бързане
бързане
бързане
бързане
За къде?
За килията, където
десет часа гониш срока краен.
В цикъла безкраен
губиш своята човечност.

Елате в София.
Този звяр железобетонен -
той ще ви погълне,
надвиснал и огромен,
ще ви сдъвче и изплюе,
а душата ви ще се стопи
в пулса двумилионен.
И от вас не ще остане
даже спомен.