Човекът се огледа отново. В помещението нямаше абсолютно нищо, освен един тесен и висок цилиндричен статив, завършващ с бутон. На него пишеше „Унищожение на света”. Той светеше.
Нямаше прозорци, нямаше врати.
Не знаеше откога не бе ял и вече губеше сили.
Жаждата го изгаряше.
Времето не съществуваше.
Мракът го поглъщаше.
Тишината бе навсякъде.
Човекът се приближи към бутона...
Нямаше прозорци, нямаше врати.
Не знаеше откога не бе ял и вече губеше сили.
Жаждата го изгаряше.
Времето не съществуваше.
Мракът го поглъщаше.
Тишината бе навсякъде.
Човекът се приближи към бутона...
Няма коментари:
Публикуване на коментар