15 октомври 2011 г.

Старата жена

Зимата беше много студена.

Дървата бяха свършили, а нямаше пари дори за един кубик. Синовете й едва издържаха своите семейства и нямаха излишни пари. Вярно, ходеха до гората, но глобите бяха много големи, а и сухите клони много бързо изгаряха.

Единственият начин да оцелее през зимата беше да иде в града при тях.

И тя отиде.

Живееха на дванайстия етаж. Всяка сутрин тя гледаше бетонната гора и малките хора, пъплещи като мравки по тротоарите. Обичаше да излиза до парка, но това беше жалко подобие на родното й място и тя не се задържаше там.

Беше на 89 години и никога не беше напускала селото.

****

Мина ден.

Мина седмица.

С всеки изминал ден тя линееше все повече. Зимата все още не й позволяваше да се върне у дома си, а и пари не идваха от никъде.

И тя търпеше.

Ходеше по асфалтовите реки, покрай бетоновите гори, дишаше замърсения от фабриките и колите въздух и тъгуваше. Скоро престана и да излиза. Обстановката навън я потискаше, а парка го асфалтираха. Легна на легло.

Скоро старата жена напусна близките си в града.


А зимата бе все така студена и безчувствена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар