Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
в огън бял покръстено
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - кόтета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
и кόтета две
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

ПО OLIVIA RODRIGO - GOOD FOR YOU

браво на теб
щастлив си ти сега
сякаш никога не сме били

браво на теб
без сянка от тъга
сякаш нищичко не те боли

браво на теб
тя дава ти ръка
а в душата моя град вали

браво на теб
май супер си така
сякаш никога не сме били

Камъни

ние сме камъни
стотици истории крием:
за старите замъци
и мощни магии
огнени пламъци
и силни стихии

ние сме камъни
и минали еони пазим:
на земята раните
как силно се мразите
упорито браните
среброто от вразите

ние сме камъни
всичко помним
и след вас ще останем...

Пещера

аз съм пещера
в дълбините мои
в земните недра
се водят двубои
с някои добра
на други нося смърт
мине ли през мене
твоят път
ще видиш чудеса
далеч от небеса
далеч от светлини
са мойте дълбини

аз съм пещера
спусни се в мене
всяко съмнение
ще се разсее
всичко бледнее
което си виждал
в мене иззидан
е целият свят
ела виж пъкъла
слез в моя АД!

Пустиня

безкрайна пустиня
пустош без край
молѝ милостиня
пъкъл познай

и пясък изгарящ
огнен и бял
очите ти парят
месец изгрял

и сърпът му свети
нежно в нощта
бъдете проклети!
вече не ща

не ща да се боря
с пясъка бял
и с всичките хора
тъп идеал!

ще найда оазис
там ще поспра
и няма да лазя
в мир ще умра!

Зора и мрак

сутрин е
по листата капчици роса
утрото плакало е
безутешно
стичат се сълза подир сълза
утрото чакало е
цяла вечност
луната да целуне пак
но няма как!
луната свети в мрак
а утрото е светлина
и няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

сутрин е - блести зора
по листата капчици роса
като утрото и аз
чакам да целуна пак
луната но съм сам
и редя сълза подир сълза
но няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

В полите на планината

в полите ласкави на планината
детето-езеро лежи
потоци пъргави към него скачат
от риби то гъмжи

със облаците бели си играе
успява тях да утеши
провожда ги тогаз към рая
ведно с човешките души

Залязва слънцето

залязва слънцето залязва
цветовете приласкава
в свойта пазва
и нищо светло не остава
тогава
едно човече забелязва
луната бяла островърха
под нея птица черна пърха
а на земята
като язви
разположени селата
спят гората планината
някой тихичко разказва
как без слънцето израства
черно-бяла тъмнината
и изчезва всеки цвят
от този шарен светъл свят!

Небесата

Небесата - бурни, тъмни,
под тях се леят водопади.
Тук отскоро чак се съмна -
и земята - още млада е...

Дървесата - буйни, живи,
те корен впиват във водите.
А животните прежѝвят
в такт листата и тревите.

Птиците

по небето - белите овчици
ги събира дядо Боже

а пък ято пойни птици
ще пътуват денонощно
по инстинкти вложени

да достигнат бряг далечен
от слънце весело изпечен

Скрито слънце

скрито слънцето зад облак
а отдолу океан бушува
сянка грее ярка обла -
и лъчите лачени събува

после пльосва се дълбоко
и със рибите игри играе
а небето звездооко
я провожда чак до рая!

По реката

по реката вървѝ по реката
със сълзѝте кървѝ тя горката
по реката ходѝ по реката
но пазѝ от водите душата си

по реката гора е разлистена
събудѝ се - зора свети чиста
по реката треви зеленеят
а реката кървѝ - слънце грее!

Върховете ледени

далече върховете ледени
оголват острите си зъби
от камъни и сняг отгледани
тежи им ориста им скръбна -

търпят те - брулени от вятъра -
извечни студ и светлина
гърдите сучат на земята
но дава ли им топлина?

тя - мащехата им - отгледа ги
да бъдат с пътниците зли
далече върховете ледени
забулени са във мъгли!

Северно сияние

в очите твои - северно сияние
зелено като ловните поля
когато в мен ги впиеше страдание
се раждаше и много ме боля

в ръцете твои - огнените пламъци
изгаряха тъй крехката ми плът
строяха помежду ни ледни замъци
наместо топлотата да спасят

в душата твоя - яростните викове
усещах и запушвах пак уши
но знаех знаех че не може никога
в мен мъката да спре да ме душѝ

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

гората в езерото се оглежда
гласи се като млада дама
а горе облак с бяла прежда
изплита райска панорама

листата - в пъстра са палитра
от зелено чак до алено
и ето птиците излитат
да целунат залеза

седя замислен до водата
и край мене падат листите
кърви от раните душата
есента по ней е писала

По BRING ME THE HORIZON - CAN YOU FEEL MY HEART

ДЕМОНИТЕ

демоните си не мога да удавя
че те знаят как да плуват
даже ангелите да ме благославят
с бесовете пак общувам

злобата във същината бих забравил
но влече ме да върлувам
демоните си не мога да удавя
че те знаят как да плуват