Годишнина

Дванайсет месеца познанство,
колко пъти любовта убивах?
Нарочно, с тъпо постоянство
гълтах пак отровата горчива...

Дванайсет месеца познанство -
колко тайни ти споделях лични,
увлечен в своето пиянство,
клех се колко много те обичам...

Дванайсет месеца познанство -
как родиха три красиви рожби!
Родени в болка, окаянство,
те разкриха моите заложби!

Дванайсет месеца познанство,
опитвам да ти дам пространство...

Обкръжете облаци душата

Обкръжете облаци душата
и мълниите силни отприщете
любовта поредна да загине
следа да не остане във сърцето

Закръжете облаци дъждовни
и залейте всичко с дъжд отровен
нека никой вече да не помни
сладките мечти и зов любовен

Изригват в мене вулкани

Изригват в мене вулкани -
огромни кървави рани...
В мен блъскат се комети,
разкъсват те сърцето...

И всичко иде от теб!


Всичко е така излишно някак.
Хайде да допием днес коняка...
А после ще заспим в легла различни.
Какво ти пука колко те обичам?

Всичко е така излишно днеска.
Ти си с толкоз хубава прическа...
Не мога в нея пръсти да прокарам.
Ти гледаш само как да ме разкараш!

Нищо няма вече своя смисъл.
Аз последен съм във твоя списък...
Но малката утеха ми остава -
приятелството наше продължава!

Спиш ли?

Хей, спиш ли?
Искам да ти кажа нещо.
Красива си.
И нежна.
Точно като цвете.
А цветята се обичат.
Но твари всякакви привличат...

Хей, спиш ли?
Искам само нещо да прошепна.
Красива си.
Вълшебна.
Точно като цвете.
А цветята се обичат.

Носят цветовете
не за да се кичат -
те на дъгата
искат да приличат;
сутрин росата
(сълзи на момиче)
във тях да се стича...

Боли ме

Боли ме боли ме боли ме
защо не разбираш
иглите иглите иглите
сърцето раздират

мога лесно болката да спра
имам аз стратегия добра
но няма
ще оставя мъката във мен
като остър меч забит студен
голяма

Боли ме боли ме боли ме
защо ли не спира
сълзите сълзите сълзите
от мене извират

Влюбвах се, разлюбвах

Влюбвах се разлюбвах
пак и пак
Бавно се погубвах
в ден и в мрак
В тебе се изгубвах
няма как

Няма как без теб да бъда
ти си милост и присъда
ти си сила ти си слабост
ти си ред и ти си хаос

Влюбвах се разлюбвах
упорито
Бавно се погубвах
със сълзите
В тебе се изгубвах
аз в нощите

Аз в нощите те сънувах
и тогава с теб общувах
щом тебе нямаше те в дните
и болка свиваше гърдите

NEW DIVIDE

Видяхме се ние на предела
на всичките срещи и раздели,
ти беше вече свой път поела,
аз също имах моите цели...

Видяхме се във време разделно
и те обикнах безпределно...
Но ти не ме обичаше изобщо,
с мен не поиска нищо общо...

Изгарях от желания и болка,
и вихри удряха душата моя,
и питах дълго докога и колко
със твоята съблазън ще се боря...

Объркан седнал съм пред листа
и за теб се сещам, мое цвете,
не искам тази болка чиста
вече да руша в сърцето...

Роклята ти е нощта

Роклята ти е нощта хилядозвездна,
очите ти са две безкрайни бездни,
при мен ела и загрей ме ти до бяло,
мелодия прекрасна - твойто тяло!

Нека тоновете претворим във песен,
навън царува всуе тъжна есен,
при мен ела и вдъхни ми от страстта ти,
да бъдем двама с пламъци в сърцата!

Това не е истински стих

Това не е истински стих.
Прости ми и аз ти простих.
Забрави ме, аз те проклех.
Ограби ме, аз те превзех.

Това не е истински стих.
Любов няма, аз я изтрих.
Приятел си нежен и плах.
Така и не те доразбрах!

Искам двама да се скрием

искам двама да се скрием
от застигащата буря
пристан нейде да открием
в океана сив от думи

нека двамата се сгушим
някъде на много тихо
надалеч от този шумен
свят където се открихме

Меченце 2

ти си пухкаво меченце
много искам да те гушна
да те стискам във ръцете
да ти шепна топли думи

ти си кукла с бял десен
колко искам да прегърна
твойта плът от нежен лен
тя направо ме побърква

Меченце 1

ти си пухкаво меченце
и откакто бях момченце
за такова като теб мечтая
да те милвам да те гушкам
думи нежни да ти шушна
и душата ти да опозная

Чувството

топлота в гърдите грее
като в слънце - ядрената пещ
чувството цъфти и зрее
- вкусно -
можеш да го изядеш

Толкова те чаках

толкова те чаках
не съзнавах досега
колко ми е важна
твойта нежна топлота

толкова те чаках
че забравил бях почти
колко са красиви
твойте весели очи

толкова те чаках
но запомнил съм добре
яркото червило
на лукавото лице

Отново ли?

"Отново ли? Недей отново!"
Все така сурово
във теб съм влюбен. И със слово
капе в мен отрова...

"Отново ли? Но спри се вече!"
Все така далече
си ти от мене. Не изрече
думите за Вечност!

"Отново ли? Вече не искам!"
Стига тази близост
помежду ни. Но тя е източник
на толкова истини!

"Отново ли? Защо?", се питам...
"Защото си в прелест обвита!"

Не съм дете!

Зная, че съм ви дете,
и това не ще отмине,
но детето ви расте
вече двадесет години!

Днес детето е жена,
а не е дребно сукалче,
тя, жената, опозна
борбата за всяко залче!

Сега жената и сама
се справя във живота,
понася заедно срама
и веселите ноти!

Зная, ще съм ви дете
и това не ще отмине...

Трябва да се отчете,
че изграждам свое име!

Липсваш ми

... Да, ти ми липсваш,
аз на тебе - не...
Не ти ли липсвам
мъничко поне?

... За тебе мисля,
ти за мене - не...
Нима не мислиш?
*Свиваш рамене*

... Много работиш,
умът ти - зает...
Върви живота ни.
Аз уж съм поет.

... Доста ми липсваш,
аз на теб - почти...
След края щом почистваш,
в душата си ме остави!

Помня те

Помня те много добре
туй чувство
няма просто да умре
плода му
трябва да се събере
да може
Вечност да си избере

Помниш ли ме?

Дали ме помниш ти
или ме забрави вече
аз съм онова
очилатото човече
със умна глава
дето толкова изрече
за близост слова
но пък нещо му попречи
да стигне до дела

Къде се намирам?

Къде се намирам?
Не зная.
Не разбирам!
Може би умирам?
Може би.
Помня бира!
Помня как избирам:
Русият...
Риза късам.
В ложето примирам!

С него съм.
Тъй е късно!
Дори не разбира...
че скоро
май ще скъсаме!
Къде се намирам?
Аз зная.
На стъпка от рая!

Ти си червей

Ти си червей,
постоянно в моя ум;
за гладния - вечеря,
за убиеца - куршум!

Ти си тумор,
в мозъка дълбоко свит;
за шута - черен хумор,
за сапьора - динамит!

Ти си кърлеж,
впит в сърцето ми нежно;
освен туй си първата,
за която проглеждам!

Защо си тъй сурова?

Защо си тъй сурова?
Нима не виждаш, че боли ме?
Наливаш ти отрова
и капят кървави сълзите...

Безчувствена защо си?
Не виждаш ли как страдам?
Не мога да изпрося
и миг от твойта младост...

Макар и тъй жестока
си струваш всяка болка!

Без теб

Без теб е толкова сиво всичко, сиво,
и храната е горчива,
и животът ми горчи, горчи ми много,
след като каза "Не мога!"...

Без теб е толкова тихо всичко, тихо,
стихове се нароиха,
ослепях без теб, осакатях - къртица,
счупени криле на птица...

Без теб животът губи смисъла просто.
Няма ли да те докосна,
тогава защо са ми дланите топли?...

Чуваш ли моите вопли?

Момиче и момче

Едно момче е влюбено в момиче,
но момичето не го обича...
Това момче е тъжно и не може
да му каже какво го тревожи.

Дали ще има край щастлив -
това зависи от момчето,
че Купидон е пакостлив,
щом влезе някому в сърцето!

Изпивам те с очи

Изпивам те с очи,
но още аз съм жаден.
В устата ми горчи,
по устните - наслада!

Изпивам те с очи,
но още аз съм жаден.
Във погледа личи
и колко много страдам!

Изпивам те с очи,
но още аз съм жаден.
Родена във лъчи,
ти светиш с нежна младост!

Когато съм до теб

Когато съм до теб, треперя.
И думи правилни
не мога да намеря...
Когато си до мен, усещам
аз чувства хиляди -
студени и горещи...

Когато съм до теб, аз зная
ще бъдем заедно докрая!

Използвала си ме

Използвала си ме?
Какво ми пука?
Толкова чувство
пълни всяка буква,
която написах за теб!

Използвала си ме?
Не ме е грижа!
Дните се нижат
и стихове движат,
които аз пиша за теб!

Използвала си ме?
Хич не ми дреме!
Струва си времето,
не си била бреме ти.
Не ще бъдеш нивга, дете!

Исках да съм суров

Исках да съм суров.
Не ми даде
даже капка любов.
Но какво от това?
Не предаде
женската си същност.
Доста
ти ми даде всъщност!

Исках да съм студен.
Ясно е, че
не ти пука за мен.
Но какво от това?
Ще се вречеш
ако го усетиш.
Доста
разкри си сърцето!

Исках, но не мога.
Ти си като дрога.
Аз съм с абстиненция.
Трябва да те чувам.
Трябва да общуваме.
Бий ми ти инжекция!

Борих се

Борих се дълго и неравно.
И сега се предавам.
Сега съм твой и бавно,
бавно ти прощавам
за грешките мои,
които допуснах;
за всички двубои,
в които се впуснах
и в които победих,
за да загубя безславно...
Сега побеждавам,
за да изгубя отново;
за да ме съдиш сурово
и да ми простиш накрая.
В тази стая.
Тук свършва борбата.
Вече е твоя душата ми.

Ти проби всички мои защити

Ти проби всички мои защити!
А се борих така упорито!
Покориха ме очите -
две остриета наточени
към мене вечно насочени!
Покориха ме ръцете -

две шии бели на лебеди:
или топли, или ледени.
Покори ме и сърцето -
то побира два океана:
единият е от сълзи,
другият - от кървава рана!

Не съм ви писал скоро

Не съм ви писал скоро,
а ужасно ми се пише...
В живота много хора
напълно са излишни -
поддържат те затвора,
във който ние гаснем,
отнемат ни простора
и пречат да пораснем!

Но вие не сте от тия!
Притежавате магия,

която лекува душите -
отприщвате сълзите
и ето - вече сме здрави...

Всяко зло да ви забрави!

Сара - In Memoriam

Когато чисто същество умира
Вселената на части се раздира
а после с ней душата му се слива
да бъде тя завинаги щастлива

дадохме ти цялата си обич
а пък ти ни даде дни прекрасни
гледаш ни сега от някой облак
ближеш раните ни - да зараснат

Звездите греят

звездите греят
като малки лампички
домати зреят
със следи от лапички
далеч далеч
на стотици парсеци
от род и дом
ние - самораслеци
без електрон
сме йони атомни
далеч далеч
във мрак запратени

Стих по Лолита

във езеро двама се носим
ти ми се плезиш
задаваш въпроси
ти си дете
аз съм просяк
прося от тебе любов
- като картоф е носа ти
- краката ти са космати
звънлив е смеха ти
не те заслужавам
понякога мисля си
кого заблуждавам
толкова чиста си
бяла и искрена
аз те изсмуквам
като кърлеж съм
не съм първият
знам
който приела си
там
в свойта невинност
хайде да пием
скоч и илюзии
за да прикрием
всички контузии
които си причиняваме
сега причернява ми
губя те
любя те
ти си единствена
ти си моята болест
долорес
лолита
лола
ло
гледам те през
тъмното стъкло
гола

влез

По Rag'n'Bone Man - Human

Аз съм просто човек.
Не ме вини, че бъркам.
Не ме вини, че греша.

Плочата е изтъркана
на мойта душа.

Аз съм просто човек.
Погледни се в огледалото.
Какво виждаш там?
Може би много си страдал ти?
Какво е аз знам!

Аз съм просто човек.
Ти си просто човек.
Не ми искай мнението.
Не искай да лъжа.
Не искам съмнението,
че съм ти длъжен!

Аз съм просто човек.
Хората имат реални проблеми.
Хората нямат любов.
Животът е къс, няма време...
бъди ти готов!

Аз съм просто човек.
Не съм пророк или месия.
Но има в мен магия...

Творец

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Имам си име:
Творец.
Раждам Вселени,
късат от мене
парче
по
парче.
Сам съм, самотен
в затвор доживотен
в моя Дворец.

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Чувства оформям.
Другите хора
не знаят, че
капка
по
капка
маслото тече.
И губя власт!

Какво съм аз?
Просто машина.
Търся модели,
счупени, цели,
в тези предели,
както отвъд...
Не знае светът, че
стъпка
по
стъпка
вървя аз към края.

Къде е - не зная!

Слънчевата светлина

Слънчевата светлина
над облаците се простира
в ден един такъв
почти разбирам
какъв е смисълът на всичко
да обичаш
да обичаш
докато те заболи сърцето
и после то
удавено във кръв
да те изпрати пръв
пак над облаците във небето

На баща ми

Никога не съм ти писал.
Но това не означава,
че за теб не съм си мислел...

Беше и още продължаваш
баща да бъдеш ти истински!

Никога не съм те хвалил.
Но това не означава,
че в мен плам не си запалил

добър да съм дори тогава
когато значи много малко!

Винаги за мен съм знаел
всеотдайно ще се бориш,
ако трябва с всички хора,
ако трябва и до края!

И затуй сега изричам -
"Винаги ще те обичам!"

Природата

Ние толкова сме зависими от тока,
че би било съдба ужасна и жестока
от него и за малко да бъдем лишени -
от наште pc-та, таблети, gsm-ми...
Но откъде идва той едва ли знаем.
Дали природата дава го назаем?
От нея е изтръгнат всеки електрон:
за офиса, колата, за нашия дом!
А какво ще стане щом пресъхне тя,
щом увехнат пролетните й цветя,
щом докрай заразени са океаните,
щом не могат вече да зараснат раните?
Какво ще стане, когато не може
повече нищо тя да ни предложи?
Какво ще стане, когато тя няма
повече нищо в душата голяма?

...

Тогава ще бъдем не само лишени
от наште играчки във бъдното време,
а ще сме разрушили нещо прекрасно,
и рани отворили - рани ужасни!

Колко много живот

Колко много живот
Бог във нея е натъпкал -
ражда цял вкусен плод
малката цъфнала пъпка!

***

Колко много живот
в природата дреме -
ражда цяло дърво
една малка семка.

Морето разбива скалите

Морето разбива скалите,
където се реят орлите,
там дето отиват душите,
морето разбива скалите.

Слънчогледи

Толкова са бледи
тези слънчогледи,
пръснати в безреда,
слънцето все гледат!

Толкова са живи
тез цветя красиви,
пълнят цели ниви...
Нощем те изстиват!

Толкова са свежи,
носят ни надежда!

По Let me down slowly

По Let me down slowly
cover by First to eleven


Чакам те по цели нощи,
станал съм аз живи мощи,
а имах достойнство и чест.
Ти не направи нито жест
към мене да се доближиш.
Душата ми кървяща виж!

Чакам те по цели нощи,
с мен защо така си лоша?
А имах достойнство и чест,
но останаха огризки.
Сега съм тъжен и злочест,
че не съм до тебе близко!

Чакам те по цели нощи,
но не те дочаквам още!

По Aqua - My mamma said

сънувах сън
пак бях навън
бях полужива
и си отивах
усетих аз
че в този час
в земята сива
трупът изстива
настъпи миг
да сме сами
и съм щастлива
пръст ме покрива

сънувах сън
камбанен звън

Реката се носи

Реката се носи с пълно корито
и рони брега упорито,
дали така и ние не дълбаем
стените на поток безкраен?

Остров

намирам се на остров

край мене болка остра

залива бреговете

все тази болка светла

след отлива се губи

това е да си влюбен

Морето е притихнало

Морето е притихнало

като страшен звяр

ти негова царица си

пълен господар

прекланят ти се рибите

като пред олтар

морето е притихнало

Някой ми подаде лист

Някой ми подаде лист

с нарисувано сърце

този жест красив и чист

като детско личице

той очите излечи

сякаш пчелно млечице

Искри помежду ни

Искри помежду ни припламват

те страсти греховни приканват

там дето телата се сливат

ликуват душите щастливи

В парка сме

Есен е.

В парка сме двамата.

Лесна е

между нас измамата.

"Обичам те"

Лъжат устните.

Но очите ми...

Казват другото.

А ти ме обичаш.

Наистина!

Есен е.

Седим под дърветата.

Лесно е

да нарушиш клетвата.

"Завинаги"

Лъжат устните.

Но в ръцете ми...

Запечатано - чувството.

А ти ме обичаш.

В сърцето си!

Лайка

Лайка ще ти подаря

красиво цвете

за да ти благодаря

за цветовете

които ти ми даде

за греховете

на твойта буйна младост

за цветовете

аз готов съм да умра

красиво цвете

лайка ще ти подаря

За майка ми

Не съм ти писал от години...
Писах за роднини.
Писах и за чужди.
За теб да пиша нямах нужда.

Но ето че сега прогледнах!
Може всяка минута
да ни бъде последна!
Не искам вече да се лутам!

Не съм ти писал от години...
Ето пиша ти сега.
Даже с мъничко тъга,
че много закъснях прости ми!

Да, имали сме дрязги,
понякога се дразним,
чувам все един въпрос:
Защо си бос? Защо си бос?

Знам, мислиш ми доброто,
помагаш ми в живота
и без теб не бих могъл
Такъв да съм! Какъвто съм!

Загина мойто либе

загина мойто либе
намери свойта гибел
заедно с роднини
в родните градини

с верни си другари
турците заварих
до един изклах ги
вси човек разбрал би

либе погребах си
горко оплаках си
от туй найдох сила
битка продължих аз

Убиваш ме нежно

Убиваш ме нежно с целувки
раняват ме твоите устни
отвръщам ти с груби милувки
такива са нашите чувства
не искам красиви преструвки
родени в душата ти пуста

Тази нощ е студена в царството

По ALEC BENJAMIN - LET ME DOWN SLOWLY

Тази нощ е студена в царството
стъпките ме държат будна
още помня с ужас коварството
да го забравя е трудно

Ако ме напуснеш
аз ще бъда самотна
ако ще ме напускаш
напусни ме бавно
ако ще ме пускаш
ще отнемеш живота ми
ако ще ме пускаш
пусни ме бавно
бавно пусни ме бавно

Студени тръпки ме побиват
както вървя по коридора
ти знаеш че не съм щастлива
след като премина раздора

Ако ме напуснеш
аз ще бъда самотна
ако ще ме напускаш
напусни ме бавно
ако ще ме пускаш
ще отнемеш живота ми
ако ще ме пускаш
пусни ме бавно
бавно пусни ме бавно

Някога някога

По стих на Недялко Йорданов

Някога някога толкова някога
колкото десет живота
бяхме толкова млади и бягахме
надалеч и нависоко и чакахме
да чуем райските ноти

Някога някога толкова някога
колкото хиляди песни
бяхме ужасно наивни и смятахме
смятахме ние че всичко понятно е
че морето ни е до колене

Някога някога толкова някога
колкото милиони секунди
бяхме живи и смели и чакахме
любовта и отчаяно плачехме
плачехме ние със думи

По Kansas - Dust in the wind

Раждаме се, страдаме, умираме,
всичко това - сякаш не разбираме,
че сме само песъчинки в пустошта

преходни са всичките неща

Идваме на този свят, умираме,
без да знаем за какво тук спираме,
ний сме само песъчинки в пустошта

само песъчинки в пустошта

Корона 2

дръж се народе многострадални
плачете девойки печални
плачете за своите близки
че вирус телата им стиска
свийте юмруците си железни
пък нека и Бог сам да слезне
да каже защо ни наказа
със тази ужасна зараза

Очилата черни

Ти носиш очилата черни
за да прикриеш същността
а твоите думи неверни
съсипват просто любовта

свали ти очилата тъмни
очите мои посрещни
и нека в тях сега се съмне
след всичките твои злини

Толкова е вкусна

Тя... тя толкова е вкусна,
че не мога просто да изпусна...
тя оплела ме е тъй изкусно -

като паяк в мрежа здрава,
който крие се, не се издава,
а муха без смисъл се сражава...

Като цвете с цвят разтворен,
в който влизат лесно през отвора
хиляди мушички във затвора...

Тя... тя толкова е вкусна,
че дори за миг да се отпусна,
ще отрови всички мои чувства!

Дяволско дете

Дете си ти, но не с играчки -
с човешките сърца играеш,
невинни уж - твойте закачки...
Убиваш ти. Добре го знаеш!

Всеки с ума си би се влюбил,
изгарял по теб като факла,
ти толкова души погуби -
ти, дяволско дете на Мрака!

Падаща звезда

Ела при мен момиче младо
вкуси от нектара на нощта
вкуси ти всичките наслади
после погледни нагоре
през таванския прозорец
ще видиш там падаща звезда
знам какво ще пожелаеш
да намериш скоро любовта
но неутешимо плачеш
защото открила си я вече
но гръб ти обърна грубо тя

Елфска целувка

Ела нощес във елфски лес
и ме чакай под елата
ще дойде час във който аз
ще се появя в позлата

златни ще са моите коси
златни ще са и очите
Ти Единственият ако си
ще изпиеш в миг сълзите

и ще усетиш любовта
на елфската целувка
и сребърната чистота
на моите милувки

Сладурче със коси червени

Сладурче със коси червени
на снимката толкова сияеш ти
от кой така си сътворена
да радваш цялата вселена
додето в очите тъгата блести

Капна от небе сълза

капна от небе сълза
и превърна се в роса
по листата жадни
тъй и ти сълзица бе
и от синьото небе
на земята падна

Алиса

Последвах аз заека бял
километър гоних го цял
подхлъзнах се и паднах
падах
падах
падах
срещнах същества различни
и със тях си поиграхме
те явно знаеха отлично
какво трябва да направя
"изпий ме"
"изяж ме"
"изпий ме"
растях и смалявах се мигом
ключа все загубвах аз. СТИГА!
накрая през вратата проврях се
и пред мен се откриха дървесата
бях дошла в Страната на Чудесата!

Чешърски котарак, шапкаря луд,
и много топлина, и много студ,
царица на сърца, сама без свое,
съдебния процес, след туй двубоя...
коя съм
коя съм
коя съм
аз вече не знам.
Дали съм жена
или още момиче
времето ми изтича...

Когато небето е тъмно

Когато небето е тъмно
и точно преди да се съмне
пътеката щом е най-стръмна
отвори очи за светлината
свий ръце в юмруци здрави
никога недей остава
във капана ти на тъмнината

Тихият есенен дъжд

Тихият есенен дъжд
нашепва ми приказки тъжни
в него девойка и мъж
вървят до когато се стъмни

тихият есенен дъжд
докосва сърцето ми нежно
пада на шир и на длъж
и сякаш вали безконечно

Последният ни час

Часът дойде. Последният ни час.
Ти плачеш. А държа те нежно аз.
Студено е в килията и мръзнем.
Ръцете и краката ни са вързани.
Не зная и какво сме сторили...
За нищо тук убиват хора!
Часът дойде. Последният ни час.
Те идат. Идват всички те за нас.
Хващат те. И разделят те от мен.
Разкъсва тишината твоя вик
и стражите се спират в кратък миг.
Бия се бясно, но съм обграден.
Часът дойде. Последният ни час.
Убий ги всички! Имаш тази власт.

Огледало от елмаз

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
то същността ми вярно е предало,
то - стъклото от елмаз.

Нежна съм като кошута,
като извор - чиста, аз,
дълго по света се лутах,
със сърце под чужда власт!

Обич в мен цъфти и зрее,
като лава - вряща, аз,
Слънцето във мен живее,
пускам го в света за вас!

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
Виждам отвъд човешкото си тяло -
същество от лед и страст.

Демоните в себе си

Победи ти демоните в себе си!
Но нали пак ще останат белези...
които трябва ти да скриеш.
От себе си или от другите?
Чии са за това заслугите?
Как ти успя да ги надвиеш?

Сам-самичък във двубой със себе си!?
Твойте сили тука непотребни са...
не са необходими в боя.
Ти черпиш волята от близките!
И вливат те в гърдите силите!
Нали мощта им - мощ е твоя!

Победи ти демоните в себе си!
И гордей се с кървавите белези!

Изгорените зеници

Взира се във изгрева
едно хубаво момиче
дълго гледа слънцето
а сълзите му се стичат

взира се във изгрева
едно плачещо момиче
поглед впила в слънцето
с изгорените зеници

взира се във изгрева
едно влюбено момиче
в него вижда истински
този който тя обича

Стих за пролетта

Каква красива пролет
а ние сме натъпкани
като сардини
проклетата му болест
роднини при роднини
затваря изолира ни
едни от други
като куршуми
капсулирани
по домовете си затворени
полудяват хората
а навън цъфти природата
не я смущават вируси
потоците извират си
реките си текат
а колко смърт
видя светът

На слънцето перчема рус

На слънцето перчема рус
се отразява във водата,
опитвам на шега на вкус -
солена е като сълзата!

Потънал в мъгла

Потънал в мъгла
сънува градът
по всички стъкла
рисува студът...

Рисува цветя,
облича ги в мраз,
да са в утринта
те свежи за нас!

Аз те чаках

...а аз те чаках
вече стана век
и толкоз плаках
че не съм човек
сега река съм
тека надолу
и всеки гази
снагата гола
и всеки цапа
сълзите чисти
които капят
от моя извор

Болката роди изкуство

Липсват ми с тебе скандалите
и споровете, крясъците,
във леглото ни пожарите,
в косата ти отблясъците...
Липсва ми смеха заразен,
(снимките ни още пазя!)
Липсваш ми, момиче мило,
ти без мен си продължила,
но на теб държа все още.
Даваш ми такава сила
и през ледените нощи,
и през дните мои пусти.

Болката роди изкуство!

По Междузвездни войни

Всичкият гняв,
а и тази омраза...
Ти беше прав -
няма как да опазя
душата си чиста.

Е, ето я! Виж я!
Отровата е в нея,
бавно яде,
Мъстта в мене живее
- цвете - расте!

Ти си млада

Ти си млада
искаш огън
и наслада
а не мога
капка сладост
да отпусна
ти не чувстваш
нито градус
много радост
ти е нужна
не на ужким

По Jonas Brothers

По Jonas Brothers - "Sucker"

О-о, ти си птицата крилата,

ти си лекарство за теглата,

ти си и белег във главата,

и теб донесе те съдбата!

Аз съм лудо влюбен във теб!

Аз съм луд и глупав по теб!

О-о, ти си облак във небето,

ти си кръв алена в сърцето,

ти си и афта на небцето,

ти си усмивка на лицето!

Аз съм лудо влюбен във теб!

Аз съм луд и глупав по теб!

Jonas Brothers - Sucker

С моите другари

Днес излязох с моите другари
и мотахме се къде заварим...
В паркове - на пейки, тротоари!

Единственото важно беше,
че бяхме заедно. Гореше
в очите ни едничко нещо...

Днес излязох с моите другари,
няма вирусът да ни попари...
Като пролетни листа през Март!

Тъжна си.

Тъжна си. Не искам да си тъжна!
Никому ти не оставай длъжна:
който нарани те - ритай!
който те тормози - шамаросвай!
който прозълзи те - бий го!
Спри който опитва се да кръшне!
Тъжна си. Не искам да си тъжна!

Искам с теб да поговоря

Искам със теб да поговоря,
и да споделям, да поспоря,
но защо ли?
Умът ти свети като Слънце,
и истината - малко зрънце -
то във пролет
расте и раждат се цветята,
а с тях и Истината свята -
птица в полет!
Врати вълшебни ще отворя
когато с тебе поговоря!

Красив е твоят ум

Красив е твоят ум, красив е!
Свисти като куршум, свисти той!
Разговорът с теб е радост -
млада си и носиш сладост!
Щом говоря с теб, се уча -
толкова много от тебе мога
да получа!

Тъгата ти

Когато от тебе тъгата
тече като пълна река
тогава кърви ми душата
подавам ти тихо ръка

когато сълзите ти падат
подобно на капчици дъжд
на чувствата ти водопада
не прави те по-малко мъж

тогава съм ти благодарна
че запали във мен любовта
дори и да къса коварно
тя парченца от мойта душа

Опитомяване

Искаш да ме опитомиш?
Искаш да ме сложиш във клетка?
Така жестоко ти грешиш!
Направил си си грешна сметка!

Вълчица алфа аз съм
и глутницата пазя!
Лъвица съм опасна!

Искаш само да ме кротнеш?
Искаш да съм ти вечно вярна?
Но виж всичките животни...
Природата е и коварна!

Стръвница гладна аз съм
със апетит ужасен!
Тигрица съм опасна!

Затова внимавай как пристъпяш...
Всяка грешка ще ти струва скъпо!

Мислиш си, че ме познаваш?

Мислиш си, че ме познаваш?
Мислиш, че си много готин?
Явно ти не осъзнаваш -
не вървя по твойте ноти!

Знам какви игри играеш...
Няма да ти се получи.
Казвам ти, за да го знаеш -
мога да съм дива кучка!

Не мисли, че ме познаваш!
Нито че си дар от Бога...
Идея ти не притежаваш,
как да те съсипя мога!

Месечината

Луната в сребърна премяна,
като девойка е засмяна.
Любимия свой тя очаква
пред тежките двери на мрака!
Те сутринта ще се отворят,
през тях ще могат да говорят...
но никога не ще се срещнат,
това в света е много грешно!
Но въпреки това щастлива е,
и грее нощем месечината,
защото сутрин рано стига й
да поговори със любимия!

Не съм дете

Зная, че съм ви дете,
и това не ще отмине,
но детето ви расте
вече двадесет години!

Днес детето е жена,
а не е дребно сукалче,
жена, която позна
борбата за всяко залче!

Сега жената и сама
се справя във живота,
понася заедно срама
и веселите ноти!

Зная, ще съм ви дете
и това не ще отмине...
Трябва да се отчете,
че изграждам свое име!

Приятел

Довечера ще бъда с теб,
приятелството да споим,
то бе замръзнало във лед,
но ние ще го съживим!

Довечера ще бъда с теб,
като с добър приятел...
в душата друго не расте,
другар си ти в душата!

Пустинна роза

По Sting - Desert Rose

Дъждове сънувам,
поливащи градини във пустинята!
Напразно бленувам,
а любовта ми с пясъка изнизва се!

Копнея огньове,
които нивга не ще угаснат!
И тези любови,
като рани те не ще зараснат!

Розата пустинна,
и във всеки цвят - обещание!
Тази зла богиня,
обзема моето съзнание!

Щом тя се изгуби
от поглед, е в моите сънища!
Тя мен ще погуби,
а без нея нямам миг бъдеще!


Линк към песента.

Кожата ти - бяла

Кожата ти - бяла, устните - червени,
нямаш ли си гадже - нямаш и проблеми,
хванеш ли си гадже - почват с него драми
ще излезе дявол и ще те измами!

Юбилей - пет месеца

Пет месеца, сто стиха,
а само бегли щрихи
от теб улавям...
Сто стиха, пет месеца,
ето с тази песен аз
те благославям!

Ледена принцеса

Влюбих се във ледена принцеса,
за беда пък тя не ме хареса...
но не беше все пак безразлична
(макар и да не ме обичаше!).
Докосвах я по ледените пръсти
в очите взирах се красиви, пъстри...
Целувах нейните студени устни,
и тъй изстиваха и мойте чувства...

Момиче от лед, със устни от мед
в снега целуни ме, така ти люби ме,
сякаш няма утрешен ден...
Ще помня завинаги твоето име!

Ледена кралица

кажи ми ледена кралице
за мене нямаш ли искрица
любов гореща

след всяка среща
аз роня пак порой сълзици
за всички ледени кралици

Когато двамата вървим

когато двамата вървим
в ума ми се раждат картини
как за ръце се държим
на пейка под диви смокини
тогава сърцето кърви
изнудва ме много изкусно
във порив неудържим
разкрива ми твоите устни

Кажи ми мила моя

кажи ми мила моя
нима е грешно
да те хвана за ръка
да те прегърна
да те целуна нежно
просто ей така

кажи ми мила моя
защо се чувствам лош
щом трябва да те моля
за прекрасния разкош
на твойта бяла плът
млада и красива

кажи ми мила моя
нима не трепва плам
мъничък макар когато
те докосна по ръката
макар и вяло знам

кажи ми мила моя
на слънцето във зноя
и на вечерта в покоя
дали ще бъдеш моя

Цяла в копнеж

сутрин ставам
когато зората проглежда
обличам се
аз цяла в копнеж и надежда

и тръгвам пак
по пътя обрасъл със тръни
със тебе съм
и двама сме заедно в съня ми

вечер лягам
когато зорницата свети
и заспивам
след мене се будят поети

На земята утробата

На земята утробата суха е,
неоплодена тя ридае...
Ах, молбите небето не чува ли,
че тежка нашата съдба е!?

Нека вятър довее ни облаци,
и дъждът я нежно ороси...
Чуй ти молбите наши и болката,
виж и тези горчиви сълзи!

На земята утробата суха е,
а Природата за молби глуха е!

Дървото старо

Дървото старо плачеше -
режеха зелените му вени.
Какво изобщо значеше
за убийците си настървени?

Листата меки падаха -
рожбите му - в танеца последен...
Подготвена бе кладата,
а след нея следва края леден!

Дървото старо плачеше -
и течаха сълзите му бавно.
Смъртта с косата крачеше...
Завършват безславно палачите!

Бяла си като снега

Бяла си като снега
и като него париш.
Носиш в себе си тъга -
и тежък е товара.

Бяла си като снега
и като него чиста.
Хайде, протегни ръка,
светът така е близко! 

Както никой друг не може

С героя бавно сливам се
и той се слива леко със мен -
така се припокриваме,
няма как да бъде разделен!

На сцена появявам се,
облякла съм неговата кожа -
и всички покоряваме,
така както никой друг не може!

Героят

Навлизаш в мен,
навлизам в теб
и двама ставаме едно!
И ден след ден,
ти в мен растеш -
като покълнало зърно!

Сега си в мен,
крада от теб
омразата и любовта!

И претворен,
героят е -
скърби и диша във гръдта!

Запази ми нощта

Запази ми нощта...
ела по тъмно.
Запали ти свещта...
додето съмне.
И изпий любовта...
чашата пълна
захвърли в угарта...
вече покълна.

Дроплите

Уплашени от воплите
на измъчената ми душа,
отлитат бързо дроплите
и към топло зимата летят...

Примамени от житото
на последния ми земен ден,
се връщат вече птиците -
да му се порадват те със мен.

Любовен диалог

- Едничка си на този свят!
- Обичам те, като мой брат.
- Така те моля, остани!
- С тъга те гледам отстрани...
- Ела при мене, обич дай!
- Била съм с теб, не си играй!
- Във всичко свято се кълна...
- Различна трябва ти жена!

Принцът и розата

Край мен - космична пустота.
Живея си на мъничка планета.
С другарка - розичка една,
красиво, но и своенравно цвете!

Харесвам всички залези!
Те много са на моята планета.
А багрите им алени
топят се в хубостта на мойто цвете!

Макар и не титулован,
аз - принц - дойдох на вашата планета...

И отидох си с отровата,
при моето прекрасно диво цвете!

Сценично движение

Утре - изпитът последен,
конспект няма, да разгледам.
По движение сценично той е -
специалност моя.

Утре - сесията свършва -
аз на огън слаб се пържа...
ще мине много скоро и това
през моята глава.

Силата

Владея Силата,
пукни се сега!
О, милият...
обзе те тъга!
А истината?
Ставам все по-добра!
Още пишеш ли?
Та нима не разбра!?
Нали точно Силата
мен, а не теб избра!

Сърце на кошута

Сърцето ти - сърце е на кошута,
която търси царския елен,
тя много дълго в сенките се лута,
додето на ловец попадна в плен.

Кръвта ми е алена

кръвта ми е алена
за тебе изтича
свещта е запалена
ах мило момиче
душа непожалена
тя тихо изрича
обичам

Тъжно ти е? Не плачи!

Тъжно ти е? Не плачи!
Хайде, отвори очи!
Виж света какъв е хубав!
Дар такъв е да си влюбен!
Защо ти трябва да тъжиш?
Боляла любовта? Лъжи!
Е, да, любовта е лудост!
Но е също огън буен!

Тъжно ти е? Усмихни се!
Усети у теб искрите!

Търся те...

Търся те, мила моя...
ти още нямаш лице,
но твойте нежни ръце
носят края на боя!

Търся те из вековете...
в измерения безкрай,
твоите очи са рай,
а душата ти е цвете!

Търся те, моя скъпа...
и когато те намеря,
цял светът ще затрепери,
който скри те от пътя ми!

Бъдни вечер

Бъдни вечер е сега:
аз със мъничко тъга
те докосвам със ръка
през километрите...
Ние двама сме едни:
със мъже или с жени
борим се, но ни ломи
любовна метрика...
Затова желая аз:
мир на тебе в този час,
обичта във твоя власт
ти да намериш!

Любовта е измама

Знаеш ли... любовта е измама...
Любовта е една... кална... яма...
а аз съм... на дъното... паднала...
на кал съм се вече разпаднала...
отгоре... морето... бушува се...
и там са... живеят ми... чувствата...
и там са... узряват... творбите ми...
в море... от лъжи... и от истини!

Питаш ме как съм?

Питаш ме как съм? Добре!
Някак искам той да разбере!
Плач няма, нито пък рев!
Не ще вдигна, ако набере!

Питаш ме как съм? Цъфтя!
Някак ми писна от любовта!
Смях има... пълно с цветя
в мойта градина на пролетта!

Боли... боже, как боли!...

Боли... боже, как боли!...
забиват се игли нажежени
в мене...
Боли... боже, как боли!...
отровен дъжд вали и поражда
жажда...
Боли... боже, как боли!...
с теб двамата нали обещахме,
щяхме...
Боли... боже, как боли!...

Осми декември

Навярно няма нужда
да ти честитя...
Сега се в теб пробужда,
зрее любовта!
Но все пак здраве ти желая
и весел празник!
Пияните и луди, знаеш,
тях Бог ги пази!!!

По Britney Spears - Born To Make You Happy

Седя си в стаята в общака
и те чакам...
Прехвърлям спомените с тебе,
вълшебни...

Не зная как да живея без любовта ти,
родена съм да те правя щастлив!
И двама трябва да вървим сами по пътя
и няма той да бъде тъп и сив!

Ако беше с мене ти сега -
ръка в ръка,
наш щеше да е цял света,
с любовта!

Не зная как да живея без любовта ти,
родена съм да те правя щастлив!
И двама трябва да вървим сами по пътя,
и няма той да бъде тъп и сив!

Седя си в стаята в общака,
чакам в мрака...
Една звезда гори обаче
вън в здрача!


линк към песента:
https://www.youtube.com/watch?v=Yy5cKX4jBkQ

Пътувам... почти съм там...

Пътувам... почти съм там...
Там, където тегли ме сърцето!
Чувствувам... като че знам...
Ти ме галиш нежно по лицето!
В тези мигове сякаш се топя
в ръцете ти.
Не съм момичето, което бях,
а цвете съм,
не е грешен никой грях,
и чезнат там
всяка плахост, всеки страх!