На земята утробата

На земята утробата суха е,
неоплодена тя ридае...
Ах, молбите небето не чува ли,
че тежка нашата съдба е!?

Нека вятър довее ни облаци,
и дъждът я нежно ороси...
Чуй ти молбите наши и болката,
виж и тези горчиви сълзи!

На земята утробата суха е,
а Природата за молби глуха е!