Алиса

Последвах аз заека бял
километър гоних го цял
подхлъзнах се и паднах
падах
падах
падах
срещнах същества различни
и със тях си поиграхме
те явно знаеха отлично
какво трябва да направя
"изпий ме"
"изяж ме"
"изпий ме"
растях и смалявах се мигом
ключа все загубвах аз. СТИГА!
накрая през вратата проврях се
и пред мен се откриха дървесата
бях дошла в Страната на Чудесата!

Чешърски котарак, шапкаря луд,
и много топлина, и много студ,
царица на сърца, сама без свое,
съдебния процес, след туй двубоя...
коя съм
коя съм
коя съм
аз вече не знам.
Дали съм жена
или още момиче
времето ми изтича...