31 август 2014 г.

Труман



След серия мутации в човешкия мозък в продължение на стотици години, се раждат телепатите. Те създават световна мрежа, която предшества интернет. Постепенно те създават училища и университети, свързани с тази мрежа, предавайки на останалите мутанти опит и готови мисловни конфигурации, с което ученето става 1000 пъти по-бързо.

2094. След продължителни войни между хора и мутанти, телепатите решават, че човешката раса е готова за този дар и разширяват мрежата, свързвайки я с всяко човешко съзнание. Настава хаос. Срутва се политиката, дипломацията, световната икономика, започват опустошителни войни. Хиляди хора полудяват.
Неприкосновеността на мислите изчезва, за часове всички крадци, убийци и изнасилвачи биват заловени и неутрализирани, но и хиляди семейства биват разбити. Сред обществото на телепатите настава смут. Съдбата на човечеството е на карта. Няма връщане назад. Трябва да се измисли решение на проблема.

Аз съм това решение. Моето име е Труман. Преди десетки години е имало подобен филм, който лично аз не съм гледал... поне не директно от лента, а от съзнанието на приятели. Наскоро цялото човешко знание беше прехвърлено на СЪРВЪРИТЕ - телепати с изключително мощни съзнания, които складират в тях мисловните конфигурации на хиляди велики хора, както и целия човешки интернет. Какво съм аз?

Аз съм отворено съзнание.

Моята душа е свързана с матрица, която отива директно към всяко едно човешко съзнание, което не може да се справи с натоварването. Те виждат директно в душата ми всичко, което се случва във всеки един миг, а аз от своя страна имам достъп до техните мисли. Аз нямам какво да крия. Душата ми винаги е била чиста, още откакто се родих. Никога не съм изпитвал злоба, завист или омраза. Затова СЪВЕТЪТ ме избра. Попитаха ме дали искам да поема това бреме и аз се съгласих. За мен това не е бреме. През целия си живот съм искал да помагам на хората, но никога не съм успявал. Досега. Сега здравият разум на милиони хора се крепи на връзката с мен. Връзката не ми пречи да си живея живота ни най-малко. Тя е мисловна, тъй че по мен няма кабели, не се намирам в изолирано помещение. Аз съм сред вас. Може би сме се разминавали на улицата. Точно както с телепатите, в продължение на хиляди години. СЪВЕТЪТ казва, че моето съществуване се дължи на нова мутация, която ще изведе съзнанието на хората от тъмнината и ще ни направи господари на Галактиката. Не знам дали това е така. Знам само това, което чувствам – а то е милиони души, които се борят, страдат и обичат, точно като мен.

Обичам всички вас. Наслаждавайте се на душата ми. Тя е ваша.

21 август 2014 г.

Вяра, Надежда, Любов

Вяра, Надежда, Любов,
твоето име е богослов,
твоето име от мрака извежда,
твоето име носи Надежда!

Вяра, Надежда, Любов,
и за Нея съм вече готов,
с твойта усмивка Зората проглежда,
усмихни се за мене, Надежда!

Вяра, Надежда, Любов,
аз копнея да давам любов,
позволи да отдам тази нежност,
допусни ме до тебе, Надежда!

На едно мило бяло птиче

красива прелестна девойко
копнея аз да те докосна
как искам аз да те прегърна
теб малко бяло птиче
с ръцете си да те обгърна
ти любовта у мене върна
прекрасно хубаво момиче
нежно като теменуга росна

ела девойко мила и красива
ела с любов ще те загърна
как искам аз да те прегърна
косите ти да милвам
очите ясни да целуна
със тебе искам да танцувам
всяка нощ
под светлината сребролунна

ела девойко и сбъдни мечтите
да бъдем радостни честити
от днес
до края
на нощите и дните...

16 август 2014 г.

Двубоят (поема)

- Унищожавам и създавам аз Вселени!
Кой си ти, нищожен смъртен,
дръзнал да се мери с мене?!
- Аз цар съм на могъщо царство,
на дракони убиец, на вампири,
не зная подлост и коварство!
- Аз живея във недрата на звездите,
на Квазарите далечни господар съм,
две черни дупки нося във очите!
- Стига думи празни, във двубоя
ще се срещнат волите ни само -
за сърцето на Любимата се борим...
- Безумецо, недей се хвърля
в бой неравен с Боговете,
ти си само жалък смъртен!
- Смъртен аз съм, но моята Любима
ми дава сила с любовта си,
теб накрая с воля ще надвия!


Хиляда дни и нощи бориха се двама -
Цар и Бог със воли несломими,
за сърцето на прекрасната им Дама,
която бе на двама им любима...

Когато се пречупи волята на Царя,
Богът се засмя и го запрати
там където Вечен огън се разгаря,
на дъното на Бездна непозната.

Отиде сетне той при своята Любима,
със сърце в ръка пред нея коленичи:
- Прекрасна моя, със нищо несравнима,
вземи сърцето ми, защото те обичам!

Но тя погледна го със сълзи във очите -
- Защо погуби го, Чудовище проклето!
Само него, никой друг аз не обичам!
Не желая нито силите ти, ни сърцето!


Тогава Богът разгневи се,
звезди избухнаха из цялата Вселена:
- Прекрасна моя, помисли си,
ще бъдеш вечна и безсмъртна с мене!

А тя погледна го с насмешка
и със шепот леден каза му тогава:
- Не разбираш любовта човешка,
тя животи не отнема, тя спасява!

Дано харесваш Вечността студена,
тя празна е, от любовта лишена!

Не можеш никого със сила груба
да принудиш ти да те обича.
Можеш на мига да ме погубиш,
но в тебе аз не ще се вричам...

че съдбата с тебе по е тежка,
от отредената съдба човешка!


- Ах, огън на звезди целебен!
Душата излечи ми болна!
Любовта й тъй ми е потребна,
но не принудена, а волна!

- Какво да сторя? Трябва да го върна -
нейният любим от Пропастта безкрайна!


Тъй сторил богът, след това прегърнал
Любимата, прозрял Велика Тайна...

15 август 2014 г.

На Димето

На двадесет и шест
ставаш ти от днес...
За мен остава чест
да те познавам.
Желая ти успех,
и радост, и късмет...
Да бъда все до теб
във огън, и във лед
аз обещавам...

8 август 2014 г.

Двата бутона

- Пред теб има един син и един червен бутонказа Съществото и премигна с жълтите си зеницилевият ще активира предавателя, който ще попречи на всяко разумно същество в обсега му да причинява вреда на себе си и на околните.
- Това значи, че никой няма да има право на избор.

Съществото кимна.

- Веднъж активиран, предавателят създава силово поле около себе си и не може да бъде спрян или разрушен. Докато има разумни същества в слънчевата система, те ще бъдат под въздействието му.
- А ние някога ще напуснем ли...

Съществото поклати глава.

- А десният?
- Десният унищожава предавателя.
- Ще може ли той да бъде създаден отново?
- Никой освен нас не може да го създаде, а ние напускаме тази Вселена.
-
Какво ще стане ако не натисна никой бутон?
- Ще умреш.
Съществото отново премигна  - Имаш 5 секунди.

5...

Човекът се замисли.

4...

3...

Той се приближи до бутоните.

2...

Пръстът му докосна повърхността на синия бутон...