Верен другар си

верен другар си - на тебе разчитам
станем ли старци - пак ще се зачитаме
колко години - гърба ми все пазиш
като роднини сме - често у вас съм

верен другар си - честен и умен
аз - ординарец съм ти със думи

Толкова години минаха

Толкова години минаха, Краси,
какво ли не преживяхме?
С мен бе когато не се понасях,
храна и компания ми поднасяше,
да се разделим не успяхме!

Толкова години минаха, Краси,
животът - озъбено куче! -
кокалът свой успя да опази,
не бяхме крадци, нито монаси,
що комари кръвта ни смучеха!

Толкова години минаха, Краси,
все си най-близък до мене.
И моля се отсега на Пегаса,
да запази тази моя нагласа,
пред теб само ще свия колене!

Сам английски овладя

Сам английски овладя,
знаеш много за историята,
в акциите имаш дял -
постигна повече от хората!

По-добър другар да исках,
аз нямаше как да намеря!
Радвам се, че ти си близко,
и връх не трябва да катеря!

И твойта е тежка

Ама и твойта е тежка, а, друже,
на трима си нужен!
От какво е душата омесена,
как издържа живота нелесен тя?

Ама и твойта е тежка, приятелю,
издържаш децата си!
На главата ти неща са хиляди,
колеги вкъщи вечно пилят ти!

Ама и твойта е тежка, родителю,
Бъдещето любопитно е!
Стисни зъби и им бъди опората,
с която ще пораснат хора те!

Ревизия

цяла седмица в ревизия
не е като телевизия
иде ти да виеш
нейде да се скриеш
някой да убиеш
нервите се късат
неумит небръснат
и мускулите болят
проклинаш целий свят
направо цялата вселена
крива ти е и противна
искаш ти да си отиваш
искаш да побегнеш
в леглото да си легнеш
и по-скоро да се махнеш
с пръста среден да помахаш
цяла седмица ревизия
не е като евровизия
иде ти да трепеш
с мед да се наклепеш
и в мравуняк да поседнеш
накратко ти се мре
даже в голямо море
от противно гюбре
само да не си на работа
душата си продал би
на дявола
писнало ти е от жалби
и въже вързал би
и обесил се на него
би настъпил остро лего
изобщо всичко би направил
смяната си да оставиш
може би си мислиш ти
че ще има хепи енд
но в живота няма ги -
виж мен...

Авторка, писател и поет

Авторка, писател и поет,
и от теб Вселени бликат!
Знаеш няколко езика
и с малко повече късмет
скоро ще бъдеш велика!

Огън в очите гори

огън в очите гори
и пръстите пишат ли пишат
листът блести от искри
и думите - живи - въздишат

Словото

дали е дар или проклятие
ти с него си закърмена
дали е стигма
        белег от разпятие
небесна радост
        или болка кървава
и аз не зная
но с него съм жигосан също
за мене то е всичко
до смърт ще го обичам

защото сила е могъща

Твоята дарба

твоята дарба граничи с вълшебство
умееш души да увличаш
омагьосани те тръгват след тебе
и в унес творбите ти сричат

Музикант-виртуоз

тъй както музиканта-виртуоз
превръща звуците във чудна песен
така и ти подобно черен кос
създаваш думи от напев чудесен

На твоите пръсти магията

на твоите пръсти магията
пленява сърца и души
такава е тя - орисията -
че словото ти не греши

Дълбоко в тебе светят звезди

дълбоко във тебе светят звезди
през пръстите светлина се изцежда
каквото умът твой бистър роди
със нежност голяма ти го отглеждаш

 

За теб не зная нищо

за теб не зная нищо
нищо не попитах
нямаше и нужда
защото ти бе чужда
и нищо не изпитах
лишен от любопитство

но сега се то пробужда

коя си ти
какво работиш
какви са твоите мечти
и как върви живота

тез въпроси
навярно никога не ще задам
защото носят
това с което ще навлезеш там
в сърцето
боса
и с коси в безреда
            млада
                крехка
                        бледа

пълна със живот навярно
не знам
но веднъж да влезеш там
ще е коварно
случвало се е стотици пъти
щом умът ми се размъти
всички граници ще паднат
и душата ще откраднеш
и жестоко тя ще страда

Щом усмихнеш се

щом усмихнеш се лицето грейва
и в сърцето рана зейва
а щом успея
дори за миг да те разсмея
сякаш съм герой
и съм победил в неравен бой

щом усмихнеш се и ангели запяват
и сърцето покоряваш
знам ако случайно
със нещо дребно те разплача
ще кървя безкрайно
и краят мой това ще значи

Усмивката лисича

с усмивката лисича
и със тялото на фея
до мен едно момиче
със взора електричен
ме накара да запея

и заредиха се куплети
един след друг изтичаха
да я срещна за късмета
как разкъса тя сърцето
със зъбите си лисичи

Не пиша за теб

не пиша за теб
ти не го заслужаваш
но чувство расте
и избуява

не пиша за теб
за себе си пиша
ураганът свиреп
в мене диша

не пиша за теб
лекувам душата си
но знай ти дете
държа си юздата

Когато ти ми се обади

Когато ти ми се обади,
твоят тон бе променен.
Усещах ясно - чувствах - страдаш
и ще скъсаш скоро с мен...

Когато думите изрече,
не повярвах и за миг
кръвта ми като че изтече
и ме задави силен вик.

И да, ще си намеря друга,
може даже да са сто,
но коя в сърцето тука
бих приел отново
                            и защо?

Двама заедно вървим

двама заедно вървим
не носиш грим
нито пък секси рокля
на пиедестал недостижим
не те поставям
и толкова!
и не си ти божество
нито самодива
а човешко същество
вътрешно красиво
(и знам какво говорят
повърхностните хора
че красивите отвътре
грозни са отвън)
а защо тогава искам
всеки миг да те прегърна
и животът ми е сън
и когато се събудя
виждам взора изумруден
и във него се изгубвам

Две комети

със теб сме две комети
летящи по орбити различни
аз водя се поета
за мен ти още си момиче
но истината е че нито
аз поет съм
нито ти си млада
но душата страда
и са черни дните
истината е че щом се срещнат
тези две комети
засилват се гравитационно
и се запращат на милиони
километри

със теб сме две комети
по различни орбити летящи
такъв ми е късмета
да оставям дирите кървящи

Какво ли правиш

седя и питам се какво ли правиш
и знам ако ти звънна
навярно ти ще го оставиш
само за да поговориш с мен
но се правя на студен
а отвътре жив съм огън
отвътре съм жарава
и зная че каквото и да правиш
не те е грижа хич за мене
не се правиш на студена
а ледена си като айсберг

набирам те по вайбър

Многото години

видяхме се за малко
беше като миг за мен
така е жалко
че не мога да те виждам
всеки ден
поривът прииждащ
оставя ме смутен

но има ли проблем?

всъщност има
прости правила
говорим за години
опит зрялост
които ни делят
не зная твойто тяло
дали ще породи
желание у мене
живот дали ще носи и роди
към мен си ти студена
навярно затова
на света Живот си дала
стига ти това

всъщност има
прости правила
многото години
чупят в нас стъкла

Не мисля, че си приказно красива

не мисля че си приказно красива
но имаш чар
каквото и да сложиш ти отива
и пали жар
в душата моя чиста и свенлива

не мисля че си много находчива
но в мен пожар
направо клада палиш но съм жива
и господар
си ти - ти сладка моя самодиво

Сърцето ми е натежало

сърцето ми от обич натежало
то - плод - ще падне на земята
любов пречиста и узряла
ще пусне семенцето бяло
едничък мост над двата свята

Всяка нова дума

всяка нова дума
всяко изречение
е за мене струна
стихотворение

всяка нова мисъл
всяко съждение
пълно е със смисъл
носи въжделение

всяка нова буква
за мен е интересна
каквото ти щуква
превръщам го в песен

Боли ме

боли ме боли ме боли ме
и не зная защо ме боли
мълвя само твоето име
и в душата ми огън вали

боли ме боли ме боли ме
не разбирам защо ме боли
и как бързо ти покори ме
самотата ми в миг развали

боли ме боли ме боли ме
май че искам така да боли
направих неща непростими
затова цял покрит съм с игли

Когато гледам те

когато гледам в теб усещам
отнякъде познавам те
но зная че не сме се срещали
и много съжалявам аз

когато гледам те усмивка
разлива се по устните
ти силна си но колеблива
победа щом предвкусваш

когато гледам те обичам
с теб да се проектирам
такова прелестно момиче
от теб искри извират

Замълчи, сърце!

Замълчи, сърце! Но не можеш, нали?
Как да страдаш в тишина,
без да кажеш защо те боли?
Вечно заради жена!

Протегни ръце! Туй не можеш дори!
Да не нараниш от страх,
по-съгласен си да изгориш...
Заради несторен грях!

Да те нараня с нежност

отстрани изглежда навярно
че искам да се сближим
но това е чувство коварно
и блян недостижим

истината е - от страх умирам
да не станем много близки с теб
чувствата от мен сами извират
и брули ме вихърът свиреп

отстрани навярно ти изглежда
че от чувствата не ме е страх
но ме плаши всяка капка нежност
защото с нея мога да те нараня

Сърцето лови ръжда

Липсваш ми сега както липсва
на пустинята дъжда.
И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.

И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.
Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.

Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.
Има единствена Истина -
сърцето лови ръжда.

Появиш се

Появиш се... и посветиш... и изчезнеш отново -
както слънце в облачен ден.
Стане весело и ето - да кажеш "бай" готова...
Объркващо е туй за мен!

Изчезнеш ти... и те няма... но дохождаш после пак -
както луната през нощта.
Долипсваш ми - ти си само звезден лъч във пълен мрак.
Носиш ти рядка красота!

С теб да чатя ми е интересно

с теб да чатя винаги е интересно
именно защото не е лесно
в теб душата е немирно малко коте
и не те е галил знам живота

с теб да чатя е награда и усилие
лоша си понякога но мила
тъй позната си и толкова далечна
спомен от любов горяща вечно

От себе си ще те изстискам

сега от себе си ще те изстискам
като сока от лимон
ще ти кажа всичко дето искам
мечтите милион
и по този начин ще изчерпя
всяко чувство зло у мен
ще изчезне всяка нервност
поне за този ден

искам да четем до тъмно
свойте стихове наред
и всяка нощ доде се съмне
да говорим в соаре

искам всичко да ме питаш
и да отговаряш честно ти
да ти бъда любопитен
колкото на мене си почти

искам най-накрая да се видим
но да не бъде край това
и когато дойда да отидем
някъде далеч със влак

Трябва да се боря

трябва да се боря с чувството зловещо
как ще ме цениш и уважаваш
щом съм в неговите клещи
и да те ухажвам продължавам
това говори нещо
говори че съм още във властта жестока
на тези които не дават и ока
за мен и за всичко от мене
които забиха ме в яма дълбока
където душата ми стене

трябва да се боря с чувството измамно
защото то е демон
и да ме съсипе може само

Противно на всичко

противно на всичко аз те обичам
бъди си ти безразлична
противно на всичко аз те желая
че не ме харесваш зная
противно на всичко аз те сънувам
дори с теб да не общувам
противно на всичко аз те обичам
защото красива си и си различна

Слабост

край тебе чувствам слабост
не искам пак да бъда слаб
усещането грабва
по малко ме ограбва
то реже моите крила

край теб усещам сила
която пари като лед
и тя ме би убила
и би ме тя смразила
не бе ли твоето поле

Богиня си двулика

богиня си двулика
над мене властваш
така прекрасна
че образите два
описвам със слова
те парят на езика

богиня тъмноока
над мен надвиснала
така те искам аз
душите твои две
стихът красив зове
със болката жестока

Злоупотреби

дадох ти сила а ти
с ней злоупотреби
исках аз да слея
нашите съдби
нашите борби
близко да живеем
но злоупотреби
силата използва ти

за да ме тормозиш
да ме изтезаваш
тъжен стих е този

всичко ти прощавам

Чародейка чаровна

чародейка си чаровна
но каква магия ми направи
еликсирът ти любовен
как гори в гърдите ми - жарава

ти магьоснице могъща
заклинание какво ми стори
мисълта към теб се връща
как и разумът ми ти отвори

под твоя власт съм аз
Кралице на Мрака
и моят глас е страст
все тебе чакам

Защо така си лоша

защо така си лоша
защо забиваш ножа
във нежната ми кожа
защо така си лоша

нима дотам ме мразиш
сърце с пета да газиш
прост разговор отказваш
защо така ме мразиш

Сила

дадох ти сила
сила която би ме спасила
сила която би ме убила
дадох ти сила

дадох ти сила
сила която може да радва
сила сърцето дето открадва
дадох ти сила

дадох ти сила
сила с която ме разрушаваш
и затова сега съжалявам
не че дадох ти сила

а затова че си открила
как да я използваш
болка
да ми причиняваш

Не движим вече

не движим вече
в кръгове еднакви
съдбата рече
единак си
гледай си уроците
далече
стой от пороците
но това не значи
че съм ви забравил
дълго си налагах
да не мисля
с работата бягах
от Истината
а тя е много проста
двама с тебе
Огън носим
                в душите
а твоят огън
                го пали Тити

Не обич, а огън

не обич а огън
е вашето с Тити
дори аз не мога
да видя душите
така те са слети
еднакви - съдбите
възпяват поети

не обич - жарава
е вашето с Тити
какво ми остава
бъдете честити
любов ви желая
да пълни гърдите
и все тъй до края

Любовта ви е

любовта ви е гореща
като сините звезди
любовта ви носи нещо
много може да роди
любовта ви е красива
като морските води
любовта ви - зряла нива
скоро ще се разплоди

През Ада смело крачили

през Ада смело крачили
сега във райските градини
един за друг сте значили
тъй много всички тез години

(когато любовта е споделена
тогава тя не е любов
а става дар от цялата Вселена
и красота и силен зов)

душите си потачили
един за друг сте всичко
напук на тях - палачите
остава ти момиче

(когато обичта е много силна
създава свят за двама тя
тече - поток пенлив - кръвта обилно
и свързва двете ви сърца)

вън тъмно е и здрачно е
у вас е светлината
вървите тихо плачете
и ражда стих сълзата

Любов божествена

любов божествена могъща
блестяща като сто слънца
когато Тити те прегръща
в уюта бял на вашта къща
се сливат двете ви сърца

любов сюблимна но човешка
горяща като огнен стълб
когато Ти с искра лудешка
докосваш нежно - няма грешка
вълчица бяла с черен вълк

На Мартин

Какво да търсиш те тласка
любов ти в чата и ласки,
които не можеш да имаш?
Защо наричаш курвета
жени, с които късмета
излязъл е вече? Без име.

Какво те кара да мислиш,
че няма истинска истина,
че нямаш бъдеще тука?
Защо душата ти стене,
в зъбите жадни на демон?
Не я носи на боклука!

На Хари 9 - Пътя

Разбери - пътя, по който поел си -
по едни и същи релси,
този път бавно те унищожава!
А на мен какво остава?

Да редя закани?
Да мълвя забрани?

И каква ти полза?
И тъй още колко?

Проумей - тази пътека е грешна,
не ще стигнеш ти успешно
там, където си тръгнал и това е!
Време е да го узнаеш!

На Хари 8 - Не дали, а кога

въпросът не е дали а кога
от ТЯХ един ще посегне
на нейната нежна бяла снага

гърдите болка ще стегне

повярвай скоро ще стане това
въпрос е само на време
знай Истина има в тези слова

не давай да я отнемат

На Хари 7 - Пази я, поете

сред болка омраза и злъч
остава тя тоз светъл лъч
който в душата ти свети
пази я поете

тя носи ти вечна любов
за ней си на всичко готов
щом са сърцата ви слети
пази я поете

тя с тебе по пътя върви
ранена от ТЯХ ще кърви
помниш ли вашите клетви
пази я поете

На Хари 6 - В очите на сина си

навярно вече ти е ясно
че не си ми нужен
аз ти трябвам друже
сега разбираш го прекрасно

но знаеш ли кое е жалко
тлее в теб искрата
гасне тя в душата
а трябва ти толкова малко

какво е то не ще ти кажа
аз го търся още
не е цели нощи
да си на ТЯХ във антуража

ти трябва Истини да търсиш
и твойто момиче
до болка обичай
виж я в очите на сина си

На Хари 5 - Дали

дали ще преглътнеш гордостта си
и ще видиш свойте недостатъци
това не ме интересува
дали ще се смириш за да узнаеш
защо така жесток и краен
съм днес и не общуваме
дали ще разбереш къде грешиш ти
и как от ТЯХ не вземаш нищо
а без милост ТЕ изсмукват те

На Хари 4 - Няма светлина

... а в стиховете твои няма светлина
отдавна е потънала във мрака
не пишеш за любимата жена
какво по дяволите чакаш

ти мислиш си че много си велик
и искаш да си популярен
да бъдеш може само че за миг
така е който е вулгарен

във стиховете твои няма топлина
напомнят камъни студени
те светят като пълната луна
но само нощем - сенки неми

На Хари 3 - Опорочен

В теб гори божествен пламък,
но ТЕ са го опорочили.
И сърцето ти е камък,
няма в него сили.

Бил Живота труден, гаден,
но знай, такъв е той за всеки.
Ти вървиш, за чувства гладен,
губиш си пътеката.

Бавно стича се кръвта ти,
и жизнената твоя сила.
Вехнат счупени крилата -
пътя, любовта, съдбата...

всичко са опорочили!

На Хари 2 - Странен

Ти си странен!
Кошмарите в главата ми видял ли си?
Ти си грозен!
Да видиш във душата ми успял ли си?
Ти си изрод!
Ада във живота ми опита ли?

Аз съм метъл!
Музиката - лава - в мен пропита е!

Души погубени

души погубени, разбити,
души, проклинащи си дните,
души, които давят в бира,
това, че никой не разбира,
това, че огън ги изгаря,
това, че чакри се отварят
всеки миг блажен и весел,
и ужасна е тяхната песен

и прекрасна е тяхната песен...
идваща направо от сърцата,
за гушата да хванеме съдбата
да стискаме докато млъкне

сега, когато в нас се мръква

Като те гледам

защо като те гледам ми се струва
че в друг един свят съществуваме
или сме съществували
като едно цяло
и опознал красивото ти тяло
докоснал съм душата бяла

защо като те гледам ми изглежда
че има някаква малка надежда
на Мойрите преждата
да ни срещне насаме
и вкусил тялото ти - светъл мед
да помня вечно тоз момент

защо като те гледам аз усещам
че някога съм те посрещал
или скоро ще се срещнем
и ще пламне огън
от болка радост и тревога
който ще е като сладка дрога

Нашето танго

аз ли те вързах или ти мен
виж ти как бързо
стана разговорът интимен

ти ли бе дръзка или бях аз
виж как без връзка
да се сближим ние успяхме

все едно е всъщност кой кого
почнало е нашето танго

Защо ме мъчиш момиче

защо ме мъчиш момиче
не виждаш ли
сълзите ми изтичат
не виждаш ли
как силно те обичам
не виждаш ли
в очите мои лъчите

защо ме мъчиш момиче
не чуваш ли
устата как те наричат
не чуваш ли
словата как аз заничам
не чуваш ли
в сърцето мое морето

защо ме мъчиш момиче
не чувстваш ли
огньове как ме изпичат
не чувстваш ли
на нищо днес не приличам
не чувстваш ли
в душата моя сланата

Ти си демон

ти си демон върколак
ти не ме харесваш даже
душата - бяла
във воалите от мрак
(ме жигосва с твоя знак!)
може всичко да разкаже
историята цяла

как ме прелъсти със чар
без да ме харесваш даже
очите - тъмни
палят в мен голям пожар
(ти си моят господар!)
сочат колко ти си важна
когато вън се съмне

ти си вещица вампир
хич не ме харесваш даже
ръцете - празни
във сърцето мое с пир
(ти си мой свещен кумир!)
дързостта ми ще накажеш
туй действа безотказно