Последните капки муза

последните капки муза изстисквам
за да ти напиша нещо мило
макар и всички да сме егоисти
душа бяла в теб си приютила

На М.

не не могат дълги разстояния
(ни много часове и дни)
да делят един от друг приятели
веднъж щом близки са били


***

приятелите не делят ги разстояния
и времето не ги дели
дори да се видят след десетилетия
ще бъдат както са били

На Димана

Душата ти добра е, виждам,
а лицето - миловидно.
И без да те обиждам,
ще кажа -
че с дух си на момиче

за мен е видно!

Работиш неуморно
и вечно си засмяна.
Когато има хора,
когато си на смяна
добра си и разбрана!

Повече какво да кажа:
добър човек,
добър работник,
добра съпруга.
Това е важно -
ти не можеш да си друга!

Стражари и апаши

една приятелка добра
- Анна се нарича -
ми припомни младостта
и в нея занадничах

там видях едно дете
- слабичко и мило -
с игрите да расте
но науката открило

това дете бях аз
- до късно си играех -
до тъмен летен час
умората не знаех

игрите бяха много
- една дълго ме плаши -
правилата й са строги:
на стражари и апаши

мина много време
- пораснах вече доста -
и в нощ една да вземе
едно дете да проси

"моля ви да ме спасите
големите ме гонят"
разбрах какво се иска
по крехкия ми спомен

"слушай ти мъниче
защото ще ти кажа
децата се обичат
и не ще да те накажат"

какво е станало не зная
но в мене нещо се намести
от историята тая
искрена и честна

Жени

защо сте толкова красиви
че в нас отваряте рани
плодовити сте като ниви
на гърдите ви почиваме
и с живота си ви браним

защо сте толкова отровни
че в нас убивате всичко
и сигурно не сте виновни
за чувствата любовни
на които ни обричате

защо сте толкоз непокорни
че не можем да ви вържем
юздите дърпате безспорно
с целувките си животворни
които давате ни бърже

По Imy2 - Kiss me

Не виждаш ли, че имаш жена до себе си, прекрасна,
която от внимание има нужда,
когато си със мен, щом си с мен, не съм ли ясна?
Не искам да ти бъда чужда!
Целуни ме!
Загряваш ме като в сауна!
Искам да забравя всичката драма!
Затова млъкни и ме целуни.
Само плямпаш, думи, думи,
цяла нощ със бездни помежду ни.
Цяла нощ опитваш се да ме спечелиш.
Тъй сериозен си, а можем да се смеем!


Не искам нито една проклета дума.
(нито една проклета дума)
Ти си в живота ми, но искам те в леглото първо.
(в леглото първо)


Не виждаш ли, нима не виждаш, имаш жена до теб!
И аз се нуждая от внимание!
Щом си с мен, щом си с мен, няма друго занимание!
Имам нужда от действия!
Целуни ме!
Загряваш ме като в сауна!
Искам да забравя цялата драма!
Затова затвори си устата и...
Целуни ме!
За мен си наркотик, издигащ до Нирвана!
Искам да забравя цялата драма!
Затова млъкни и целуни!
Давай, мили, няма да те пусна!
Устните ми тъй са вкусни!
Има ли значение какво ще правим първо,
преди дрехите си да захвърлим...
Нека насладим се на момента,
когато имаш ме съвсем сама!


Не искам нито една проклета дума.
(нито една проклета дума)
Ти си в живота ми, но искам те в леглото първо.
(в леглото първо)


Не виждаш ли, че имаш жена до себе си, прекрасна,
която от внимание има нужда,
когато си със мен, щом си с мен, не съм ли ясна?
Не искам да ти бъда чужда!
Целуни ме!
Загряваш ме като в сауна!
Искам да забравя цялата драма!
Затова млъкни и
ме целуни!
За мен си наркотик, издигащ до Нирвана!
Искам да забравя цялата драма!
Затова затвори си устата и
целуни вкусните ми устни,
опитай, няма да можеш да устоиш,
затова млъкни и целуни...

Когато те погледна

когато те погледна
краката ми омекват
и искам да съм с тебе
но ти не ме познаваш
и бързо отминаваш
а душата ми ранена
кърви и ме проклина
как я пусна да отмине

Не идват думите

не идват думите
музите мълчат
а огън лумнал е
където спят
в гърди измъчени
и рай и ад
не чувам ангели
демони гълчат
подрънкват прангите
очи сълзят
слова изтънчени
не искам днес
да свети слънцето
във тъмен лес

Над мене облаци се вият

над мене облаци се вият
вълци диви вият
на дъжд е времето обаче
аз във здрача крача

навлизам във гората тъмна
навярно там и ще осъмна
сам и от всички ви забравен
далеч от земна слава

над мене виснат короните
вятърът листите гони
пътят потъва във здрача
по него крача и плача

Слънчево дете

слънчево дете
с душата си света докосваш
той лош е и нечестен
но обич отчаяно проси
слънчево дете
в душата си любов ти носиш
в тебе ражда се
расте
редом с жаждата
всичко да опиташ
слънчево дете
така си любопитно
сърцето пълно е с въпроси
в стихове подреждаш ги
живее в теб надеждата
дълбоко там където Те
не могат да я сгазят
слънчево дете
ти трябва Огъня да пазиш

Душата ти мръзне

душата ти мръзне
позволи ми огнена ръка
да плъзна
в същността
позволи ми да позная
с тебе рая
любовта

душата ти зъзне
позволи ми слънчев лъч
да пръсна
в нейните недра
позволи ми да поискам
да си близко
преди да умра

Минават годините

минават минават годините
нищо не се променя
седя си все тук при роднините
няма живот за мене

но няма нищо аз съм свикнала
мога дълго да чакам
живея с хубавите мигове
знам ще дойде и Някой

Самотата е наставница сурова

самотата е наставница сурова
тя налива вените с отрова
тя живота твой съсипва
и душата ти разсипва
не помага ни молитва
ни молбата
зла съдбата
ти към тъмното залитваш
но най-лошото е всъщност
че под нежната й външност
крие се ужасна мъка
крие се неясен пъкъл

Слово

Слово! Ти ми служиш като лъч -
нередностите да покажа!
Слово! Ти ми носиш само злъч -
това очаква Стражът!

Думи! Вие сте ми щит и меч -
Доброто с вас да защитавам!
Думи! Вечно трае мойта реч -
в Безкрая тя остава!

Истинските приятели

за истинските приятели
вдигам чаша
останалите гони вятъра
студът ги плаши

за истинските приятели
този стих е
не крещят словата им
помагат тихо

Има много лошо

има много лошо в този свят
чуми болка вируси злини
брат убива с брадва своя брат
водят се безсмислени войни

злото има нокти и зъби
а доброто - само нежна плът

и отиват нашите съдби
на ужасен тежък кръстопът

зло избираш - и те води в рай
а с добро - те чака огнен ад
как са сбъркани сега разбра
полюсите в тоз обърнат свят

Мислите, че сте различни

Мислите, че сте различни,
че сте свободни в този свят?
Всичко, което обичате,
всичко, което наричате
Свобода, е ваш личен Ад!

Мислите - от вас зависи...
Имате право и на глас?
Всичко, което измисляте,
всяка изстрадана Истина,
води ви към чуждата власт!

Стих по Лилиев

Ново време, в теб различни
се родиха от мъгла -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.

Тях ги мутрите събличат,
после тръгват по дела -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.

Те подир децата тичат,
гледат се в огледала -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.



ОРИГИНАЛ

Николай Лилиев:

Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Не обичам да се мокря

не обичам да се мокря
не обичам и дъжда
и избявам всяка локва
сякаш ме лови ръжда

не обичам да се къпя
мразя всякаква вода
и добре тя струва скъпо
че нали е божи дар

не обичам да се мокря
не обичам лед и сняг
крия се под моя покрив
щом вали го удрям в бяг

Не обичам дъжда

Не обичам дъжда, ама хич,
сякаш хващам ръжда - стар москвич...
Капките щом вън закапят,
аз в своя дом се потапям.

Не обичам дъжда, ама хич,
и не казвам лъжа - той е кич,
с който Господ си играе,
той от космоса игра е!

Не обичам дъжда, ама хич,
и знам, че съм мъж, но той е бич,
с който не мога да свикна.
Зная, не ще го обикна!

Хиляди души изгубени

колко хиляди души изгубени
лутат се по грешната земя
със сърца безкрайно празни
плъзнала е зла зараза
няма кой да ги опази
от разтворилата паст ламя
хапеща душите им отрудени

Оковите се чупят

усещам как оковите се чупят
оковите обрамчили ме здраво
с пари не могат да се купят
любов и свобода и здраве

усещам как сега съм много силен
не може нищо устрема да спре
и чакам тебе чакам тебе мила
една в безкрайното море

Черна утроба

храня се с чувства
раждам изкуство
аз съм черна утроба
дайте емоция
златна пропорция
плюя на вашата злоба

На мотора си съм Бог

на мотора си съм Бог
всесилен и жесток
дигам сто и петдесе
докато не отнесе
един кам'ьон душата
до мен реве сестрата
защо се тъй получи
съдбата - тази кучка
защо ми го отнема

за Вас е тази поема
вий погубени от мъка
вас кои живота стъпка
нека в мир духа почива
там където днес отива

Рожден ден на майка ми

Мила мамо, нежна и добра,
аз за всичко ти благодаря,
което в мен създаде -
за хубавата младост,
разцъфнала от радост;
за любовта към книгите,
за вечната подкрепа
във бурите свирепи,
за счупен'те вериги...

Когато падна, ти ме вдигаш!

Мила мамо, тъй си грижовна,
и зная, че света лъжовен
не ще огъня да угаси...
и ще парят твоите сълзи -
побелели - тъмните коси,
ще издават марша на годините...
Ти продължаваш да си силна,
носиш задача непосилна -
да се грижиш вечно за роднините.

Благодарим, че има те!

Създание адово

Какво си, създание адово -
душата изстрадала мъчещо?
Защо си се впило в сърцето ми -
гърдите разцепени гърчиш ти!

Отде идеш, кървави демоне,
та спираш за мене и времето?
Сладко смучеш моите спомени,
и сянка огромна заемаш ти!

Пареща болка

пареща болка в сърцето клокочи
демонът кървав душата ми лочи
трови дните непреходна мъка
всеки миг аз пропадам във пъкъл

във гърди вулкан огнен изригва
с треперещи устни крещя стига
мракът всичко светло закрива
моят дух до гибел изстива

По Three Days Grace - I am machine

Това е да бъдеш човек.
В този побъркан век.
Цялата мъка и страдание
на човешкото съзнание.

Има красота в кървенето,
поне чувстваш нещо.
И отива си с червеното
сърцето ти горещо.

Как ми се иска да знаех
какво е за нещо да ти пука.
Как ми се иска да знаех
дали съм оттам или оттука!

Но... аз съм машина,
никога не спя,
държа очи широко отворени...
Аз съм машина,
част от мен иска
да имам чувства, мечти и спомени...

Аз съм машина,
никога не спя,
докато не поправя счупеното...
Аз съм машина,
понякога искам,
едничко нещо да почувствам само...

Това е да бъдеш човек.
Вземаш го за даденост.
Който съдбата си кове
и има втори шансове!

Как ми се иска да ми пука
кое е право и кое е грешно.
И да си вземам аз поука,
и да има в мен надежда!

Не трябваше така да бъде,
не искахме ний таз присъда,
(болката да не усещаме -
в гърдите ни да бъде пусто!)
Не харесвам в какво се превръщам,
иска ми се с чувство
някой да прегръщам!