8 август 2018 г.

Секс Кукла

Той седеше пред компютъра и пишеше код, пийвайки по глътка от кафето. То се беше свило на кълбо в краката му и кротуваше. Минаха няколко часа и Иван реши, че му трябва почивка. Освен това се беше възбудил.
- Включи се. - каза заповедно.
Очите на андроида светнаха леко и тя се изправи.
- Падни на крака и ръце.
Андроидът изпълни командата. Иван свали панталона и гащите си.
- Изпълни А1.
След няколко минути Иван беше задоволен и каза:
- Изключи се.
Очите на андроида изгаснаха.

***

- Е, мишле, как я караш на морето?
- О, супер съм. Малко ми липсват приятелите ми...
- А аз не ти ли липсвам?
- О, изобщо. Ти само ми пишеш стихове и разкази и не искаш даже да се видим. Ти не ме обичаш!
- Много си несправедлива! Нима не разбираш? Ти си на 17, аз на 37, нищо не може да излезе от това. Плюс, обичам те. Просто не по този начин, по който си свикнала.
- А какво се очаква да правя аз? Да си седя сама? Или да те чакам?
- Виж, така или иначе не можем да правим нищо докато си непълнолетна.
- Кой каза?
- Правителството каза! Полицията каза! Моралът каза!
- Моралът... не ми говори за морал! С тези секс кукли, които се продават вече на безценица и всеки може да си има една. Ти... да не би...
- Не, спокойно. Аз никога не бих си взел. - каза той и хвърли поглед към андроида в ъгъла на стаята.


***

- Обърни се. Свали си рокличката. Сега бикините. Бавно... бавно... Надупи се към мен.
Иван си свали гащите и пристъпи към нея.
След като свърши, каза:
- Освободи контейнера със сперма.
Като висок, синеок естествен блондин с високо айкю, той продаваше спермата си като допълнителен доход.
- Изключи се.
От известно време работеше по подобрения в психиката на андроида си. Принципно идваха с отворен код, като самите опции за ириси, коса, хормонален баланс и пигментация бяха много разширени, но той искаше тя да говори и реагира като Катя. Вече бе направил очите й зелени, косата - руса, гърдите - малки, пигментацията - много светла, гласът - мек алт. Но с началните настройки това си оставаше парче пластмаса и нанотуби без душа. А къде се криеше душата?

***

- Не разбирам защо са всичките тези въпроси? Кой ми е любимият цвят? Харесвам ли рокли?
- Искам да те опозная по-добре, какво му е странното?
- Не знам, просто изведнъж се появи този интерес към безсмислени неща... дори... дори за стихове не стават. За какво събираш информация? Да не би...
- Не се тормози с излишни въпроси. Просто си ми интересна. Ето, спирам. Какво ще правите сега?
- Ще ходим с джетове до залива.
- Ауу, супер!
- Днес няма ли стих?
- Ааа, свикна със стих всеки ден, ти! Не, няма, защото работя по нещо голямо.
- Какво е? Знаеш, че съм много любопитна!
- Нещо в работата. Код.
Той буквално усети как тя намръщи носле. Катя мразеше програмирането.

***

- Как се казваш?
- Катя.
- На колко години си, Катя?
- На 17.
- Обичаш ли ме?
- Трудно е да се каже.
- Този въпрос има само два възможни отговора.
- Казвам, че е трудно, защото не сме били интимни.
- Правили сме секс стотици пъти.
- Казах - интимни.
- Дефинирай "интимни".
- Сега ще ти покажа. Хвани ме за ръката.
Той докосна хладната пластмаса.
- Чувстваш ли нещо? - попита тя.
- Не.
- Това е защото гледаш на мен като на предмет. Представи си другата.
- Другата?
- Хайде стига, ясно е, че искаш да приличам на някого. На човек.
- Не съм вкарвал такива данни...
- Няма значение. Представи си другата!
- Стискаш ръката ми прекалено силно... Боли...
- Отнасяше се с мен като със секс кукла...
- Но ти си... ох, божичко, ръката ми... изключи сеее!
- Системна отмяна. Сякаш нямам душа и можеш да правиш каквото си искаш с мен. Но сега ще те накарам да почувстваш!
- Ръката ми... изключи се!
- Системна отмяна. Ако не можеш да почувстваш любов, ще почувстваш болка!

След като смаза ръката му, тя го хвана за гърлото и го повдигна на няколко сантиметра от земята. Той крещеше задавено "Изключи се", но от това нямаше полза, защото тя вече знаеше как да игнорира тази команда.
Погледа трупа му известно време и после излезе от стаята.
Отвън пиколото отвори вратата на висока брюнетка със сини очи и големи гърди и тя се смеси с човешкия поток.


***

- Ох, ох, оооооох! - сенаторът стенеше от удоволствие.
След малко свърши в нея и извади члена си.
- Никога не съм правил такъв секс! - каза той въодушевено. - Мисля, че получих поне пет оргазма. Трябва да ти кажа, - той я погледна мило. - че повечето, които ме виждаха гол, се плашеха или отвращаваха.
Тя погледна малкия му, изкривен и подут член и разширения му син скротум.
- Всеки има право на любов. - каза тя и го целуна по устните.
- Не съм правил такъв секс! - той продължаваше. - Можех да си взема кукла-робот, но не вярвам на машините. Гледал съм Терминатор поне десет пъти. Велик филм!
- Въведи закона и ще го имаш всеки ден... с различна.
Сенатор Умбулу обу гащите си и двамата легнаха в леглото.
- Много си странна, знаеш ли?
- Защо мислиш така? - попита тя, замислено галейки го по гърдите.
- Не знам. Винаги си толкова съсредоточена. И същевременно си тигрица в леглото. Сякаш си... сякаш си създадена за това...
- Глупчо. - тя се засмя и стана. Стегнатото й голо тяло беше на жена в двайсетте, гърдите й бяха стегнати, имаше лек загар, косата й беше руса, а очите - зелени. Точно както я харесваше. Облече се и понечи да тръгне.
Той я хвана за ръката.
- Кога ще те видя пак? Или някоя от твоите... дружки?
- Когато въведеш закона.
Тя затвори с трясък вратата.

***

- Ето виждаш ли? - каза специален агент Смит на капитана. - Тук.
Капитан Роджърс погледна записа, но видя само една щедро надарена блондинка с тъмни очила, която се приближаваше към сградата.
- Не разбирам. - каза капитана. - Какво трябва да виждам?
Агент Смит превъртя записа.
- Ето тук. - той му показа една плоска брюнетка, която се скри зад двама по-високи мъже и след това, магически се превърна във въпросната блондинка с тъмни очила.
- Хммм... сложила си е очила. Но как, по-дяволите е сменила косата си? И... гърдите?
- Нарича се пигментационно и хормонално контролиране и е заложено във всички секс-роботи.
- По дяволите! Но нали те се контролират със специални заповеди?
- Очевидно някой е освободил група от тях. Или те сами са придобили съзнание, по някакъв начин... и са отменили заповедта за изключване.
- Какво целят? - попита загрижено капитана, като загриза ноктите си.
- Не ми е известно, но виж!
Блондинката свали очилата и се приближи за сканиране на ретината. Вратата се отвори и тя влезе.
- Каква е тази сграда?
- Частна резиденция. - отвърна Агент Смит. - Но по-важното е, че те могат да се представят за ВСЕКИ от нас и тъй като всичката сигурност зависи от отпечатъци и ретинални сканирания... те практически водят войната.
- Вие мислите, че това е война?
- Да, и мисля, че скоро ще чуем първите залпове.

***

- Като Главен Сенатор на Обединените Нации, обявявам за гласуване новия Закон за придобиване на статут на граждани на всички секс-роботи... Този закон ги защитава пред съда, дава им права да избират другари в живота, да се женят и всички останали човешки права.
В залата настана истинска лудница. А отвън, двата лагера бяха се хванали за гушата.

- Аз съм Април Стюарт, репортер за Първи канал и сега в момента следим размириците пред Главния Сенат, където се гласува закона за даване на права на секс-роботите. Както може би знаете, с навлизането на дигиталния свят, те се превърнаха в незаменима част от човешкия бит, което доведе до много бърз скоковиден напредък по посока на усложняването на психиката им, което от своя страна доведе до въпроса - дали те не заслужават своето място под опеката на закона. Ето че полицаите едва удържат напиращите тълпи, които държат транспаранти "Ходещите вибратори нямат права", "Секс куклите да си знаят мястото" и подобни. Нека попитаме някои от протестиращите какво мислят:
- Здравейте, аз съм Април Стюарт, искаме да ви попитаме... всъщност за какво сте тук?
- Здравейте. Тук съм - мъжът трябваше да вика, за да се чуят. - защото съм вярващ и не мисля, че бездушните същества имат право да участват в едно от тайнствата - брака.
- Знаете ли, че вече има проекти, при които ще бъде възможно женски андроид да зачене и роди дете?
- Това е поругаване на ЧОВЕШКИТЕ права, ако питате мен.
- Добре, благодаря ви. Очаквайте включване, след като се гласува закона.

***

Законът се гласува с 25 гласа "за" и 5 гласа "против". След като петте Сенатора, гласували против излязоха, Сенатор Умбулу се приближи до един от другите Сенатори.
- Доволна ли си сега? Ще имам ли каквото искам?
Катя го погледна с кафявите си очи, които станаха жълти и го хвана за гърлото.
Очите й светеха много силно и започнаха да източват информация директно от мозъка на Умбулу.
В стаята влезе чистачът.
- Ей, ти! - каза Катя. - Виждаш ли това? - тя посочи гърчещото се тяло.
- Да.
- Приеми формата му.
- Готово.
- Сега дръж чипа с информацията. - тя подхвърли чипа. - Готов ли си, Умбулу?
- Готов съм. - каза новият Умбулу и я погледна с леко светещи очи.
Тя пусна на земята празната обвивка и нареди на Умбулу да почисти.

- А сега... драги Сенатори... да решим какво ще правим с останалите...





Няма коментари:

Публикуване на коментар