8 август 2018 г.

Стоян и Кристина

- Скъпи, аз красива ли съм?
- Разбира се, миличка. - каза Стоян, галейки деформирания крак на приятелката си. - Прекрасна си.
- Лъжеш. - каза тя, с престорена обида, искайки да чуе повече ласкателства. - Не ме харесваш.
- Скъпа, помисли. Колко момичета има в нашето училище?
Тя се замисли.
- Към двеста.
- А аз съм с теб. Какво ти говори това?
- Но аз съм саката! Всички говорят... - тя закри лице с изкривената си ръка. - Говорят, че си загубил бас, или искаш...
- Нека говорят! Кристина, аз те обичам. Не ми трябва най-красивия модел или най-умната зубърка, а мога да имам и двете. Искам теб! От както те видях, откакто опознах прекрасната ти душа. Искам теб.
- И аз те обичам. - каза тя поомекнало и се сви в ръцете му като коте. - Да не спорим.
Той я прегърна нежно, внимавайки да не я нарани. Това беше проблем номер едно откакто започнаха да излизат. Да не я нарани. Още в началото й беше казал, че няма да я докосне без тя да му разреши, колкото и това да отнемаше от мъжеството му. Тя за него беше крехко цвете с красива душа и той нямаше да разреши на света да я погуби. На всяка цена.

Бащата на Кристина беше починал от хепатит, заразен от небрежност при вземане на кръв. Не можаха да осъдят болницата, но делото източи всичките им спестявания. Майка й се поболя и трудно се оправяше с нея. За щастие Стоян идваше почти всеки ден след училище у тях и се грижеше за нея. Вършеха всичко заедно - заедно готвеха, заедно учеха, гледаха филми заедно и пееха караоке - и двамата имаха хубави гласове. И двамата бяха много добри ученици. На него му се отдаваше математиката, а на нея - хуманитарните науки и писането. Майка й имаше мечтата да я направи учителка по литература каквато беше тя, но това беше невъзможно поради физическите недъзи на момичето.
"Как ще се качвам по стълбите?", "Как ще тичам от кабинет в кабинет?"
Кристина имаше множествена склероза - коварно заболяване, което беше засегнало крака и ръката й. Засега. И което с времето се влошаваше. Тя и майка й имаха неписано правило да не говорят често за бъдещето, защото то беше неясно и тъмно като намазано с грес стъкло. Дори с помощите, парите не стигаха. Стоян помагаше много, но всичко се случваше.
- Стоян е добро момче. - започна майка й отдалеч.
- Да. He's a keeper. - усмихна се Кристина.
- И добре се грижи за теб. - майка й доби странно алчно изражение.
- Накъде биеш, мамо?
- Защо не прекъснеш и не се ожените?
Кристина остана без думи за няколко секунди.
- Ти-ти... луда ли си?
- Кристинче - майка и стана отново делова. - Нали знаеш, колко често се срещат свестни момчета, особено такива, които...
- Кажи го! Които искат да се грижат за една саката! Не разбирам откъде изведнъж дойде това... нали искаше да ставам учителка...
- Кристинче... последните ти изследвания... никога няма да можеш да използваш крака и ръката си...

След училище Стоян и подаде ръка, но тя дръпна своята, стараейки се да не показва, че другата й е почти неподвижна и същевременно държейки патерицата.
- Трябва да поговорим. - каза много студено Кристина.
- За какво? - усмихна се той.
- За нас. - беше простият отговор.
- Какво за нас? - усмивката му постепенно започна да се топи и да се превръща в сериозно изражение. - Какво е станало?
- Всичко свърши. - каза тя и опита да спре сълзите. Не можа и те започнаха да се стичат по лицето й. - Не те обичам повече.
- Глупости. - каза той и опита да я хване за ръката, но тя се дръпна, преплете крака и падна на земята.
- Махай се! Махай се! Помощ! - тя се мяташе като риба на сухо, неспособна да се изправи.
- Кристинче, моля те! Вразуми се! Аз не съм ти враг! Не ти мисля злото... Аз те обичам.
- Мразя те! Махай се!
Той не искаше да се махне, но започнаха да се събират хора и той се принуди да ги остави да й помогнат. Тръгна си с натежала душа.

***

Стоян имаше две мечти. Едната беше да се влюби и ожени за сродната си душа. Това вече бе невъзможно. А другото беше да остави следа в света. Втората му мечта не му се струваше толкова важна, защото не беше себичен, но сега само тя го крепеше и го предпазваше от самоубийство. Няколко пъти се опита да се свърже с Кристина, но тя го беше блокирала отвсякъде и наистина изглеждаше сякаш, по причини, които не можеше да си обясни, не го обича. Вече не ходеше и на училище, а майка й мълчеше по въпроса. В единствения разговор, който проведоха, тя му каза, че ще отидат при сестра й в Столицата.

Какво може да направи човек, който вече не го е грижа за живота му, който няма какво да губи и на когото не му пука за нищо, освен да остави диря в света? Ще ви спестя мисленето. Отговорът е - ВСИЧКО!
Стоян беше изключително изобретателен, интелигентен и работлив. За кратко време направи онлайн бизнеси и завъртя няколко фирми. Но парите не го интересуваха. Основа школи за обучение и работа на хора в неравностойно положение. Макар и да не си признаваше, това беше начин да потърси Кристина. Раната, дори след години, беше все още прясна. После разшири школите в двугодишни практически университети с множество безплатни курсове. След това революционизира педагогиките, като въведе нови правила за обучение в дигиталния век. Скоро повечето училища въведоха новите методи и вече 90% от учениците намериха мотивация.
Естествено, той не остана незабелязан. Намериха се тъмни субекти, които се опитаха да го спрат. Нищо не вървеше при него. Взривиха колата му и запалиха апартамента му. Изобщо не му пукаше. Той нямаше какво да губи. Или имаше?
Непознат номер:
- Ало?
- Ало? Кристинче? Ти ли си?
- Аз съм. Стояне... държат ме... не прави нищо, което поискат, аз...
- Е, господин Лазаров, чухте първата си любов, която е в много лошо здравословно положение. Наистина.
- Ако само я докоснете...
- О, не, господин Лазаров, ние няма нужда да я докосваме. Множествената склероза е много коварно заболяване, нали?
- Какво искате?
- О, не, не, не... Въпросът, Стояне, е не какво ние искаме, а какво ТИ искаш...

Оказа се, че искат да преустанови всичко, което прави срещу една голяма сума и най-доброто лечение на Кристина.
Това беше буквално сделка, която дяволът би му предложил. Но той не беше вярващ.

Съгласи се.

- Искам да останеш тук. Майка ти добре ли е?
- Майка ми почина. Последните месеци имах гледачка.
- А леля ти?
- Нямам леля, майка ми те излъга.
- Добре, няма значение. Искам да останеш тук, в този дом. Тук няма да те намерят и ще има кой да се грижи за теб.
- А ти? Къде отиваш? Ще се видим ли?
- Сигурно не. Отивам да довърша започнатото.
- Но те... те ще те убият!
Той я прегърна и тя отново се сви като коте в ръцете му.
- Преди да си тръгнеш, кажи ми - красива ли съм?
Той погледна изкривеното й лице и крайници и каза без да се колебае:
- Прекрасна си. Обичам те.
- Аз също. - промълви тя.

***

- Извинете, бихте ли включили пета програма?
- Миличка, защо все гледаш новините? - попита я гледачката.
- Не знам. Може би очаквам да се появи някой, който да промени нещата...
- Горкичката... ще се разочароваш, такива хора вече няма...
- Ще се изненадате... - каза Кристина и стана от количката да се разходи.







                  

Няма коментари:

Публикуване на коментар