27 август 2018 г.

Белия гълъб

Каквото и за тебе да напиша,
колкото и думите да са красиви,
не могат те да се сравняват даже
с чертите меки и очите твои ясни...
колко мъка скрита в ириси кафяви
колко всеотдайност носят тез ръце
как от обич твоята душа прелива
видя ли някой?
Някой даде ли ти нещо?
Миг любов?
Една сълза?
Прегръдка тиха?
Стих?
Нека този стих да ти напомня -
доброто не стои във тайна дълго,
а душа красива среща сродна,
щом прати високо белия гълъб...

Няма коментари:

Публикуване на коментар