Щом се завърнеш

щом ти се завърнеш отново
и видя две ясни очи
житейската жлъч и отрова
от мене ще се изличи

тогава ще седнем спокойно
на някоя пейка сами
и темите общи безбройни
ще чоплим до късни тъми

тогава ще бъдем тъй близо
по-близо от огън и дим
сърцето през бялата риза
забързано ще затупти

щом ти се завърнеш отново
и чуя пак нежния глас
в душата ми стари огньове
ще пламнат с изгаряща страст

Двама влюбени в нощта

сладко хубаво момиче
снощи спря до мен
каза ми че ме обича
и целуна ме
смутен
аз реших че се шегува
или загубила е бас
(би било шега жестока)
тя бе бледа черноока
и у мен роди се страст
за ръка ме хвана тя
тогава
и потънахме в забрава
- двама влюбени в нощта -

Към всички братя и сестри

протягам длани виртуални
към всички братя и сестри
в затворите кристални
на дните ви банални
аз зная - огън бял гори!

днес чувам тежките окови
те спират всеки порив смел
светът жестоко трови
другарства и любови
и няма смисъл всяка цел!

ах вижте истинските рани
прекрасни братя и сестри
с желязо са надрани
душѝ сърца и длани
угасват светлите искри!

помнете - ние сме човеци! -
а не машини без душа
да счупите решетките
на ледените клетки
навярно е последен шанс!

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!