Летят ята

летят ята от прелетни птици
над ниви с ръж и пшеница
лъчи наливат сок в класовете
тук-там цъфти нежно цвете

щом скоро дойде знойното лято
ще жънем ние житата
и смлени на брашно както трябва
на нас донасят те хляба

Ниагара

пада водата от десетки метри
всеки види ли - трепери
силата на водопада
мощна
вечна
млада

пада водата от десетки метри
сякаш райски бели двери
силата на водопада
носи
страх и
радост

пада водата от десетки метри
иде отдалеч реката стара
тук ли си? ти днес намери
Ниагара!

Вървим през гората

вървим през гората
по хълма стръмен
струи светлината
съмва се

лъчите докосват
нежно лицата ни
тревите росни
милват нозете

вървим през гората
избухват чувства
струи светлината
утро е

Планини

планини високи с назъбени била
снегове жестоки и бури и мъгла

там живеят волно и реят се орли
и гнездят на голите ледени скали

върховете остри проболи свода син
карат всеки облак да рони с плач сълзѝ

планини огромни - те вечни са били -
снеговете помнят сред бури и мъгли

Времето свършва

дърветата с клони оголени:
- остри и черни игли -
шият те бели мъгли
в завивки огромни

листата удавени в езеро:
- цветни корали - блестят
нежен и жив е светът
от Бога поезия

и птиците песни подемат си:
- звън на камбанки звучи -
всичко се къпе в лъчи
но свършва ни времето...

Остров

в мрака син тъмнее остров
от водата се подава
- удавник във море дълбоко -
небето черно е жестоко
и агонията продължава

в мрака син тъмнее остров
или сянка е на Господ

Къщурка

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в дълбока дъбрава
нека отидем самички любима
и света да забравим

ще ни грее там любовта ни
(но най-вече дървата)
и от устните ще се храним
(но предимно с халвата)

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в гори тилилейски
само любов ни е необходима
(и пари европейски)

Само лъч

лъч светлина се просмуква
в мрака
и тъмнината пропуква
и злото хуква
да бяга

само лъч е нужен
мрака да промуши

само лъч необходим е
светлина да има

И ангелите плачат

дори и ангелите плачат

сълзите техни много значат
щом крадем или излъжем
или някого направим тъжен
тихо на небето те ридаят
и дъжд вали
скърби Безкраят

а щом помагаме на ближния
дори отгоре те го виждат
щом обичаме и пазим
не таим в сърцата си омраза
ангелите бързо ще узнаят
и чака ни тогава Раят

Хербарий

като красив хербарий
листи много са опадали
край язовира пък рибари
мрежите си са нахвърляли

вият се мъглите - млечно-бели
облаци се мръщят
небеса високо горе спорят
за тези непослушни хора
жалки и могъщи
които без умора
убиват се и се прегръщат
създават и рушат

дали грешат?

като красив хербарий
хора много са се сбрали
край света им боговете
зов отправят безответен

Ледът по листата

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
пропива бавно във клетките
с докосване ледено

и плачат тъжно листите
че раничко дошла е зимата
преди да навлекат палтата
и да се скрият под земята

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
и се превръща във водата
от която ще пият птици

Пътят

по пътя върви - все по пътя
който се вие в съня ти
по пътя - тревите зелени -
дѝри отгоре
на чуждите хора

по пътя върви - все по пътя
той е отдавна отъпкан
по пътя - кърви ти душата -
капки ефирни
по малко умираш

по пътя върви - все по пътя