Какво ни прави такива

какво ни прави такива
каквито сме всъщност
дали наш опит горчив ни
превръща
в учени и метачи
в жертви или в палачи...

какво животът значи?

ако търсите отговор
във този кратък стих
ще ви разочаровам
но личната ми теза
е че всеки иска
да е полезен
и с някой близък

ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ

Не сме били за този свят!
Нито за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ!

Не сме били за този свят!
А за друга конюнктура!
Години в ямата живях!
Но даваме ви:
ОЩЕ КУЛТУРА!

Не сме били за този свят!
А нима за вас е запазен!?
От нас запомнете това:
Ще вървим напред
ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ!

Аз дори не ви съжалявам

... но аз дори не ви съжалявам
вие - за хубостта женска слепи -
как се осмелявате
да сипете обиди свирепи
да се подигравате
"ще я разцепя!"

жената е крехко създание:
богиня прекрасна
стихия ужасна
жената е с нежно съзнание:
тя иска ухажване
желае угаждане

жената е с крехка физика:
като цвете лека
кадифено мека
жената е често капризна:
тя иска жестове
желае чествания

жената понякога иска
стихове, възхвала...
колко е чиста
ангелски бяла

жената понякога иска
само нежност, ласки...
мъничко близост
без маска

но най-важното -
жената иска уважение
пак ще кажа

че аз дори не ви съжалявам
вие - за хубостта женска слепи -
как изобщо дръзвате
да сипете обиди нелепи
"ще я пръсна!"
"ще я разцепя!"

Ако само...

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:

- блага за всички хора
- и място под простора
- дейност пожелана
- две копнени длани

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
нямаше да има смърт

а Светлината на хиляди звезди!

Жест красив

жест красив да дойде може
само от момиче хубаво
няма как да бъдеш лоша
нито злобна зла и глупава

толкоз мила и добра си
като нежна роза алена
и приятелка на Краси
по фармация запалена

Взора си нежен

взора си нежен в изгрева ален
си впила
с огнени мрежи той е запален
и силен

моята младост твоя е скъпа
вземи я
нови наслади в цвят ще напъпят
с магия

скоро ще дойде нашата среща
почакай
миг един в който ражда се нещо
от Мрака

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!

Сенките раснат, Любими,
а ние се гледаме, пак устните слели.
В мене захласнат, любѝ ме -
под блясъци бледи, за любов сме узрели!

Люби ме

аз зная че ме искаш
хайде лесно е
кажи ми

желая те любима
интересно е
любѝ ме

жадувам тебе скъпи
толкоз години
плени ме

бленувам тебе мила
моя богиньо
спаси ме

Кога последно

Кога последно бях с момиче?
Кога ѝ казах, че обичам?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Това човешко
чувство като рана!

Кога последно бях с момиче?
Кога любима я наричах?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Така горещо -
огън палех с длани!

Сняг

колко чисто колко бяло
в сняг е пътя цял
в сняг са къщите колите
бели днес са и душите
и светът е бял
като ярко огледало

Подари ми луна

подари ми луна
подари ми дъга
звездна нощ подари ми
ще ти стана жена
но ще носят тъга
дните непоносими

ти подай ми ръка
давай точно така
нека танца подхванем
аз ще бъда до теб
и през вихър свиреп
и докрай ще остана

Чакам те

чакам те
през безкрайните нощи
в напрегнатите дни
чакам те
упорито теб още
сред всичките жени
чакам те
вечно с призива мощен
под звездни светлини
чакам те

Моя любима

моя любима
в тебе се сливат стотици
тебе те има
в образи ярки на жрици
принцеси, кралици...

моя любима
в тебе живеят красиви
незабравими
образи на самодиви
русалки и нимфи...

моя любима
в тебе се раждат и бъдни
дами без име
тегнат те като присъди
и водят по пътя

Каква ли си

каква ли си
с усмивка лисича
тъй мило момиче
с косите алени
в очи със залези
със устните кървави
това образ първи е

каква ли си
с очите лазурни
момиче културно
с коси платинени
с уста рубинени
с ръце отворени
това образ втори е

каква ли си
с коси абаносови
от битки износена
с очите лешници
с устните грешни
с ръцете ледени
това образ последен е

Не зная как изглеждаш

не зная как изглеждаш
а образът лежи във мене
и някаква надежда
и няколко копнежа
създават тези сто вселени

не зная как изглеждаш
и няма как да те опиша

без смисъл всяка нежност
във мисъл безметежност
все още всичко е излишно

Ти си мислиш навярно

ти си мислиш навярно
че по тебе жаля
спомни си как коварно
честта ми окаля

мислиш че спомена пазя
мечтай си

ти си мислиш навярно
че по теб линея
така високопарно е
на глас ти се смея

мислиш че крия омраза
мечтай си

ти си мислиш навярно
че за теб боли ме
това е тъй невярно
как бе твойто име?

мисли както ти изнася
мечтай си

Ти си видение

ти си още видение
ти си още в съня ми
теб наричам спасение
със очите - бездънни

ти си само илюзия
ти си само на листа
но си бъдеща Муза
свята бляскава чиста

ти си вече в съдбата
ти си вече решена
ето твоя - душата ми -
с нея всички вселени

По Sia - Unstoppable

слагам броните железни
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнените бездни
на безкрая
в тях - беззвездни -
те са с пламък изковани

слагам броните железни
да се биеш - безполезно е

аз съм непобедима
но наричай ме любима
аз съм неудържима
но обичай ме любими

слагам броните железни
няма време за поезия

аз съм непобедима
по-могъща от богиня
аз съм неудържима
като вятър във пустиня

слагам броните железни
побеждавам много лесно

слагам броните железни
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнените бездни
на безкрая
в тях - беззвездни -
те са с пламък изковани

Твоето име още не зная

твоето име още не зная
някъде в бъдното мое лежиш
нашата среща - сладка омая -
как ще започне
                    и как - продължи

твоето име още не помня
някъде в бъдното мое си ти
нашата среща - грешка огромна? -
или ще сбъдне
                    тя мойте мечти

Ти си толкова далече

ти си толкова далече
още не си ми се случила
ориста така се стече
чака тайник да отключа

ти си толкова високо
още не съм те усетил
теб момиче звездооко
твоят поглед ще ми свети

Не те познавам

не те познавам
не съм те виждал дори
но ти пленяваш
огън в очите искри
в дланите пламък гори

мойто сърце покори


не те познавам
вече душата боли
кажи тогава
с мене ще тръгнеш нали
огън където вали

моя ще бъдеш или?