Дървото е високо

По Блага Димитрова
"Превращения"

дървото е високо
до облаците сякаш стига
човекът е жесток и
превръща го веднага в книга

и в книгата му пише
"там имало дърво високо
но скоро си отишло
човек един жестоко..."

така ще продължава
и цикълът всевечен
все нещо ще пресява
потокът бързотечен

Късно е

късно е
време е перото да почине
втръсна ми
рима да редя след рима
търся си
дама прелестна и незаета
да скъсаме
ролите на муза и поет

Залеза обагрен във алено

залеза обагрен във алено
гледаме двамата
огъня изпратен от Бога ни
пали в нас раните

мрака чер посрещаме чакан е
гълта той аленото
кладите среднощни на младите
вече запалени са

в черната нощ без лицемерие
слепи сме двамата
в тъмното - то бездна бездънна е -
гледаме с дланите

Звярът

Звярът пробуди се, звярът,
хиляди века прекарал
във дълбокия лед.
Жалките смъртни не могат
да го убият. Той Бог е
който жреца прокле!

Звярът пробуди се, звярът,
късно е вече за Вяра,
за спасение тук.
Жалките смъртни са слаби,
техният свят ще ограби -
бавно, тихо, без звук.

Нова година

Година Нова със приятели добри...
Щом има пиене и печката гори,
щом вънка святкат ярките искри -
ще я откараме пак до зори!

Година Нова, казват, нов късмет,
а тук сме вече поета до поет
и курсът към звездите е поет...
(и Илон Мъск е в тоз куплет!)

Година Нова, приятелите - стари,
ако тъй е то, то нека ни завари
на софрата, с музика, с другари,
защо са другите аксесоари?

Колко красота

колко красота сам създадох
и ви подарих
в името на вечната младост
пиша стих след стих
за вас момичета

обичам ви

Ангел си бил

- ангел си бил
ами че де са ти тогава крилата
- лош ме преби
и с нож ги отряза кърви ми душата

- божий си син
защо не покоси с мъст той ръката му
- той му е син
както всички останали на земята

- какво сега
щом не можеш високо горе да литнеш
- дай ми ръка
ще сея любов и по земята ще скитам

Тъмница

в черна тъмница окован
тлея сам
без да знам
тази присъда защо е
кървави сълзите мои
сеят смърт
моят път
вечно далеч е от светът

Няма ден

не няма ден нийде по-велик
от днешния
душите ни стават чисти в миг
щом срещнат Го

не няма ден нийде по-велик
от днешния
че само с взор в Неговия лик
успешен си

не няма ден нийде по-велик
от днешния
че Той е бич както и светлик
за грешния

Най-светлия от празниците

на най-светлия от празниците
ангелската светлина огрява
и забравяме омразата
в името на Неговата слава

на най-чистия от празниците
милостта Му вечна ще измолим
и доброто ще запазим
става днес духът ни смел и волен

Ангел бял

Ангел бял, отде се взе?
Падам днес на колене -
твоят образ и нозе
ще ме спасят ли? Не. Не.

Ангел бял, ти долетя
с мощни ангелски криле.
Носиш мека чистота
над безкрайното поле.

Ангел бял, ти носиш мир,
щом дохождаш пак при нас,
водиш нашия Пастир -
с благия му нежен глас!

Рождество

Честито Рождество!
На твоето любимо същество
кажи, че го обичаш!
И любимото момче ти целуни,
прегърни пак скъпото момиче!

Честито Рождество!
Скандалите от всяко естество -
за тях днес място няма!
Любимото момиче погали,
момчета - бъдете мили само!

Честито Рождество!
Разтвори сърце за светлината!
Обич нека да гори в сърцата!

Син Божи

Син Божи днеска роди се
звезда яви се от изток
за греховете ни страда
разпънат на кръста
без да очаква награда
той стана безсмъртен

сега от рая ни гледа
и чака той ден последен
когато иде възмездие
на Съд деня страшен
описан в мойта поезия
с цел да ви уплаши

Син Божи днеска роди се
и нека прошка поискаме
от съществото най-чисто
греха ни измило
да вярваме но наистина
че Бог дава сила

Двата демона

разранена душата кърви
тъмнината я обви
във прегръдка желязна
двата демона у мен
ме разкъсват всеки ден
горя в гняв и омраза

разранена душата кърви
трябва път да извърви
далечен и опасен
всички демони отвън
сочат мен какъвто съм:
прекрасен и ужасен

Проекциите

проекциите ви в ума ми
са демони от огън
съзнанието зная мами
по-слаби са от Бога

всички демони побягват
от бялото във тебе
светлината ги разлага
червеното изгребва

стават чисти като злато
- металът благороден -
стават ангели в душата
с духа си разнороден

проекциите ви в ума ми
са демони от огън
това са само холограми
лъжи далеч от Бога

Гроба на гробаря

кой ще изкопае гроба на гробаря
кой за поета ще напише стих
на портиера кой врата отваря
кой на Бога ще прости

на вещицата кой магия
ще направи за любов
и Смъртта кой ще убие
във неравен лов

Луцифер кой ще измами
Лѝлит кой ще прелъсти
няма жалки смъртни няма
отговори в този стих

Коте с едно око

по пътя срещнах
коте със едно око
и в мене нещо
се пречупи
рекох си ами ако...
успея да го хвана
храна ще купя
у нас ще го нахраня
към него тръгнах
то избяга
в душата рана
се отвори
разбрах че хора
отнели са окото
и не ще повярва
вече никому
горкото

Защо пишеш?

Защо пишеш?
Аз пиша, за да радвам!
Тъгата се прокрадва...
Защо пишеш?
Щом пиша, се лекувам!
Но с болни все общувам...
Защо пишеш?
Аз пиша, за да Бъда!
Най-тежката присъда...

Нежен цвят съм аз

нежен цвят съм аз
листо на трепетлика
от мене звуци бликат
крехък цвят съм аз
сълзѝте днес поникват
на Вяра огнелика
вечен цвят съм аз

Потребителя

сърцето обрасло е с шипове
тръни душата опасват
изпълнен е мозъкът с чипове
сеят те мрак и омраза

това е човекът съвременен
скапаният потребител
парите за него и времето
Света са Обител

това е човекът безличен
юзерът тъп и всеяден
не може дори да обича
от злоба разяден

сърцето обрасло е с шипове
тръни душата опасват
готов е да вярва на митове
щом в новини ги показват

Баща ми

Баща ми е много работен,
стъжнѝли сме му уж живота:
"Как беше лесно без вас!"
Баща ми за всичко се грижи,
но вече той трудно се движи
и глъхне силният глас...
Баща ми е много работен,
но щеше да бъде самотен,
ако ни нямаше нас!

Коледна приказка (с поука)

Дядо Коледа с шейната
ниско заради мъглата
прелетя и
сбърка в Англия платната
после в тир заби се челно
оказа се здраво шасито
вдигна се нагоре смело
с един мигач и фар разбити
спряха го тогава бобита
разпитаха го
за неговите хобита
дали е гледал "Хобита"
и още важни въпроси
какво в багажника си носи
(оказа се екстра багаж
от хиляда тона)
и го глобиха сто милиона
после във затвора
и запора
на пенсията и субсидиите
затова ако се чудите дечица
къде са ви подаръците
винете държавата
и тъпите закони
които доброто наказват
а на злото се подмазват
от хиляди еони

и яжте повече бонбони!

Сняг ли?

Сняг се сипе на парцали...
Чакай! Туй са портокали!
Смогнеш ли да се пребориш,
туряй смело в джоба
чак до късна доба
всичките са тънкокори!

---

Сняг се сипе на парцали...
Чакай! Туй са портокали!
Смогнеш ли да се пребориш,
граби - те са тънкокори!

Бившите любови

снощи танцувах до късно
танцувах аз на гроба
на бившите любови

снощи ми беше весело
и пеех на песните
на обичи есенни

снощи сънувах звездите
изцеждах отровата
на бившите любови

(течеше със сълзѝте)

остана надеждата

Музи

музи послушни непослушни
музи с ботуши без ботуши
музите навред са
музи с рокли и без рокли
слушат рок ли и не рок ли
возя с мерцедеса

Тъмнината зрее

Тъмнината зрее - дяволски плод,

а сърцето зее - порта изкъртена!

Не постигнах нищо в този живот,

с дух пречупен, а ръцете ми - кървави!

Тъмнината пее с демонски грак,

а сърцето лее думи измъчени!

Не научих нищо, блянът умря,

и загинах сам, от всички отлъчен!

Без изход (В този свят така студен)

Кажи ми, в този свят така студен,
дали му дреме някому за мен?
Не мисля...
Но зная аз, ще дойде светъл ден,
когато от студено уморен,
наистина...
Ще вляза в свят, от мене сътворен,
далеч от този свят така студен
без изход!

На зъболекарката ми

На С.

Престъпвам бавно прага
на кабинета лично ваш.
Сърцето ми се стяга
и заболява ме глава!

Поисквам да се върна
обратно в своите следи
и знам, не ще съм първи -
страхът обаче не вреди.

Посрещате ме нежно,
с машинки много - ужас жив!
Забивате небрежно
упойка в мен. И ме души!

"Отваряй муцка!", чувам,
и става доста леко в миг.
С вас весело общувам,
дори и да не сме сами.

Минава време... И край!
Зъбът ми вече е готов.
Защо се мъчих? Познай!
Сега захапвам като нов!

Излизам пак от прага
на кабинета лично ваш...
Защо ли все отлагах
толкова дълго аз това?

Какво ли случва се когато

какво ли случва се когато
погледнеш във очите мои
и усетиш - там се ражда стих
щом извират изрази богати
и се водят хиляди двубои
един от тях да победи

какво ли случва се когато

погледнеш във очите мои
и усетиш - ще си първа ти
богиня със коси от злато
и всички стихове са твои
и твои - всичките мечти

Мъртва протоплазма

поглъщам мъртва протоплазма
ам-ам-ам
повръщам вашите фантазии
и ставам по-голям!

поглъщам символи и рими
ам-ам-ам
изплювам ги неповторими
това го правя сам!

поглъщам образите чудни
ам-ам-ам
и връщам думите ви блудни
тъй както аз си знам!

По Ava Max - EveryTime I cry

щом заплачеш силна ставаш
на палачите прощаваш
щом се счупи в теб живеца
дама купа си в двореца

щом заплачеш си могъща
няма начин да си съща
щом прекършат в теб жената
пак си първа в необята

Чума

свещта догаря
ще настане скоро мрак
до мен другарят
на легло е пак

таз пуста чума
всички ни ще тръшне тя
не ще и дума
тук не спи Смъртта

свещта догаря
и се спуска тъмнина
очи притварям
в гробна тишина

Стрелата

дръпваш стрелата ти от колчана

опъваш лъка

изстрел 

и следва кървава рана

и в мене мъката

влача сърцето пак наранено

и стена тихо

болка 

че става все по-студено

от всички стихове

За вдъхновението

кога ще се изчерпи питаш
и мойто вдъхновение
недей изобщо да разчиташ
да има изменение
във близките години
няма да изчезнат
и всичките богини
нито тази бездна
в гърдите ми дълбока
ни очите звездни
на дамите жестоки
затуй изобщо не разпитвай
за мойто вдъхновение
ще бъде дълго и честито
без никакво съмнение

По Loreen - Euphoria (по слух)

Защо... не може този миг
да продължи във вечността?
Защо... когато сме сами
не се множи и любовта?

Нощта... красива е жена
и красотата ѝ гори...
Нощта... отвежда на война
тя в тишината с рой искри!


Еуфория...


С всеки дъх, който поемам,
вдишвам теб!
С всеки връх, който превземам,
в мен растеш!

Само аз и ти в безвремие!
Нашите мечти в поемите!
Отиваме нагоре-горе-горе!
Високо във простора-ора-ора!


Еуфория...


Ти и аз - сами във Вселената.
Ние-сме-така-свободни...
Наште страхове покорени са!
Имаме-криле-господни...

С всеки дъх, който поемам,
вдишвам теб!
С всеки връх, който превземам,
в мен растеш!

Смъртта

в моите листове писмено
запечатах Нейния образ
носи той в себе си Истини
от любов безкрайната болка

истина е - живото страда
и умира то в последен миг
някога Смъртта е награда
щом животът докрай те сломи

Животът

животът е скучен
- озъбено куче -
животът е гаден
когато си гладен

животът не гали
той бие с юмрука
по твоята мутра
боли не разбра ли

животът е скучен
дали ти си учен
или си метачка
той пак ще те смачка

животът не дава
той всичко отнема
и все няма време
какво ни остава

живота - туй куче
на трик да приучим
храна да ни носи
без кокал да проси

Сън на пеперуда

... и музиката мека
гали нежно ухото
гледам с неохота
часовника
пътека
пробил е в ума ми
спи
спи
спи
ами ако не искам
ако сънят е измама
и Нищото там е

ами ако заспя
и после се събудя
в сън на пеперуда?

... и музиката тиха
гали нежно ухото
изчезва живота
в няколко стиха

Любов посред дъжд

запалѝ цигара
с нея болка стара
загасѝ
ръцете ти треперят
зад открехнатите двери

спят сълзи

запали цигара
с Нея на олтара
бе веднъж
сега нима забрави
как любов се прави
посред дъжд