Аз съм Паст

аз съм паст
аз съм паст огромна
искам всичко да изям
искам всичко да си спомня

аз съм паст
аз съм паст зъбата
искам всичко да изям
да погълна и Съдбата

Всеки стих е жив

всеки стих е жив
роден
той живее
може да се умножи
в книги
да старее

всеки стих е бил
в нечие съзнание
носи може би
капчица познание

всеки стих е жив
чети
ще изгрее
щом се задържи
в ума
и там узрее

Не искам да те наранявам

не искам да те наранявам
наистина не искам
за нищо ти не си виновен
е може би за нещо
че остави я с отровата
си да работи вещо

не искам да те наранявам
но си помежду ни
нямаш никаква вина ти
е може би за нещо
че остави ми съдбата
в ръцете й зловещи

Кълбо от ярост

кълбо от ярост във гърдите
като диск на Супернова
с огъня изгарящ на звездите
и изпълнено с ОТРОВА

в мен е то и ме разяжда
както желязото киселина
и усещам знойна жажда
да убивам да ломя

кълбо от гняв жесток във мене
като дупка черна в мрака
ще погълне цялата Вселена
като паст на хищен дракон

Казан с катран

казан с катран клокочи
в гърдите ми очернени
и всичко бяло точи
оставам без енергия

той капе на клавишите
изсмуква в мене силите
очерня и написаното
прекъсва лесно жилите

казан с катран клокочи
в гърдите ми очернени
чер вълк кръвта ми лочи
трупа гризат зли червеи

Обичай!

Присъдата ми ти изрече:
Обичай!
Обичай и ще бъдеш вечен!
Обичай!
Обичай - днес до ден далечен!
Обичай:
Присъдата ми ти изрече!

Обичай...
Отровата от мен изтече!
Обичай...
Животът има смисъл вече!

Музата да си почине

Оставям малко музата ми да почине.
Тази хубава богиня!
Но какво тогаз ще чиня?

Да възхвалявам красотите ни природни?
За това съм непригоден!
Нужен е Пегас изгоден!

Процесът на писане обяснявал съм много!
Знаете - ритъмът строг е!
И в стиха аз търся Бога.

Но какво? Какво остава?
Може строфата децима...
Модел с добра октава?
Сигурно една сикстина?
Дали да продължавам?
Следва мъничка терцина...
Това не носи слава!
Ад без тебе е, Богиньо!

Запей, мой нежен славей!

Дали?

Дали те виждам истинска?
Дали?
Нали любов поиска ти?
Нали?
Боли сама да бъдеш пак!
Боли!
Вали снега по пътя ти!
Вали!

Игли снагата ти покриват!
Игли! Но още си красива!

Копнея да ме приласкаеш

копнея да ме приласкаеш
докосни ме нежно
навярно ти отдавна знаеш
че в душата ми е снежно

жадувам пак да ме помилваш
с твойте меки длани
посрещаш ме с добра усмивка
и зарастват всички рани

Докосни ме

докосни ме мила моя
докосни ме
и душата ми е твоя

ще те милвам нежно скъпа
ще те милвам
и сърцето ще отстъпя

запалѝ в гърдите огън
запалѝ го
потърсѝ в ума ми Бога

потърсѝ го!

Копнея ласка

като цвете - капка утринна роса
копнея ласка
като котка - нежен допир по носа
копнея ласка

като дама - скрила се зад етикет
аз нося маска
като мачо - с номер със голям букет
аз нося маска

като огън - който пръска светлина
създавам краски
като воин - който води днес война
аз нося каска

Момиче от огън

момиче от огън, мечтите изгаряш
докоснеш ли - пепел
след тебе оставяш

момиче от огън, ни млада ни стара
погледнеш ли - двери
на пъкъл отваряш

момиче от огън, от болка ридая
постой още малко
бъди с мен до края

Жажда

жадувам меките ти длани
щом милват ме
зарастват всички рани

сънувам погледа ти светъл
той истински
събужда в мен поета

бленувам плитките ти тъмни
поискам ли
ги галя аз до съмване

Жарките шарки

жарките шарки разжарени
на цветове непопарени
светят цветно разплетено
късат ги тихо поетите

звездните бездни изплезени
бълват изящна поезия
в огън могат към Бога те
вечно да пращат тревогите

Сънят не идва

Сънят не идва, а нощта е млада.
Страдам.
По теб копнежът ме души ужасно.
С теб съм, Прекрасна!

А сенки бели във тъмата светят.
Цвете!
По теб мечтите покоряват дните.
Пиеш сълзите ми!

И вълци вият по луната диво.
Жив съм!
Аз зная, скоро ще сме ние двама.
В огън и пламък!

Содом и Гомор

... и огън и жупел и плач на девици
греховете ви смъртни дотук ви докараха
треперят от страх даже висшите жрици
покосява лавата млади и стари

нека погълне яростта на Всевишния
вашата лъст и прегрешенията ваши
че в грях окъпани, живяхте в излишъци!
и нито от Бог ни от съд се изплашихте

Изгревът ален

щом изгревът ален запали
пожари във дворцови зали
полето от мак пак зачака
денят да излезе от мрака

щом слънцето жълто нахълта
в поле от цветя
го изгълта
и целия блясък разряза

денят нов роди се със крясък

Рана разранена

искам стих да ти напиша
но съзнанието ми
е рана разранена
и боли
и е студено
щом опитам
нещо в ритъм да създам

искам стих да ти напиша
но умът ми стене
и въздиша
няма нищо няма нищо
ще ми мине
и ще има
стих за теб богиньо

Уча се да пиша

Като човек след катастрофа
уча се да пиша.
Грешен ритъм?
Няма нищо.
Ще опитам всяка строфа
да оплитам,
ще залитам -
ту към ямба,
ту в хорея...

В мене зрее
Вечност цяла
слънце грее
в мен изгряло!

Като човек след удар
уча се да пиша.
Голямо чудо,
че издишат
стиховете първи!
Пиша ги без мисъл,
без да спирам.
Тъй е Той орисал
днес разбирам!

Времето изтича

времето изтича - чер катран
а аз съм сам
ужасно сам

времето изтича - плътен мед
аз съм без теб
без теб дете

времето изтича - мармалад
аз тъй съм слаб
така богат

Кръпка

аз съм просто бяла кръпка
на черната световна черга
и макар да има тръпка
да си пълен със енергия

тъжно е и тъй самотно
единак вълк - да живея
със присъда доживотна
в мрачен мрак да грея

аз съм просто малка кръпка
която злобата не скрива
и тя някой ден ще стъпка
всичко в мен красиво

Огледалото на Съдбата

имам си музи
имам приятели
имам и работа
която обичам
макар и различен
от всичките хора
дръпнах отскоро
доста нагоре

имам си музи
имам приятели
имам и работа
която ме радва
и моята младост
макар попрезряла
все още е цяла
в душата ми бяла

и непокътната
отразява се пътя ми
на Съдбата в Огледалото

Като котка

като котка която
родила
след седмица малките гони
така губят своята сила
всички чувства
към стихове мои

те искат да сучат
- не давам -
не ги чистя
не ги пазя
- сами остават -
на листа
атлазен

както котка която
съзнава
че живее в свят зъл и озъбен
на тълпата творбите оставям
да ги разкъса

Оковите

трошат се
трошат се оковите
изхвърлям
изхвърлям отровите
с които светът ме насити
угасват
угасват любовите
и стари
и стари и новите
и вечно тъмни са дните

кървави капят сълзите

Парченце от пъзел

парченце от пъзел
което никъде не пасва
чужд съм на света
крилата са се сраснали
и не мога да летя

разпнат съм на кръста си
копнея твойта пазва
не всичките покръстени
душата са опазили
без да вкусят любовта

Жаден съм

жаден съм
жаден съм
за чувства емоции
гладен съм
гладен съм
поемам на порции
енергия цяла
момиче
с душата му бяла
момчето
първично
на мен огледало
поглъщам
преглъщам
превръщам
ви мигом във стихове
започвам от щрихите
в душата ми тихо е

жаден съм
жаден съм
за енергия чиста
гладен съм
гладен съм
информация искам

душата си бистра
изливам на листа

Странно е

странно е колко много неща
стават в душите ви чужди
колко усърдно крие нощта
вашите мисли
                    вашите нужди

чудно е колко малко от вас
виждаме ний ежедневно
колко различни прави това
вашата мъка
                    вашата гневност

странно е колко много неща
вечно невидими водят
както пламъкът стапя свещта
тъй и сърцата
                    в огъня бродят

Защо замина

Защо замина, богиньо?
Ами всички тези неща,
които на мен обеща?
Без теб бе зима. Загинах!

Или аз тръгнах, излъган?
Погубен, докрай наранен...
Заби ти камата във мен!
Не те прегърнах. Бях кървав!

Животът те убива

Животът те убива
какъв изящен парадокс
Смъртта е по-красива
когато вярваш в някой Бог

Смъртта е по-изкусна
когато дава ти урок
Животът е изкуство
което има точен срок

Когато твориш

когато твориш
в теб огън гори
от мрак до зори
в теб греят Искри

и аз съм творец
и в моя дворец
живее скорец

той пее добре

Кълбо от енергия

кълбо съм от енергия
ядрен реактор
в гърдите ми скрит е
във мен - мощна батерия -
нищо че факт е
на урок иде срока

Любовта ще спаси света

"Любовта света ще спаси!",
казал е някога някой.
Да, но колко много сълзи
всеки от нас е изплакал?

"Любовта света ще спаси!",
може би вярно това е.

Но Смъртта усърдно коси...
Някъде майка ридае!

Господарке на живота

Господарке на Живота,
Властелинке на Смъртта,
изсвири последна нота
на страстта и любовта...

Повелителко на Сили
по-могъщи от света,
изпрати ИМ ескадрили -
изравни ГИ с все пръстта!