Ще те изтрия от сърцето си

ще те изтрия от сърцето си
забравям днес че съществуваш
и спирам в транс да те рисувам
през мойте дълги тъжни петъци

ще те изтръгна от душата си
преставам днес за теб да пея
започвам вече да живея
без жалките ти отпечатъци

На две ще разкъсам сърцето

аз на две ще разкъсам сърцето
да не чувства горкото
в дън земя ще заровя душата
защото

не искам да бъдеш във нея
иззидана
не искам за тебе да пея
да те виждам аз

но вече е късно
тече във вените отровата
сега няма спасение
и раждат се чувства любовни

да вече е късно
двама със тебе сме цяло
и цял живот търсил съм
душа като твоята бяла

Не вярваш

не вярваш че ще се уплашиш
от стиховете мои
и всъщност няма нищо страшно
освен на чувствата пороя
на чувствата ми водопада
ще те залее щом ги видиш
а ти си още толкоз млада
че кой ли може да предвиди
как ще разгадаеш мойте думи
че усещам връзка помежду ни
че чатът с тебе е награда
най-висшата наслада
че прозорчето щом светне
и на мен ми става цветно
и понякога се взирам
в чатовете си отворени
и вътрешно умирам
защото ти си с други хора
а не със мене

разбра ли ти най-сетне
проумя ли ти защо
чувствата напреднали
без да бъдат страшни
могат да уплашат
твойто крехко същество

Сега когато те няма

Сега, когато те няма,
макар и за малко,
тъгата ми е голяма
и мисля си: Жалко!
И да викам искам,
а устата ми е няма...
С тази химикалка
кръвта си плисвам
по белите листи -
чисти
като душата ти само!

Хаос

в душата ти Хаосът пипала е разпростял
умът ти обърква сетивата
на възел завързана съдбата
а Дявол зъл сече съзнанието ти без жал

последвай лъча прелестен и електрично бял
ще те изведе извън водата
щом изплуваш си стопли душата
на този стих като горещ нежен огън изгрял

Кожата си да разкъсам

искам кожата си да разкъсам
там където сърцето лежи
но не съм това което търсиш
а с такива като мен гъмжи
искам мислите да ти покажа
за да видиш - няма в тях лъжи
всички тайни неща да ти кажа
пък ти после щом искаш режи

Момче и момиче

срещнаха се момче и момиче
никой от тях
не знаеше как да обича
несторили грях
от греха бе ги страх
душите си разсъбличаха
а сърцата се вричаха
с трепет плах
думи нежни изричаха
и това сякаш им стигаше
бе любов като в книгите

Под кожата

бавно бавно ти влизам под кожата
то си опира до можене
но какво от тебе искам какво целя
ти си ангел без крила
в теб е светло а навън е мрак
всеки мислиш че е враг
а си всъщност враг на теб самата
тъй жестока е Съдбата

Змията е била отровна

през километрите докосвам те
текат като река въпросите
момиче нежно - душата ти е бяла
аз виждам я пред мене - гълъб
аз виждам я пред мене - облак
тя е прелестна и кръгла
тя е хубава и обла
тя е бяла и красива
и крилете ти отиват
ти си ангел
да
но с пранги
демон имаш покровител
демон - гаден зъл мъчител
и не си виновна ти
не си виновна
че змията е била отровна

Демон

във мрака крачиш
хубаво момиче
но защо тъй плачеш
душата ти е бяла
във кърви цяла

във мрака крачиш
миличко момиче
за някой значиш
всичко

аз знам защо
тъй жално плачеш
защото демон
се крие в здрача
и е захапал

душата бяла
във кърви цяла

Пролетта отново иде

по пролетни треви вървиш
душата ти кърви
остават алени следи
защо не е като преди
при своите роднини спиш
и се събуждаш
сред родните липи
не чужди
и гледаш своите деца с лица
от твоите грижи засмени
по есенни треви вървиш
душата ти кърви
остават там следи червени
нямаш много време
но нещата се променят
просто трябва да го видиш

пролетта отново иде

Живея при роднини

Боже, помогни ми!
Да, живея при роднини,
но това тежи ми -
чувствам се излишна,

затова ти пиша:
искам да съм личност
волна и свободна,
способна да обича!
Добра и благородна,
всеки ден различна!
Боже, чуй молбите!
Боже, виж сълзите!
Нека съм полезна,
не във мрак да чезна!

Какъв приятел съм?

Какъв приятел съм, ако не забележа
как душата ти кърви,
как през огъня вървиш,
как разбита си на две и без надежда?

Какъв приятел съм, ако не ти предложа
ръката своя и съвет
или простичко - Привет! -
и да изслушам тихичко проблемът сложен?

Душата ти крещи

Душата ти крещи, момиче.
Ти мълчиш.
Сърцето ти клещи разнищват.
Не казваш нищо.

Самотата те обгръща като плащ.
Крие се из твоите стъкла.
Тишината в теб пропита като дъжд...
Разруши я изведнъж!

Подавам ти ръка. За мен се дръж!

На спирката

На спирката на влака чакам.
Не идва той за мен.
А толкоз дълго плаках... Някой
да дойде в този ден!

Седя на пейката самотна.
Край мен животът си тече...
Присъдата ми доживотна
най-близкият ще изрече!

На спирката на влака плаках,
но никой не дойде...
А толкоз дълго чаках някой
любов да ми даде!