Писателят отвори очи. Един глас ѝ подшушна
нещо и тя пак ги затвори. В мозъка ѝ заигра електричество. Връзките между
невроните се запалваха и образуваха нишки от кварки, атоми и молекули в
пространството пред нея.
Там
вече се очертаваше смален силуетът на огромен дракон. Той летеше високо сред
ужасна буря, а на гърба му една малка точица си проправяше път към главата.
Рицарят знаеше, че под врата на дракона има уязвимо място и неумолимо се
приближаваше към него. Когато почти го достигна, чудовището го усети и разтресе
снага, опитвайки да се отърси. Рицарят заби по-надълбоко остриетата и се
притисна към врата на врага си. Драконът опита да го захапе, но беше напразно.
Тогава облаците под тях изведнъж разкриха огромно езеро и героят вече знаеше
какво да направи. Той заби ножа по-близо до уязвимото място, извади меча и
прободе чудовището в сърцето.
Всичко
застина в неподвижна картина. В пространството отдолу се изписа една дума:„ХРАБРОСТ“.
Писателят отново отвори очи. Същият глас ѝ
подшушна отново и тя пак ги затвори. Познатото електричество отново създаде образи.
Този
път рицарят беше в покоите на царицата. Тя беше по ефирна дреха и го викаше.
Той понечи да излезе, но тя го хвана за ръката.
– Ако
не ме любиш веднага, ще кажа на краля, че си ме насилил и ще умреш!
– По-добре
мъртъв, царице моя, отколкото предател – отвърна рицарят и напусна решително
покоите ѝ.
Картината
започна да избледнява и под нея остана да свети думата „ВЯРНОСТ“.
Писателят отвори очи за трети път. Гласът ѝ
подшушна пак.
Нишките
образуваха кръчма. Там рицарят седеше, облечен в дрехи на кръстоносец, и пиеше
бира след дълъг поход. Един много висок и едър селянин мина покрай него и го
бутна. Питието
му се разплиска наоколо. Рицарят стана и извади меча от ножницата си, а
селянинът каза помирително:
– Извинявай…
Героят
понечи да прибере меча, но селянинът продължи с внезапно освирепял глас:
– Свиньо,
която убива жените ни и изнасилва дъщерите ни, сега ще умреш!
И
извади отнякъде брадва. След кратка схватка рицарят отне оръжието на селянина и
му каза без яд:
– За
несправедливостите над твоите хора съжалявам най-искрено, но не от нас са
сторени, затова не ни имай зъб.
Сцената
замръзнаи отдолу се появи думата„ЧЕСТ“.
Един глас рече:
– Доведи го пред мен.
Всичко изчезна, нишките заиграха отново и
рицарят се материализира.
– Направи го по-висок.
Пространството се замъгли за кратко и желанието му беше изпълнено.
– Направи го майстор на лъка и стрелата.
