Писателят

Писателят отвори очи. Един глас ѝ подшушна нещо и тя пак ги затвори. В мозъка ѝ заигра електричество. Връзките между невроните се запалваха и образуваха нишки от кварки, атоми и молекули в пространството пред нея.

Там вече се очертаваше смален силуетът на огромен дракон. Той летеше високо сред ужасна буря, а на гърба му една малка точица си проправяше път към главата. Рицарят знаеше, че под врата на дракона има уязвимо място и неумолимо се приближаваше към него. Когато почти го достигна, чудовището го усети и разтресе снага, опитвайки да се отърси. Рицарят заби по-надълбоко остриетата и се притисна към врата на врага си. Драконът опита да го захапе, но беше напразно. Тогава облаците под тях изведнъж разкриха огромно езеро и героят вече знаеше какво да направи. Той заби ножа по-близо до уязвимото място, извади меча и прободе чудовището в сърцето.

Всичко застина в неподвижна картина. В пространството отдолу се изписа една дума:„ХРАБРОСТ“.

Писателят отново отвори очи. Същият глас ѝ подшушна отново и тя пак ги затвори. Познатото електричество отново създаде образи.

Този път рицарят беше в покоите на царицата. Тя беше по ефирна дреха и го викаше. Той понечи да излезе, но тя го хвана за ръката.

– Ако не ме любиш веднага, ще кажа на краля, че си ме насилил и ще умреш!

– По-добре мъртъв, царице моя, отколкото предател – отвърна рицарят и напусна решително покоите ѝ.

Картината започна да избледнява и под нея остана да свети думата „ВЯРНОСТ“.

Писателят отвори очи за трети път. Гласът ѝ подшушна пак.

Нишките образуваха кръчма. Там рицарят седеше, облечен в дрехи на кръстоносец, и пиеше бира след дълъг поход. Един много висок и едър селянин мина покрай него и го бутна. Питието му се разплиска наоколо. Рицарят стана и извади меча от ножницата си, а селянинът каза помирително:

– Извинявай…

Героят понечи да прибере меча, но селянинът продължи с внезапно освирепял глас:

– Свиньо, която убива жените ни и изнасилва дъщерите ни, сега ще умреш!

И извади отнякъде брадва. След кратка схватка рицарят отне оръжието на селянина и му каза без яд:

– За несправедливостите над твоите хора съжалявам най-искрено, но не от нас са сторени, затова не ни имай зъб.

Сцената замръзнаи отдолу се появи думата„ЧЕСТ“.

Един глас рече:

– Доведи го пред мен.

Всичко изчезна, нишките заиграха отново и рицарят се материализира.

– Направи го по-висок.

Пространството се замъгли за кратко и желанието му беше изпълнено.

– Направи го майстор на лъка и стрелата.

Писателят отвори очи, те станаха червени и рицарят изстреля една стрела. Левият пазач падна, изпускайки острието с приспивателното. Десният обаче мълниеносно допря своето до врата на Писателя и тя затвори очи, този път за дълго.