Отворих очи. Още ми се спеше. Впръсках си дневната доза кофеин и станах. Роботът-чистач сновеше из стаята, разбуден от повишените ми жизнени показатели. Отидох в банята, където взех йонен душ. Винаги го избирах пред другите, защото след него се чувствах по-зареден. Изсмях се на шегата си и отидох в хола. Пуснах холовизията и се запознах с новините от вчера. Нищо съществено - няколко атентата, катастрофи на аеробусове и аероколи, а, това е интересно - клон на Световната банка е обран снощи между 3 и 4 часа обединено време; взети са тонове злато и няколко десетки килограма плутоний. Странно, аз бях единственият на света, който можеше да извърши такова нещо, а нямах никаква полза от това, защото... изведнъж ми хрумна - а къде бях аз между 3 и 4 снощи? Задействах чипа в мозъка си и го настроих на търсене... Никакъв резултат. Данните бяха изтрити. Заслизах надолу по стълбите, воден от някакво лошо чувство. Като стигнах до мазето, вече знаех какво ще открия долу. Натиснах копчето. Шлюзът бавно се отвори и оттам заблестя златото...
На външната врата се почука.
На външната врата се почука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар