Дотук добре...

Вдъхновено от песента на Антибиотика - "Хладно пространство"

Във влака първата ни среща
след много време
премина и без страст гореща,
и без проблеми.

Получи поща виртуална
и мойто име,
и викнах подир теб банално:
"Хей, потърси ме!"

Писмото ти - признавам - мило
ме изненада.
Във него писа ти, че сила
съм ти предала.

Дотук добре. Но среща втора
от мен поиска.
Помислих как да отговоря
и съгласих се.

Дотук добре. Но не престана
ти със писмата.
Написа стих, красив и странен,
и ми го прати.

Във влака втората ни среща
бе пак случайна.
Изчака с мен ти час и нещо.
Загатнах тайна.

Дотук добре. Но май не схвана,
че нямам време.
И още стих... и в скайп... и стана
за мене бреме.

И пак добре. Издържах някак.
Май от учтивост.
Но чак такава нужда нямах
от твойта близост.

***

Поиска честност...
Това е лесно:

Не искам тайни за теб да зная!
Не искам свои да ти призная!

Така ми писна да настояваш!
Дотук дойде ми - не ме познаваш!

Хей, освести се, не ме притискай!
Осъзнай, човече, какво изискваш!

Не искам връзка, така ти казах!
Не си ми близък - май ти показах!

Дотука беше! Търси си друга!
Не искам вече от теб услуги!


***

Допуснах много,
премного грешки.
Да го призная...
е тъй човешко.

Бе малко рязка,
но те раздразних
с това звънене
тъй безобразно.

И съжалявам,
че те ядосах.
Сега покорно
аз кръста нося.

Не искам нищо
от тебе вече.
Туй що ми даде
ще помня вечно...