28 ноември 2009 г.

Яма

Помийна яма е душата ми,
пълна с трупове разкапани –
на надежди, някога разлистени,
оплетени в лъжи и полуистини;
на мечти, копнежи неизречени,
кървящи и на смърт обречени;
на думите, безжалостно прахосани,
с печат на безразличие дамгосани;
на жестове напразни и излишни,
изхвърлени на мрачното бунище
като трупове разкапани.
Помийна яма е душата ми.

4 коментара:

  1. я да се махаш от тази яма, че се размирисва вече. Май си пропуснал есенното почистване на душата...

    ОтговорИзтриване
  2. Аз съм се махнал отдавна... Ооо, здравей ;) как я караш?

    ОтговорИзтриване
  3. не публикувай не актуални неща тогава, да не се притесняват хората :) Добре я карам, ти?

    ОтговорИзтриване
  4. е сори, актуални няма. А за притеснението, май си само ти, пък ти си знаеш, че не са актуални ;) :рр
    и аз съм добре

    ОтговорИзтриване