Планината

планината пред теб се издига
нима ще покориш върха?
само огън в гърдите ти стига
гори страха!

и катериш се с последни сили
- далеч е още твойта цел -
и опъват се юнашки жили
тупти сърце!

а когато краят е наблизо
последни сили събери
изкачи се и любов поискай
за враг дори!

Да пиша

протягам с отчаяние ръце
- глупако там не зрее нищо! -
но зная свойта цел:
- да пиша! -

отдавна почнах своя дълъг път
- глупако всичко е излишно! -
не могат да ме спрат:
- да пиша! -

когато падне тъмен вечен мрак
- глупако ТЯ ще те прониже! -
с последен кървав знак:
- издишам! -

ТЯ

простирам длани разранени
и нищо не улавям днес
защо сте тъй далеч от мене
вий - жени със чест?

дълбоки раните раздрани
кървят по белия паваж
тече кръвта и ще остане
диря от слова!

защо не идва ТЯ да ме спаси
и да превърже зейналите рани
проронила и няколко сълзи
до мене твърдо да застане?

защо не идва да целуне ТЯ
челόто ми нагънато от мисли
и после сред поляна от цветя
да ме научи да я ИСКАМ...