Гробище

градът е гробище зловещо
на хора и на вещи
и къщи - грόбове -
съдби отровени
с ужасни грешки
съдби човешки
съсъд на злобата
и сгради - грόбове -
на хора и на вещи
градът е гробище зловещо

Многоточия

нещо в мен се променя
раснат листи зелени
в моите слепоочия
дългите многоточия
раждат днес изречения
нещо в мен се променя

Прокълнат

... и питате често
защо пиша много
за вас е зловещо
как малкото нещо
обличам във слово

понякога става
понякога - хич
защо продължавам
не пиша за кич

не пиша за слава

а просто така
защото във мене
потича река
на цели вселени
подавам ръка

в света да покълнат
подобно цветя
макар и прокълнат
да дам красота
додето помръкна

додето умра...

Хищник

Искаш с мен да бъдеш?
Тръгвай си по пътя!
По-далече ти избягай...
По-далеч от Мрака!

Искаш с мен да бъдеш?
Избор не - присъда!
Даже ти не доближавай...
В мен гори жарава!

Да си с мене искаш?
Няма смисъл. Откажи се!
Ако дойдеш близко...
Ще те срещне хищник!

Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

Ти си видение

ти си видение
без форма и плът
мое спасение
по дългия път

носиш животите
и всички душѝ
наши - самотни -
и щом ти решиш

пускаш в дълбокото
на грешния свят
удря жестоко той
без никакъв свян

ти си видение
и ангел си бял
всяко падение
поражда борба!

Късно е

късно е много е късно
вехне сърцето разкъсано
като есенно цвете

мъчно е много е мъчно
думи затихнали в глъчката
в тебе още щом светят

късно е много е късно
дълго сърцето е търсило
малко нежност в свят леден