Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Сред всички сте една

от вас извира светлина
сега я виждам ясно
изпълнена сте с добрина
отива ви прекрасно

в очите огънят гори
с безкраен топъл пламък
и може той да покори
лъжец крадец измамник

даряват думите покой
и тиха нежна кротост
и всеки вътрешен двубой
решавате в живота

от вас извира тишина
сега усещам ясно
сред всички вие сте една
без вас ще е ужасно

Погледни в мен

гледай в очите ми право
там ще видиш смъртта
нищичко тя не оставя -
само пръстта

гледай в душата ми черна
там ще видиш ти мрак
мрак от дълбока каверна
в земна кора

гледай в сърцето ми мъртво
там ще видиш тъма
в рана от удара кървав
с остра кама

Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

Фар

фар самотен на ръба
туй е твоята съдба
но голямата вълна
щом удари те (Жена!)
ще узнаеш ти това -
да я покориш живя!

Питон

пътят се извива
като тяло на питон
ходиш ти щастлива
(със причини - милион)

знам ли аз къде си?
щом науча - ще умреш! -
бързо се изнесе
взе бижутата... и беж...

моя сейф разби ти
и опразни го с финес
барабар с мечтите
нищо не остави днес

пътят се извива
като дълъг макарон
крачиш ти щастлива
(със причини - милион)

На Краси уикенда

хората почиват си
уикенда
ходят на морето
или на театър
някъде на вятър
някъде на светло
питаш ли ме мене
в таз аптека тъпа
само да пристъпя
и хиляда души
този киха
друг запуши
на сърцето тихо
ударите слушам
тях като изключим
нищо тихо няма
и макар обучен
персоналът само
може да трепери
пред хиляда дзвера
които ни обграждат
камерите нази гледат
някой горе ще съзре
от големите говеда
но дали ще разбере
че изобщо не е редно
да се бачка с часове
да се бориш с бесове
под луната бледна
хората почиват си
уикенда

Клечката

драсна клечката
и душата ми запали
тъй полечката
няма мъки и печали
няма Вечности
нито мигове разбра ли?

драсна клечката
и душата ми запали
няма пречка
нито кой да ме пожали!

Звяр

из тъмните дебри на душата ми
се крие Звяр могъщ
понякога в сняг са запечатани
друг път вали отровен дъжд

в дълбоката пустош на душата ми
се крие Звяр жесток
резците раздирали са раните
на място дето търсех Бог

не знам дали доброто свети ви
но зная - Мрак пълзи
където ми тупти сърцето
Той рони кървави сълзи

Желая те!

Желая те! Не знаеш колко...
До кръв. До смърт. До болка!
Копнея те! Отровно цвете.
И мил съм. Зъл. И двете.

Желая те! А ти ме късаш
със ноктите. Нахъсана.
Изгаря болката. Убива.
Ти огън ми преливаш.

Желая те! Душата вие -
тя вълк е бял. Не крия.
И чака тя на черен камък,
в очите с ален пламък.

Желая те! Не знаеш колко...
До край. До ад. До болка!
Копнея те! Опасен хищник.
Ще свърша аз. Но нищо.

Искам да те нацелувам

искам да те нацелувам
додето устните ти прокървят
може би така рискувам
целувките ми да те покорят

искам да те забавлявам
додето сълзи бликнат - цял поток! -
как ще можеш ти тогава
да мразиш хората света и Бог?

искам да ти дам душата
душата моя - светлина и мрак -
пък оплаквай си съдбата
защото тя ще ти покаже как!

Красавицата и Звяра

нещо в мене скрито дебне
с нокти чака плът да гребне
чака тебе!
и когато то те хване
а това ти - знай - ще стане
дай му длани!
всеки звяр е сам-самичък
и намери ли момиче
го обича!

Демон

Демон. В душата гори.
С нокти плътта ми разкъсва.
Демон. Пробуден в зори.
Плача, но вече е късно.

Демон. Нашепва за грях.
Мислите мои обсебва.
Демон. Най-после разбрах:
Пратеник той е от тебе!

На Новата

в сърцето ми нежно нахлу
и трябваше да бъда
сляп и глух
за да не видя и не чуя
тихата ти красота
която ме обзема
без да се натрапва
без да се превзема
дълго те очаквах
толкоз дълго време
и ти дойде
видях те чух те
ти и дните ти нахлухте
с радостите
и с неволите
и едно-едничко нещо
моля те
с очите си горещи
в мен леда стопи
моля те човешки
мъката изпий
душата ми вземи
в далечните земи...

Блудница

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме прелъстяваш?
Съсипа всичко в мене. Чудя се
защо ли продължаваш.

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме обладаваш?
Душата ми е цяла лудница,
но кой съм аз тогава?

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме покоряваш?
Ще дойде миг и аз - пробудил се -
ще търся свойта слава!

Муза

Какво от мене искаш, Музо!
Бъди проклета!
Умът ми да контузиш? Давай!
Счупи сърцето!

Ти шепнеш ми за слава...
И даже викаш!
Какво от мене искаш, Музо!
Сълзѝте бликат!

За кеф ме обладаваш...
Лежиш в куплети.
Хранѝ ме със илюзии? Давай!
Бъди проклета!

Без муза

ужасна седмица измина
без нито ред
без нито знак
небето все тъй беше синьо
а в мен цареше мрак

но ето музата пристигна
и хвърли лъч
към моя лист
а после мило ми намигна
и спря да ме боли

Когато на възел

когато на възел
увит си и стенеш
съдбата е пъзел
и нямаш миг време
ти път да намериш
от болка трепериш
и мъка зловеща
а рани разкъсват
плътта ти злочеста
но вече е късно
и няма надежда
отдавна си мъртъв
жив само изглеждаш

Приятел

кому е нужен днес приятел
бих казал аз - на всеки
когато духа силен вятър
по дългите пътеки
когато раните в душата
не можеш да прикриеш
тогава твоят скъп приятел
лекува те с магия