Анджелика

Анджелика, Анджелика,
разпери ти ангелски криле -
нека буря огнелика
разрази се на това поле...

Аджелика, Анджелика,
разплачи се с ангелски сълзи,
нека злото разнолико
надалеч от тук да запълзи.

Аджелика, Анджелика,
целуни ме страстно ти веднъж,
за да мога да извикам
колко хубаво е да си мъж!

Лалайка (песен)

Малката Лалайка в пясъка игра,
там намери чудна лъскава пара.
Искаше да купи с нея шоколад
от количката на дядо белобрад.

Лалайка, Лалайка в пясъка игра,
там намери чудна лъскава пара.

После пък прииска й се сладолед
или малко пликче пълно с слънчоглед.
Но беше малка златната паричка
и тя не стигаше, уви, за всичко.

Лалайка, Лалайка в пясъка игра,
там намери чудна лъскава пара.

Близо там на кея просяк тя видя,
и сърцето скръб във миг й завладя.
Даде му детето златната парица
от очите тъжни текнаха сълзици.

Лалайка, Лалайка, в пясъка игра,
там намери чудна лъскава пара.

Не разбираш, нали?

Не разбираш, нали,
че дори да боли,
аз тук съм за теб,
през вихър свиреп,
през огън и лед,
и знам, че звучи
леко пресилено -
всичко е истина:
във мрак и лъчи
както искаш мъчи ме
с твоя поглед лъчист
както решиш наречи ме,
но ти си за мен
лъч в зимен ден,
смях в тъжен ден.
Порив топъл,
нежен вопъл...

Имат ли машините отечество?

Милиарди процесори
заместват вече мозъчните клетки...
Смарт- и айфони
чертаят електрически решетки,
зад които сме затворени.
А бяхме хора!
Сега сме просто юзъри,
консуматори и купувачи.
На ден по хиляди задачи
вършат вместо нас роботи...
А кой от нас работи?
Конвейери и линии поточни,
и разрези ужасно точни,
до милиметри, до микрони...
Машините правят машини,
процесори хиляди, милиони.
За какво са тези легиони?
Помисли добре, Човечество!
Имат ли машините отечество?

Какво е свободата?

Да изляза посреднощ,
да съм лоша,
да открадна скъп парфюм,
да ям от коша,
да обърна стаята на кочина,
да ходя с галоши,
да изляза с дванайсет момчета
да избягам от къщи
само със сак и с ботуши,
за да ловя риба на язовира,
да пия вода, откъдето извира,
да се къпя в потока,
да не плащам за тока,
да живея в квартира,
с любовта на живота си,
после да го изритам,
за да си намеря друг,
смотан, но душевно чист,
да му посветя роман
и да го изгоря до лист...
Свобода е да скоча от моста
вратата си да залостя
и да не пускам никой
цяла седмица.
Свободата е
"искам" да е равно на "правя"

Феминистко

Не, не съм кукла барби
със силиконови джуки
и балони-балкони.
Не, не съм куха лейка
неграмотна и тъпа
жалка мутреса...
Не, аз съм силна,
сама се оправям -
работя по много,
забавлявам се често
и добра съм, и лоша -
приеми ме такава
или си карай по пътя,
че макар и безплатна,
ще ти изляза пак скъпа.

Децата на новия век

Ние сме децата на новия век!
Където човекът не е човек.
Човекът е вещ.
Човекът е роб.
Ако в нещо си вещ,
те тъпчат до гроб.
Добре дошли във новия век!
Вериги в него ние ковем.
Нови джиесеми.
Таблети и айподи.
Все не стига време,
а никъде не ходим!
Ние сме децата на новия век!
Където човекът не е човек.

Господар на злото

Майка ми е лоша,
баща ми е добър,
това ме прави мелез и
по мене има белези
от любов и от омраза
и тайни много запазила
дойдох при вас - нормалните
обикновените, баналните,
да ви поднеса
тайната Велика
да ви отнеса
с буря Огнелика,
защото какво е света
без малко зло
като стъбло
от бурен във житна нива
като шал красив отива
на вечерна рокля;
трябва много воля
да откажеш този чуден дар
ти на злото да си господар.