По поръчка

Няколко години чатим вече,

мое мило, хубаво човече,

и зная аз за тебе всичко

и ти за мене всичко знаеш,

а знаеш ли, че те обичкам?

Да, готова съм да го призная.

Душата твоя - пъстра като птичка -

е нещото, което в теб обичкам,

и очите ти красиви,

и косите ти игриви,

и това, че си така забавен,

че ме разсмиваш постоянно.

Ти приятел си за мене близък,

но нещо друго май че искам,

нещо мъничко и дребно,

нещо тъй обикновено...

то се крие зад усмивка,

то не вижда се на снимка,

то е крехко като цвете,

то усеща се с ръцете,

то е скрито във сърцето...

Обич? Нежност? Чувство?

Да се допират наште устни?

Да се докосват наште длани,

да няма думи неразбрани...

Не!

Нека се докосват само,

нека да запалят пламък –

те, душите двете наши,

нека нищо да не плаши

теб и мен до края,

нека има вяра...

Ти за мене значиш много.

Никога не искам сбогом

да си кажем, като непознати,

ти си ми душевен приятел,

искам само да повярваш,

че до тебе винаги ще бъда,

не досадно, неотлъчно,

само като ти потрябвам.