10 септември 2014 г.

Диалог 3



Oziris: Какво работя ли? Труден въпрос... Гледала ли си филма “Her”, превеждат го като „Тя е глас”?
Afrodita: Да. Идеята много ми хареса. Да не работиш нещо с изкуствен интелект.
Oziris: Ами... не. Помниш ли какво работеше главния герой?
Afrodita: Ами пишеше любовни писма за разни хора.
Oziris: Да. Аз правя нещо подобно.
Afrodita: Подобно?
Oziris: Няма лесен начин да ти го обясня. Влюбвам се за пари.
Afrodita: ?
Oziris: Малко грубо звучи, но това ми е работата. Пиша любовни стихове за годишнини, рожденни дни, празници...
Afrodita: Леле, това е... интересно.
Oziris: Спокойно, можеш да кажеш странно, няма да се разсърдя.
Afrodita: Добре, странно е. Ще ми разкажеш ли повече?
Oziris: Разбира се. Какво искаш да знаеш?
Afrodita: Ами как... как се влюбваш в тези жени? Предполагам става дума за жени, нали?
Oziris: Ха-ха-ха. Да, за жени. Различно. Гледам снимките им, говоря с тях...
Afrodita: Това е толкова... странно. И мъжете им нямат нищо против?
Oziris: Ами как ще имат, нали те ми плащат за това. Не малко пари, между другото...
Afrodita: Как... как... как стана това?
Oziris: Аз съм поет. Но както знаеш, поетите не изкарват много пари в наши дни. Да не кажа никакви. Един приятел ме помоли да напиша поема за жена му за годишнината им и толкова я хареса, че ми плати за труда. Той разказа на свой приятел и така потръгнаха нещата... Сега имам фирма и сайт.
Afrodita: Леле... Ама... След като напишеш... какво става с чувствата ти?
Oziris: Дам, това е най-лошата част. Налага се да ги изтръгна от душата си...
Afrodita: Това... възможно ли е?
Oziris:  Разбира се. И не е особено трудно, особено ако имаш опит...
Afrodita: Но... как?
Oziris:  Сложно е. Използвам въображението си. Виж, според моя опит, душата е нещо еднородно. Не можеш да изкараш някого от нея без... намеса. Започнах като си представях едно същество, което забиваше назъбено острие в душата ми и изваждаше от там чувствата за дадена жена. Душата ми се разкъсваше и болеше много. Но после поумнях. Сега използвам лазер, който ги изгаря...
Afrodita: Лазер?
Oziris:  Във въображението ми.
Afrodita: Аха. Ами... ако се влюбваш толкова много в жени, които не познаваш, ти...
Oziris:  Дали съм се влюбвал по свое желание? Разбира се, докато бях млад. По-късно работата вече ми пречеше...
Afrodita: Сам ли си?
Oziris:  Не, женен с две деца.
Afrodita: Леле... жена ти не ревнува ли?
Oziris:  Не. Ние... не се обичаме. Това беше брак по изгода. Виждаш ли, когато ядох бой за пети път, реших, че не си струва да...
Afrodita: Чакай, ял си бой? От кого?
Oziris:  Сърдит клиент. Жена му разбра, че не го е писал той, издири ме и той разбра.
Afrodita: Това често ли се случва?
Oziris:  Сравнително. Все пак съм неустоим...
Afrodita: И скромен. :D
Oziris:  Разбира се. Преди няколко месеца се ожених за една приятелка, с няколко години по-възрастна от мен. Не съм я докосвал. Децата й са от предишен брак.
Afrodita: Тя обича ли те?
Oziris:  Не знам. Не мисля.
Afrodita: Защо не си я докосвал? Сигурно е самотна.
Oziris:  Заради работата ми... ами, свободна е да си намери любовник.
Afrodita: Ами ако те обича наистина? Вие сте женени, имате деца...
Oziris:  Аз не я обичам.
Afrodita: Добре, да сменим темата. Имал ли си проблеми с работата си, като изключим побоите?
Oziris:  Ами всъщност да. Имаше случай, в самото начало, когато не можах да се изчистя от чувствата към една жена...
Afrodita: Леле... Какво стана?
Oziris: Ами накратко, напивах се като свиня и припявах на Аланис Морисет... също надебелях... доста... Но следващата любов винаги замества старата и тя изчезва. Друг път пък не можах да се влюбя и трябваше да върна парите...
Afrodita: Обичаш ли още някоя от тях?
Oziris:  Да, разбира се. Те остават да тлеят в сърцето ми...
Afrodita: Но не и жена си?
Oziris:  Жена ми ли? Какво те интересува жена ми?
Afrodita: Скъпи, аз съм. Аз съм тази, която не обичаш.
Oziris:  Моля?! Ана? Ти... какво правиш тук?
Afrodita: Самотна съм, Антоне. С теб вече не говорим. Ти може да не ме обичаш, но аз те обичам.
Oziris:  Аз... аз... не знам какво да кажа...
Afrodita: Напиши стих, това поне го можеш...
Oziris: Ана, аз... съжалявам, но...
Afrodita: Не ме обичаш, знам. Просто споделяш с непознати много повече от колкото с мен. Никога не си ми казвал това за влюбването ти...
Oziris: Не мислех, че те интересува. Ана, разбрахме се...
Afrodita: Искам повече, Антоне! Искам... развод.
Oziris: Разбирам. Имаш го.
Afrodita: Не, не искам това. Искам да се влюбиш в МЕН. И да напуснеш работа...
Oziris: Ана, мила, знаеш, че това не може да стане.
Afrodita: Тази работа те съсипва. Толкова пъти си разкъсвал душата си, че вече я няма...
Oziris: Не забравяй, че тази работа ми дава много неща... Страстта ми никога не изгаря, любовта не изчезва заради сивото ежедневие... Аз избирам в кого да се влюбя...
Afrodita: Не, ти не избираш нищо. Ти... няма значение.
Oziris: Виж, трябва да пиша. Ще се видим вкъщи. Доскоро, мила...

Абонатът прекъсна връзката...

Няма коментари:

Публикуване на коментар