Диалог 3

Oziris: Какво работя ли? Труден въпрос... Гледала ли си филма “Her”, превеждат го като „Тя е глас”?

Afrodita: Да. Идеята много ми хареса. Да не работиш нещо с изкуствен интелект.

Oziris: Ами... не. Помниш ли какво работеше главния герой?

Afrodita: Ами пишеше любовни писма за разни хора.

Oziris: Да. Аз правя нещо подобно.

Afrodita: Подобно?

Oziris: Няма лесен начин да ти го обясня. Влюбвам се за пари.

Afrodita: ?

Oziris: Малко грубо звучи, но това ми е работата. Пиша любовни стихове за годишнини, рожденни дни, празници...

Afrodita: Леле, това е... интересно.

Oziris: Спокойно, можеш да кажеш странно, няма да се разсърдя.

Afrodita: Добре, странно е. Ще ми разкажеш ли повече?

Oziris: Разбира се. Какво искаш да знаеш?

Afrodita: Ами как... как се влюбваш в тези жени? Предполагам става дума за жени, нали?

Oziris: Ха-ха-ха. Да, за жени. Различно. Гледам снимките им, говоря с тях...

Afrodita: Това е толкова... странно. И мъжете им нямат нищо против?

Oziris: Ами как ще имат, нали те ми плащат за това. Не малко пари, между другото...

Afrodita: Как... как... как стана това?

Oziris: Аз съм поет. Но както знаеш, поетите не изкарват много пари в наши дни. Да не кажа никакви. Един приятел ме помоли да напиша поема за жена му за годишнината им и толкова я хареса, че ми плати за труда. Той разказа на свой приятел и така потръгнаха нещата... Сега имам фирма и сайт.

Afrodita: Леле... Ама... След като напишеш... какво става с чувствата ти?

Oziris: Дам, това е най-лошата част. Налага се да ги изтръгна от душата си...

Afrodita: Това... възможно ли е?

Oziris:  Разбира се. И не е особено трудно, особено ако имаш опит...

Afrodita: Но... как?

Oziris:  Сложно е. Използвам въображението си. Виж, според моя опит, душата е нещо еднородно. Не можеш да изкараш някого от нея без... намеса. Започнах като си представях едно същество, което забиваше назъбено острие в душата ми и изваждаше от там чувствата за дадена жена. Душата ми се разкъсваше и болеше много. Но после поумнях. Сега използвам лазер, който ги изгаря...

Afrodita: Лазер?

Oziris:  Във въображението ми.

Afrodita: Аха. Ами... ако се влюбваш толкова много в жени, които не познаваш, ти...

Oziris:  Дали съм се влюбвал по свое желание? Разбира се, докато бях млад. По-късно работата вече ми пречеше...

Afrodita: Сам ли си?

Oziris:  Не, женен с две деца.

Afrodita: Леле... жена ти не ревнува ли?

Oziris:  Не. Ние... не се обичаме. Това беше брак по изгода. Виждаш ли, когато ядох бой за пети път, реших, че не си струва да...

Afrodita: Чакай, ял си бой? От кого?

Oziris:  Сърдит клиент. Жена му разбра, че не го е писал той, издири ме и той разбра.

Afrodita: Това често ли се случва?

Oziris:  Сравнително. Все пак съм неустоим...

Afrodita: И скромен. :D

Oziris:  Разбира се. Преди няколко месеца се ожених за една приятелка, с няколко години по-възрастна от мен. Не съм я докосвал. Децата й са от предишен брак.

Afrodita: Тя обича ли те?

Oziris:  Не знам. Не мисля.

Afrodita: Защо не си я докосвал? Сигурно е самотна.

Oziris:  Заради работата ми... ами, свободна е да си намери любовник.

Afrodita: Ами ако те обича наистина? Вие сте женени, имате деца...

Oziris:  Аз не я обичам.

Afrodita: Добре, да сменим темата. Имал ли си проблеми с работата си, като изключим побоите?

Oziris:  Ами всъщност да. Имаше случай, в самото начало, когато не можах да се изчистя от чувствата към една жена...

Afrodita: Леле... Какво стана?

Oziris: Ами накратко, напивах се като свиня и припявах на Аланис Морисет... също надебелях... доста... Но следващата любов винаги замества старата и тя изчезва. Друг път пък не можах да се влюбя и трябваше да върна парите...

Afrodita: Обичаш ли още някоя от тях?

Oziris:  Да, разбира се. Те остават да тлеят в сърцето ми...

Afrodita: Но не и жена си?

Oziris:  Жена ми ли? Какво те интересува жена ми?

Afrodita: Скъпи, аз съм. Аз съм тази, която не обичаш.

Oziris:  Моля?! Ана? Ти... какво правиш тук?

Afrodita: Самотна съм, Антоне. С теб вече не говорим. Ти може да не ме обичаш, но аз те обичам.

Oziris:  Аз... аз... не знам какво да кажа...

Afrodita: Напиши стих, това поне го можеш...

Oziris: Ана, аз... съжалявам, но...

Afrodita: Не ме обичаш, знам. Просто споделяш с непознати много повече от колкото с мен. Никога не си ми казвал това за влюбването ти...

Oziris: Не мислех, че те интересува. Ана, разбрахме се...

Afrodita: Искам повече, Антоне! Искам... развод.

Oziris: Разбирам. Имаш го.

Afrodita: Не, не искам това. Искам да се влюбиш в МЕН. И да напуснеш работа...

Oziris: Ана, мила, знаеш, че това не може да стане.

Afrodita: Тази работа те съсипва. Толкова пъти си разкъсвал душата си, че вече я няма...

Oziris: Не забравяй, че тази работа ми дава много неща... Страстта ми никога не изгаря, любовта не изчезва заради сивото ежедневие... Аз избирам в кого да се влюбя...

Afrodita: Не, ти не избираш нищо. Ти... няма значение.

Oziris: Виж, трябва да пиша. Ще се видим вкъщи. Доскоро, мила...

Абонатът прекъсна връзката...