На един приятел

Върви по пътя свой
съвсем самичък.
Срамлив е малко той,
но е добричък.

Труда си не цени...
не се обича.
Пред хубави жени
бая се спича.

И мрънка всеки ден...
за всяко нещо.
Но уред повреден
поправя вещо.

Завършен техничар,
той всичко знае.
На тайните е цар,
докрай потаен.

Но който доближи
до тази същност,
ще бъде със лъжи
в мига отблъснат.

Защо тогава аз
тъй настоявам
и с всеки ден и час
го опознавам?

За да узнае вече той -
че тъй е с всички!
И че върви по пътя свой...
но не самичък.